НАП: Пренасяне на данъчна загуба при прилагане на чл. 92, ал. 4 и чл. 43, ал. 2 от ЗКПО

В запитването е посочено, че управляваното от Вас търговско дружество е счетоводно предприятие. Част от клиентите Ви през 2017 г. са отчели данъчно признати разходи. Тези разходи могат да бъдат несъществени и свързани с административното обслужване на дружеството (например банкови такси и счетоводни такси), но могат да бъдат и значителни суми.

Посочени са следните примери:

• Дружество не е извършвало дейност, но притежава недвижим имот, за който дължи местни данъци и такси в размер над 3 000 лв. и съответно начислява разходи, които са данъчно признати.
• Дружество не е извършвало дейност, но има задължения по договор за заем, върху които начислява лихви в размер над 20 000 лв. и съответно разходи, които са данъчно признати при спазване на правилата за слаба капитализация.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Считате ли, че при гореизброените хипотези дружествата могат да бъдат определени като лица, които не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и не са задължени да подават годишна данъчна декларация по ЗКПО?

Въпрос 2: В случай, че такива дружества приложат нормата на чл.92, ал.4 от ЗКПО и не подадат годишна данъчна декларация по ЗКПО за 2017 г., в която да декларират данъчна загуба, ще имат ли право през следващи години, в които извършват дейност, да приспаднат данъчна загуба от години, в които не са подали годишна данъчна декларация по ЗКПО, при спазване правилата за пренасяне на данъчна загуба? Ще имат ли същите право през следващи години, в които извършват дейност, да ползват разходите за лихви, начислени в години, за които не са подали годишна данъчна декларация по ЗКПО, при спазване правилата за слаба капитализация?

Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба се изразява следното принципно становище:

По първи въпрос

Посочва се, че този въпрос е свързан с прилагане на счетоводното законодателство, а именно §1, т.30 от допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството. Поради това копие от запитването ще бъде препратено до дирекция "Данъчна политика" при Министерството на финансите, която на основание чл.22, т.8 от Устройствения правилник на Министерство на финансите е компетентна да изразява становища по прилагането на това законодателство.

Извод: По първия въпрос НАП не дава материалноправен отговор, а препраща запитването до компетентната дирекция "Данъчна политика" при Министерството на финансите за становище по прилагането на §1, т.30 от ДР на ЗСч.

По втори въпрос

Пренасянето на данъчните загуби в следващите данъчни периоди е регламентирано в разпоредбите на чл.70 - чл.74 от глава единадесета "Пренасяне на данъчна загуба" на ЗКПО.

От тези норми следва, че данъчно задължените лица, които формират данъчна основа по реда на част втора от ЗКПО, имат право да пренасят данъчната загуба. Упражняването на това право е по избор на лицето.

Когато данъчно задълженото лице е избрало да пренася данъчната загуба, тя задължително се пренася последователно до изчерпването й през следващите 5 години след реализирането й.

Съгласно чл.70, ал.2 от ЗКПО правото на избор се упражнява чрез приспадане на данъчната загуба през първата година след реализирането на данъчната загуба, през която лицето е формирало положителен данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Тоест данъчно задълженото лице избира дали да упражни правото да пренесе данъчната загуба, но моментът на приспадане не е по избор, а е точно определен в изречение първо на чл.70, ал.2 от ЗКПО. Ако лицето не пренесе данъчната загуба в този момент, то губи правото си на приспадане на данъчната загуба.

Редът за приспадане е регламентиран в чл.71 от ЗКПО. Данъчната загуба се приспада при определяне на данъчния финансов резултат в размера на положителния данъчен финансов резултат преди приспадане на данъчната загуба. Когато данъчната загуба е по-малка от положителния данъчен финансов резултат преди приспадането й, приспада се пълният й размер.

Съгласно чл.72 от ЗКПО за нововъзникналите данъчни загуби се прилагат разпоредбите на тази глава, като се спазва поредността на възникването им. За всяка от нововъзникналите данъчни загуби 5-годишният срок започва да тече от годината, следваща годината на възникването им.

Според представените факти в запитването дружествата не са осъществявали дейност по смисъла на Закона за счетоводството и няма да подадат годишна данъчна декларация по образец на основание чл.92, ал.4 от ЗКПО.

Посочва се, че законът обвързва правото на пренасяне на данъчна загуба с формирана, а не с декларирана загуба. Дори и да не бъде декларирана възникналата загуба за пренасяне, това не лишава лицето от правото да пренесе тази загуба по реда, предвиден в чл.70 и следващите от ЗКПО, тъй като разпоредбата на чл.70, ал.1 от закона не изисква тази загуба да бъде декларирана.

В тази връзка, доколкото загубата не е декларирана, с оглед контролните правомощия на органите по приходите нейният размер може да бъде изследван по време на производствата по реда на ДОПК за годината, през която същата се пренася.

Посочва се, че гореизложеното се отнася и за посочената в запитването хипотеза относно прилагането на разпоредбата на чл.43, ал.2 от ЗКПО.

Извод: Лицата, които не са подали годишна данъчна декларация по ЗКПО на основание чл.92, ал.4 от ЗКПО, не губят правото да пренасят формираната данъчна загуба и да прилагат съответно чл.70 - чл.74 и чл.43, ал.2 от ЗКПО, тъй като правото на пренасяне е свързано с формирана, а не с декларирана загуба, като размерът на недекларираната загуба подлежи на проверка от органите по приходите по реда на ДОПК през годината на пренасянето й.