Изх. №20-00-564
16.11.2022 г.
чл. 17, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 69, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 112, ал. 1 от ЗДДС;
чл. 124, ал. 2 от ЗДДС;
чл. 124, ал. 4 от ЗДДС;
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството е регистрирано за целите на ЗДДС и възнамерява да започне дейност свързана с покупко-продажба на автомобили втора употреба. Задълженото лице има намерение да закупува автомобилите от Германия, без да се транспортират до територията на България, а директно да се продават на юридически лица установени в Германия. Стоките ще се продават/прехвърлят директно на купувача на територията на държавата членка в която са закупени, за което няма да има транспортни разходи.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Как следва да бъде отразена фактурата за извършената покупка от страна на дружеството в дневниците по ЗДДС при положение, че в конкретния случай стоката не се транспортира до територията на страната?
2. При продажба на автомобилите следва ли доставката да се третира, като дистанционна продажба и да бъде отразена в дневник за продажбите в колона 23 - "ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка"?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и втори въпрос:
Предвид обстоятелството, че българското дружество ще закупува и продава автомобили втора употреба на територията на Германия, които няма да се транспортират до територията на страната и/или територията на друга държава членка, доставките ще се считат, като такива с място на изпълнение извън територията на страната (мястото на изпълнение ще е на територията на Германия), съгласно разпоредбата на чл. 17 от ЗДДС. Предвид чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от с.з. Разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е аналогична на разпоредбата на чл. 31 от Директива 2006/112/ЕОотносно общата система за данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). По отношение на тези покупки считам за разумно да уведомите вашите доставчици, че стоките няма да се транспортират до територията на страната и/или територията на друга държава членка, а продажбите ще се осъществяват на територията на Германия, с цел по-правилното им документиране и данъчно третиране съгласно немското законодателство.
В случай, че дружеството придобива и прехвърля собствеността на стоките (автомобили втора употреба) на територията на Германия, същото следва да се запознае със законодателството на тази държава, тъй като е възможно да възникнат определени задължения, включително отчитането, документирането на доставките по законодателството на Германия и регистрация за целите на ДДС в тази държава.
По отношение на отразяване на покупката в дневника за покупките по ЗДДС:
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи /фактура, известие и протокол/, определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави.
В случай, че българското дружество ще придобие собствеността на стоката на територията на Германия, за което ще бъде издадена фактура от немско дружество, съгласно законодателството на тази държава членка, в която бъде посочен идентификационния номер на българското дружество за целите на ДДС, издаден в България и бъде продадена директно на друго немско дружество, под този номер, без стоката да се транспортират до територията на страната и/или територията на друга държава членка, за българското дружеството не възниква задължение за начисляване данък в качеството му на получател съгласно българското законодателство, както и няма задължение да отразява фактурата издадена от доставчика от Германия, за закупените от него стоки в дневника за покупките.
Ако все пак лицето отрази фактурата в дневника за покупки, то същата следва да бъде отразена в колона 9 - "ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
По отношение на отразяване на продажбата в дневника за продажбите по ЗДДС:
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Данъчни документи по смисъла на чл. 112 от ЗДДС са фактура, известие към фактура и протокол.
В случай, че мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която българското дружество осъществява към друго немското дружество е извън територията на страната (на територията на Германия, по правилата на чл. 17 от ЗДДС) и стоката не се транспортира до територията на България, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Фактурата следва да бъде отразена в дневника за продажби, като се попълни общата информация по доставката в колони от 1 до 8, както и колона 23- данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка.
Независимо, че доставката следва да бъде отразена в колона 23, в която колона следва да декларират ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, предвид обстоятелството, че стоката няма да се транспортира до територията на друга държава членка, а ще бъде закупена и продадена на територията на една и съща държава членка - Германия, доставката няма характер на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14 от ЗДДС (в сила от 01.07.2021 г.), независимо какъв е статута на получателя по доставката.
Следва да се отбележи, че декларирането на продажбите по описания по-горе ред е неприложим, ако дружеството е установено на територията Германия и/или регистрирано за целите на ДДС в Германия и документира доставките по законодателството на тази държава членка, под идентификационния си номер за целите на ДДС, издаден в Германия, както и ако дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената при доставка на стоки втора употреба (разписан в глава седемнадесета от ЗДДС), който режим не е упоменат в писменото запитване, че ще бъде прилаган от страна на дружеството.
Фактическа обстановка: Дружеството е регистрирано по ЗДДС и възнамерява да започне дейност по покупко-продажба на автомобили втора употреба. Предвижда се автомобилите да се закупуват от Германия, без да се транспортират до територията на България, като ще се продават директно на юридически лица, установени в Германия. Стоките ще се продават/прехвърлят директно на купувача на територията на държавата членка, в която са закупени, без транспортни разходи.
Въпроси:
Въпрос 1: Как следва да бъде отразена фактурата за извършената покупка от страна на дружеството в дневниците по ЗДДС при положение, че в конкретния случай стоката не се транспортира до територията на страната?
Въпрос 2: При продажба на автомобилите следва ли доставката да се третира, като дистанционна продажба и да бъде отразена в дневник за продажбите в колона 23 - "ДО на доставките по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка"?
По първи и втори въпрос - място на изпълнение
Предвид, че българското дружество ще закупува и продава автомобили втора употреба на територията на Германия, без те да се транспортират до територията на България и/или до територията на друга държава членка, доставките се считат с място на изпълнение извън територията на страната, като мястото на изпълнение е на територията на Германия, съгласно чл. 17 от ЗДДС.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. Тази разпоредба е аналогична на чл. 31 от Директива 2006/112/ЕО относно общата система за данъка върху добавената стойност.
По отношение на тези покупки се счита за разумно дружеството да уведоми своите доставчици, че стоките няма да се транспортират до територията на България и/или до територията на друга държава членка, а продажбите ще се осъществяват на територията на Германия, с цел по-правилното им документиране и данъчно третиране съгласно немското законодателство.
В случай че дружеството придобива и прехвърля собствеността на стоките (автомобили втора употреба) на територията на Германия, то следва да се запознае със законодателството на тази държава, тъй като е възможно да възникнат определени задължения, включително относно отчитането и документирането на доставките по законодателството на Германия и регистрация за целите на ДДС в тази държава.
Извод: Покупко-продажбите на автомобилите втора употреба, които не се транспортират от Германия, са доставки с място на изпълнение на територията на Германия по чл. 17, ал. 1 от ЗДДС и са извън територията на страната.
Отразяване на покупката в дневника за покупките
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Съгласно чл. 112, ал. 1 от ЗДДС данъчни документи са фактура, известие и протокол, издадени по смисъла на ЗДДС. Поради това лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупки документи, издадени по реда на законодателствата на други държави.
В случай че българското дружество придобие собствеността на стоката на територията на Германия, за което бъде издадена фактура от немско дружество съгласно законодателството на тази държава членка, в която е посочен идентификационният номер на българското дружество за целите на ДДС, издаден в България, и стоката бъде продадена директно на друго немско дружество под този номер, без стоката да се транспортира до територията на България и/или до територията на друга държава членка, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на данък в качеството му на получател съгласно българското законодателство. Също така не възниква задължение да се отразява фактурата, издадена от доставчика от Германия, за закупените стоки в дневника за покупки.
Ако все пак лицето отрази фактурата в дневника за покупки, тя следва да бъде отразена в колона 9 - "ДО на получените доставки, ВОП, получените доставки по чл. 82, ал. 2-5 от ЗДДС и вносът без право на данъчен кредит или без данък".
Извод: За фактурата, издадена от немско дружество за придобиването на автомобилите в Германия, не съществува задължение за отразяване в дневника за покупки и не възниква задължение за самоначисляване на данък; при доброволно отразяване фактурата се посочва в колона 9.
Отразяване на продажбата в дневника за продажбите
На основание чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно чл. 112 от ЗДДС данъчни документи са фактура, известие към фактура и протокол.
Когато мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, която българското дружество осъществява към друго немско дружество, е извън територията на страната (на територията на Германия по правилата на чл. 17 от ЗДДС) и стоката не се транспортира до територията на България, за българското дружество не възниква задължение за начисляване на данък, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.
Фактурата за тази продажба следва да бъде отразена в дневника за продажбите, като се попълни общата информация по доставката в колони от 1 до 8, както и колона 23 - "данъчна основа на доставките по чл. 69, ал. 2 от ЗДДС, вкл. ДО на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка".
Независимо че доставката се отразява в колона 23, в която се декларира данъчната основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка, предвид обстоятелството, че стоката няма да се транспортира до територията на друга държава членка, а ще бъде закупена и продадена на територията на една и съща държава членка - Германия, доставката няма характер на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14 от ЗДДС (в сила от 01.07.2021 г.), независимо от статута на получателя по доставката.
Отбелязва се, че декларирането на продажбите по описания по-горе ред е неприложимо, ако дружеството е установено на територията на Германия и/или е регистрирано за целите на ДДС в Германия и документира доставките по законодателството на тази държава членка под идентификационния си номер за целите на ДДС, издаден в Германия, както и ако дружеството прилага специалния ред на облагане на маржа на цената при доставка на стоки втора употреба, разписан в глава седемнадесета от ЗДДС, който режим не е упоменат в писменото запитване като прилаган от дружеството.
Извод: Продажбите на автомобилите към немски дружества, при които стоката не се транспортира до България, се отразяват в дневника за продажбите в колони 1-8 и в колона 23, без начисляване на данък по чл. 86, ал. 3 от ЗДДС; тези доставки не представляват вътреобщностни дистанционни продажби по чл. 14 от ЗДДС, а посоченият ред на деклариране не се прилага, ако дружеството е установено/регистрирано за ДДС в Германия или прилага режима на маржа по глава седемнадесета от ЗДДС.
