Изх. №53-00-36
16.03.2021 г.
чл. 11, ал. 1 от ЗДДС
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
чл. 13, ал. 3 от ЗДДС
чл. 13, ал. 6 от ЗДДС
чл. 117, ал. 1 от ЗДДС
чл. 117, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството закупува стоки от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Белгия, съответно с белгийски VAT номер. Според условията на доставката се използва фискален посредник, регистриран за целите на ДДС в Нидерландия. Стоката се натоварва от склад на фискалния посредник в Нидерландия и се транспортира до територията на страната. Тъй като се обявява предварително всяко извършено вътреобщностно придобиване (ВОП) пред Дирекция "Фискален контрол", задълженото лице подава данните на фискалния посредник, за да бъде осъществена доставката.
Към направеното запитване е приложено копие на издадената фактура, без направен превод на български език в която е вписан VAT номера на белгийския доставчик и VAT номера на нидерландския фискален посредник.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Кой идентификационен номер за целите на ДДС и име на доставчик, следва да бъде вписан в протокола по чл. 117 от ЗДДС, съответно да бъде деклариран в отчетните регистри и справка декларация по ЗДДС?
2. Възможно ли е дружеството да направи справка по електронен път, как са декларирани доставките от страна на доставчиците, за да няма разминаване в подадените данни и издадени протоколи?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени отделните хипотези, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП). Съгласно ал. 1 от същата правна норма вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Според ал. 3 на чл. 13 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че е налице ВОП по чл. 13, ал.3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
С разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС се регламентират специфичните случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на другата държава членка и без данъчнозадълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител. По силата на чл. 9, ал. 6 от Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка, но такива данни липсват в направеното запитване.
В изложената фактическа обстановка е посочено, че българското дружество закупува стоки от белгийско дружество, като се използва фискален посредник от Нидерландия, но не става ясно кой е действителният доставчик на стоките, както и в какво качество действат лицата. В ЗДДС и в Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) липсва дефиниция за фискален посредник и как такова лице следва да се третира за целите на ЗДДС при извършване на ВОП на стоки. Също така от приложената фактура, без приложен превод на български език от заклет преводач, също не става ясно, какви са договореностите между страните по доставката, както и как е третирана доставката от страна на двете чуждестранни лица. Поради тези обстоятелства не би могло с категоричност да се определи кое лице следва да бъде вписано в протокола по чл. 117 от ЗДДС, като доставчик на стоките и как следва да се третира доставката от страна на българското лице. В случая, изложен в запитването, е възможна и хипотезата чл. 15 от ЗДДС съгласно която доставката да се третира, като тристранна операция, по която българското дружество да е придобиващ.
Следва да се има предвид, че случаите при които задължително се издава протокол са регламентирани в разпоредбата на чл. 117, ал. 1, т. 1-4 от ЗДДС. Видно от т.1 от разпоредбата, протокол се издава задължително в случаите по чл. 84 от ЗДДС - от получателя на доставка при ВОП на стоки, както и от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 от ЗДДС. В тези случаи протокола следва да съдържа определени реквизити регламентирани в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
На основание чл. 117, ал. 2, т. 9 от ЗДДС и чл. 81, ал. 3 от ППЗДДС, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освен реквизитите по чл. 117, ал. 2 от закона, протокола трябва да съдържа идентификационния номер за целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка и номера и датата на фактурата - когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.
Видно от изложеното, в протокола задължително следва да бъде отразен идентификационния номер за целите на ДДС на действителния доставчик, под който е осъществена доставката, издаден от другата държава членка. Доставчик по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС е лицето, което извършва доставката на стока или услуга. Доставчик при ВОП е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС лице в друга държава членка, а посредник е лице регистрирано в държава членка различна от тази в която транспорта започва и извършва доставка на тази стока на лице придобиващ регистриран за целите на ДДС в държавата членка, където стоката пристига.
Също така в Приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 на ППЗДДС са регламентирани параметри, структура и изисквания към файловете на техническия носител. В същото е определено, че полетата "Идентификационен номер на контрагента (доставчик)" и "Идентификационен номер на контрагента (получател)" съдържат идентификационния номер по ДДС на контрагента, когато същият е регистриран за целите на ДДС (България или в държава членка), и идентификационния номер на контрагента по смисъла на §1, ал. 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на ППЗДДС, когато контрагентът не е регистрирано по закона лице.
Полетата "Име на контрагента (доставчик)" и "Име на контрагента (получател)" съдържат наименованието на контрагента. Полетата се попълват задължително, когато са попълнени полетата "Идентификационен номер на контрагента /доставчик/" и съответно "Идентификационен номер на контрагента (получател)".
Във връзка с гореизложените в качеството си на получател по доставката, българското дружество следва да изиска от доставчика/контрагентите си достатъчно информация с която да се определи правилното данъчното третиране, вида на облагането и кое лице следва да се впише като доставчик в протоколите по чл. 117 от ЗДДС, съответно под кой идентификационен номер и име на доставчик да бъдат декларирани доставките в отчетните регистри по ЗДДС. В случите при които, българското дружество установи, че е издало протоколи по чл. 117 от ЗДДС със сгрешен идентификационен номер на доставчик - VAT номер и име на доставчик, същите следва да се анулират и да се издадат нови, съгласно чл. 80, ал. 5 от ЗДДС с правилните VAT номера под които е осъществена доставката, издаден от друга държава членка, име на доставчик.
Конкретен отговор от страна на НАП, може да бъде предоставен след уточняване на качеството на чуждестранните лица във веригата от доставки, което зависи от конкретните договорености от страните по сделката и условията на доставката.
В заключение следва да се има предвид, че съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за счетоводството (ЗСч) счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон. При поискване от орган по приходите, субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач, по смисъла на чл. 55, ал. 1 от ДОПК.
По втори въпрос:
От достъпните електронни услуги на страницата на НАП, включително с квалифициран електронен подпис, няма възможност да се направи справка как са декларирани доставките от страна на доставчици - чуждестранни лица.
Фактическата обстановка е следната: Дружество, регистрирано по ЗДДС в България, закупува стоки от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Белгия, с белгийски VAT номер. По условията на доставката се използва фискален посредник, регистриран за целите на ДДС в Нидерландия. Стоката се натоварва от склад на фискалния посредник в Нидерландия и се транспортира до територията на България. Всяко вътреобщностно придобиване (ВОП) се обявява предварително пред Дирекция "Фискален контрол", като задълженото лице подава данните на фискалния посредник, за да бъде осъществена доставката. Към запитването е приложено копие на фактура, без превод на български език, в която са вписани VAT номера на белгийския доставчик и на нидерландския фискален посредник.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Кой идентификационен номер за целите на ДДС и име на доставчик следва да бъде вписан в протокола по чл. 117 от ЗДДС, съответно да бъде деклариран в отчетните регистри и справка-декларация по ЗДДС?
Въпрос 2: Възможно ли е дружеството да направи справка по електронен път как са декларирани доставките от страна на доставчиците, за да няма разминаване в подадените данни и издадени протоколи?
По първи въпрос
В чл. 13 от ЗДДС са посочени изчерпателно хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване.
Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, когато стоката се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка и доставчикът е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 и когато лицето не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето. С тази разпоредба се уреждат специфични случаи на внос на необщностни стоки на територията на друга държава членка и последващият им превоз до територията на страната. Поради особеностите на законодателствата на различните държави членки е възможно стоките да получат общностен статут на територията на друга държава членка и без данъчно задълженото лице да е регистрирано за целите на ДДС в тази държава членка. В тази връзка са възможни различни хипотези, като най-често това са случаите на оформяне на вноса чрез особен митнически представител.
Съгласно чл. 9, ал. 6 от ППЗДДС, в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка. В запитването липсват данни за такъв документ.
В изложената фактическа обстановка е посочено, че българското дружество закупува стоки от белгийско дружество, като се използва фискален посредник от Нидерландия, но не е ясно кой е действителният доставчик на стоките и в какво качество действат участващите лица. В ЗДДС и ППЗДДС няма дефиниция за "фискален посредник" и не е уредено как такова лице се третира за целите на ЗДДС при ВОП на стоки.
От приложената фактура, без превод на български език от заклет преводач, също не става ясно какви са договореностите между страните по доставката и как е третирана доставката от двете чуждестранни лица. Поради това не може с категоричност да се определи кое лице следва да бъде вписано в протокола по чл. 117 от ЗДДС като доставчик на стоките и как следва да се третира доставката от страна на българското лице.
В разглеждания случай е възможно да е налице и хипотезата на чл. 15 от ЗДДС, при която доставката се третира като тристранна операция, по която българското дружество е придобиващ.
Съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 - 4 от ЗДДС са уредени случаите, при които задължително се издава протокол. Съгласно т. 1 протокол се издава задължително в случаите по чл. 84 от ЗДДС - от получателя на доставка при ВОП на стоки, както и от придобиващия при тристранна операция, осъществена при условията на чл. 15 от ЗДДС.
В тези случаи протоколът трябва да съдържа определени реквизити, посочени в чл. 117, ал. 2 от ЗДДС. На основание чл. 117, ал. 2, т. 9 от ЗДДС и чл. 81, ал. 3 от ППЗДДС, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, освен реквизитите по чл. 117, ал. 2, протоколът трябва да съдържа идентификационния номер за целите на ДДС на доставчика, под който е осъществена доставката, издаден от друга държава членка, както и номера и датата на фактурата, когато такава е издадена до датата на издаване на протокола.
От това следва, че в протокола задължително трябва да бъде отразен идентификационният номер за целите на ДДС на действителния доставчик, под който е осъществена доставката, издаден от другата държава членка.
Съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗДДС доставчик е лицето, което извършва доставката на стока или услуга. Доставчик при ВОП е данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. Посредник е лице, регистрирано в държава членка, различна от тази, в която започва транспортът, което извършва доставка на стоката на придобиващ, регистриран за целите на ДДС в държавата членка, където стоката пристига.
В Приложение № 12 към чл. 113, ал. 4 от ППЗДДС са регламентирани параметрите, структурата и изискванията към файловете на техническия носител. Определено е, че полетата "Идентификационен номер на контрагента (доставчик)" и "Идентификационен номер на контрагента (получател)" съдържат идентификационния номер по ДДС на контрагента, когато той е регистриран за целите на ДДС (в България или в друга държава членка), и идентификационния номер на контрагента по смисъла на § 1, ал. 1, т. 1 от допълнителната разпоредба на ППЗДДС, когато контрагентът не е регистрирано по закона лице. Полетата "Име на контрагента (доставчик)" и "Име на контрагента (получател)" съдържат наименованието на контрагента и се попълват задължително, когато са попълнени съответните полета за идентификационен номер.
В качеството си на получател по доставката българското дружество следва да изиска от доставчика/контрагентите си достатъчно информация, за да се определи правилното данъчно третиране, видът на облагането и кое лице следва да се впише като доставчик в протоколите по чл. 117 от ЗДДС, както и под кой идентификационен номер и име на доставчик да бъдат декларирани доставките в отчетните регистри по ЗДДС.
Извод: Поради липса на достатъчно данни за действителния доставчик и договореностите между страните не може категорично да се определи кое лице следва да бъде вписано като доставчик в протокола по чл. 117 от ЗДДС. В протокола следва да се посочи идентификационният номер по ДДС на действителния доставчик, под който е осъществена доставката, но за целта българското дружество трябва да изиска необходимата информация от своите контрагенти.
