Изх.№ 94-О-27
Дата: 21.01.2021 год.
ЗДДС, чл. 45
ОТНОСНО:данъчно третиране на продажба на недвижим имот съгласно Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС)
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на Националната агенция за приходите (НАП) и прието с вх. № 94-О-27/19.08.2020 г., е представена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и притежава недвижим имот - магазин, който е въведен в експлоатация през 2006 г. и е използван за извършване на облагаеми доставки - продажба на сувенири.
През годините не са правени разходи за подобрения и увеличение на отчетната стойност, имотът не е амортизиран.
Предвид изложената фактическа обстановка се поставя следният въпрос:
Дължи ли се данък върху добавената стойност(ДДС)при продажбата на имота с фактура на юридическо или физическо лице?
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходитеи съобразявайки изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба изразявам следното становище по направеното запитване:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга. Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго. Освободените от облагане с ДДС доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС.
На основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях. В ЗДДС законодателят не е дал легална дефиниция на понятието "сгради, които не са нови". Определението за "сгради, които не са нови" се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС. С цитираната норма е дадена дефиниция за "нови сгради", а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), или
в) които отговарят на следните условия:
аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, и
бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.
По силата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, в случаите на доставка по ал. 3 от същата разпоредба, доставчикът може да избере да третира доставката на сграда, която не е нова, като облагаема доставка.
Предвид изложеното, доколкото в конкретния случай разрешението за ползването на имота е издадено през 2006 г., както и обстоятелството, че не са извършвани разходи за реконструкция и преустройство на имота, то към момента на запитването (19.08. 2020 г.) същият не отговаря на даденото в § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС определение за "нова сграда", в резултат на което при продажбата му ще е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и доставката следва да се третира като освободена.
В изложеното в запитването не е посочено дали при придобиването на имота е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. В случай че е упражнено право на приспадане на данъчен кредит при придобиването на имота и не се упражни правото на избор, предвидено в разпоредбата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС за третиране на доставката като облагаема, е необходимо да се има предвид и следното:
В разпоредбата на чл. 79 от ЗДДС се предвижда извършването на еднократни корекции, като на основание чл. 79, ал. 2 от закона регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на чл. 79, ал. 2 от закона лицето дължи данък в размер, определен по съответната формула от чл. 79, ал. 3 от същия закон.
В данъчния период, през който се извърши продажбата на имота като освободена доставка по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, за дружеството е налице основание за приложение на чл. 79 от ЗДДС и следва задължително да извърши корекция на ползвания данъчен кредит.
Начисляването на дължимия данък при извършване на корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство - продажбата, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС. Протоколът следва да съдържа реквизитите, определени в чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
ОТНОСНО: данъчно третиране на продажба на недвижим имот съгласно Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Представена е следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано по ЗДДС и притежава недвижим имот - магазин, въведен в експлоатация през 2006 г. Имотът е използван за извършване на облагаеми доставки - продажба на сувенири. През годините не са правени разходи за подобрения и увеличение на отчетната стойност, имотът не е амортизиран.
Въпрос: Дължи ли се данък върху добавената стойност (ДДС) при продажбата на имота с фактура на юридическо или физическо лице?
Съобразявайки изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, се излага следното становище:
Съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС с ДДС се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
По смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Освободените от облагане с ДДС доставки са регламентирани в глава четвърта от ЗДДС.
На основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС освободена доставка е доставката на сгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях.
В ЗДДС не е дадена легална дефиниция на понятието "сгради, които не са нови". Определението за "сгради, които не са нови" се извежда по аргумент за противното от определението за "нови сгради", дадено в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДДС.
Съгласно § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС "нови сгради" са:
- буква а) сгради, които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност "груб строеж", или
- буква б) сгради, за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ), или
- буква в) сгради, които отговарят на следните условия:
- подбуква аа) представляват части, обособени като самостоятелни обекти от съществуващи сгради в резултат на извършено надстрояване и/или допълващо застрояване, и тези части може да бъдат обект на отделни доставки, или представляват сгради, за които направените преки разходи за извършване на реконструкция, основно обновяване и/или преустройство са не по-малко от една трета от пазарната цена на тези сгради към датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ, и
- подбуква бб) към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца, считано от датата, на която е издадено ново разрешение за ползване или удостоверение за въвеждане в експлоатация по реда на ЗУТ.
По силата на чл. 45, ал. 7 от ЗДДС, в случаите на доставка по ал. 3 от същата разпоредба, доставчикът може да избере да третира доставката на сграда, която не е нова, като облагаема доставка.
Предвид изложеното и доколкото в конкретния случай разрешението за ползване на имота е издадено през 2006 г., както и с оглед обстоятелството, че не са извършвани разходи за реконструкция и преустройство на имота, към момента на запитването (19.08.2020 г.) имотът не отговаря на определението за "нова сграда" по § 1, т. 5 от ДР на ЗДДС. В резултат на това при продажбата му ще е приложима разпоредбата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и доставката следва да се третира като освободена.
Извод: Продажбата на описания имот представлява освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, освен ако доставчикът не упражни правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС да я третира като облагаема.
В запитването не е посочено дали при придобиването на имота е упражнено право на приспадане на данъчен кредит. В случай че е упражнено право на приспадане на данъчен кредит при придобиването на имота и не се упражни правото на избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС за третиране на доставката като облагаема, следва да се има предвид следното:
В чл. 79 от ЗДДС се предвижда извършването на еднократни корекции.
Съгласно чл. 79, ал. 2 от ЗДДС регистрирано лице, което изцяло, частично или пропорционално на степента на използване за независима икономическа дейност е приспаднало данъчен кредит за произведена, придобита или внесена от него стока, съответно изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за получена услуга, при извършване на последваща доставка на стоката или услугата, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер на ползвания данъчен кредит.
Съгласно чл. 79, ал. 3 от ЗДДС за стоките и услугите, които са или биха били дълготрайни активи, за целите на чл. 79, ал. 2 от закона лицето дължи данък в размер, определен по съответната формула от чл. 79, ал. 3 от същия закон.
В данъчния период, през който се извърши продажбата на имота като освободена доставка по силата на чл. 45, ал. 3 от ЗДДС, за дружеството е налице основание за приложение на чл. 79 от ЗДДС и следва задължително да извърши корекция на ползвания данъчен кредит.
Начисляването на дължимия данък при извършване на корекция по реда на чл. 79 от ЗДДС се извършва в данъчния период, през който е възникнало съответното обстоятелство - продажбата, чрез съставяне на протокол за определяне размера на дължимия данък и отразяването му в дневника за продажбите и справка-декларацията за този данъчен период, съгласно чл. 79, ал. 4 от ЗДДС.
Протоколът следва да съдържа реквизитите, определени в чл. 66, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност.
Извод: Ако при придобиването на имота е ползван данъчен кредит и продажбата се третира като освободена доставка по чл. 45, ал. 3 от ЗДДС (без да се упражни избор по чл. 45, ал. 7 от ЗДДС), дружеството е длъжно да извърши корекция на ползвания данъчен кредит по реда на чл. 79 от ЗДДС, чрез протокол по чл. 79, ал. 4 от ЗДДС с реквизити по чл. 66, ал. 3 от ППЗДДС.
