ОТНОСНО: Прилагане на разпоредбите на осигурителното законодателство
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-21-9 от 17.06.2022 г., препратено по компетентност от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .......
Изложена е следната фактическа обстановка:
Съпругата Ви е гражданин на САЩ. Имате сключен граждански брак в България през 2017 г. и живеете в гр. С. Съпругата Ви има издаден ЛНЧ и разрешено продължително пребиваване в страната. През м. февруари 2023 г. ще й бъде разрешено постоянно пребиваване в страната. Назначена е по трудов договор на пълно работно време в българска фирма от началото на м. април 2022 г.
Поставени са следните въпроси:
- Може ли да се възползва от правото на личен лекар и здравно обезщетение при болничен, както и за пенсия в бъдеще?
- Тъй като е бременна, ще бъде ли възможно да получава обезщетение при майчинство, когато роди дете?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото осигурително законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 129 от Кодекса на труда (КТ), работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).
В КСО не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство - българско или чуждо. Носител на задължението за удържане и внасяне на задължителните осигурителни вноски, когато е сключен трудов договор по КТ, е работодателят.
Достатъчно основание за възникване на задължение за внасяне на осигурителни вноски, както и за подаване на декларации обр. № 1 и 6 по чл. 5, ал. 4 от КСО, е да са налице условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 10 от КСО, а именно: да е налице полагане на труд по възникнало трудово правоотношение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО работодателят по сключения трудов договор по КТ е осигурител по това трудовото правоотношение и по силата на чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 1 от КСО има задължение да внася дължимите осигурителни вноски за работника, върху изплатеното, начисленото или неначисленото месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, освен ако в международен договор, в който като страни участват и двете държави, е предвидено друго.
В чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е регламентирано, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Между България и САЩ не е налице договор за социална сигурност и на основание сключения трудов договор с български работодател ще е приложимо българското осигурително законодателство.
След като американската гражданка упражнява трудова дейност на основание трудов договор, сключен с български работодател, попада в кръга на осигурените лица на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. Следователно, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО българският работодател следва да внася социално осигурителни вноски във фонд "Пенсии", фонд "Общо заболяване и майчинство", фонд "Трудова злополука и професионална болест" и фонд "Безработица".
Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 1 от КСО, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, точка 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 (чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България) възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
В чл. 23, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) е регламентирано, че чужденците пребивават в Република България:
1. краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
2. продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
3. дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
4. постоянно - с разрешен неопределен срок.
В случай че чуждестранните лица нямат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, не възниква основание за здравно осигуряване.
Следователно, Вашата съпруга, която е гражданин на САЩ, ще попадне в обхвата на задължителното здравно осигуряване, когато получи разрешение за дългосрочно илипостоянно пребиваване в Република България, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението й за осигуряване ще възникне от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО, контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт (НОИ), се осъществява от контролните органи на НОИ.
Във връзка с делегираните им права, органите на НОИ са компетентни да изразят становище относно правото на обезщетение при временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и за придобиване право на пенсия.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Съпругата Ви е гражданин на САЩ. Имате сключен граждански брак в България през 2017 г. и живеете в гр. С. Съпругата Ви има издаден ЛНЧ и разрешено продължително пребиваване в страната. През месец февруари 2023 г. ще й бъде разрешено постоянно пребиваване в страната. Назначена е по трудов договор на пълно работно време в българска фирма от началото на месец април 2022 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос: Може ли да се възползва от правото на личен лекар и здравно обезщетение при болничен, както и за пенсия в бъдеще?
Въпрос: Тъй като е бременна, ще бъде ли възможно да получава обезщетение при майчинство, когато роди дете?
На основание чл. 129 от Кодекса на труда работодателят е длъжен да осигури работника или служителя при условия и по ред, установени в Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). В КСО не е направено разграничение при осигуряването на лицата в зависимост от тяхното гражданство - българско или чуждо.
Носител на задължението за удържане и внасяне на задължителните осигурителни вноски, когато е сключен трудов договор по Кодекса на труда, е работодателят. Достатъчно основание за възникване на задължение за внасяне на осигурителни вноски, както и за подаване на декларации образец № 1 и 6 по чл. 5, ал. 4 от КСО, е да са налице условията на чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 10 от КСО, а именно: да е налице полагане на труд по възникнало трудово правоотношение.
Съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО работодателят по сключения трудов договор по Кодекса на труда е осигурител по това трудово правоотношение и по силата на чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 1 от КСО има задължение да внася дължимите осигурителни вноски за работника, върху изплатеното, начисленото или неначисленото месечно възнаграждение, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, в срок до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът, освен ако в международен договор, в който като страни участват и двете държави, е предвидено друго.
В чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България е регламентирано, че международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.
Между България и САЩ не е налице договор за социална сигурност и на основание сключения трудов договор с български работодател ще е приложимо българското осигурително законодателство. След като американската гражданка упражнява трудова дейност на основание трудов договор, сключен с български работодател, попада в кръга на осигурените лица на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО.
Следователно, на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО българският работодател следва да внася социалноосигурителни вноски във:
- фонд "Пенсии";
- фонд "Общо заболяване и майчинство";
- фонд "Трудова злополука и професионална болест";
- фонд "Безработица".
Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б.
Извод: По силата на сключения трудов договор с български работодател съпругата Ви, като гражданка на САЩ, се осигурява по българското осигурително законодателство във фонд "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест", "Безработица" и, при условията на чл. 127, ал. 1 от КСО, в универсален пенсионен фонд.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса, е определен в чл. 33 от ЗЗО. На основание чл. 33, ал. 1, т. 3 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.
Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължението за осигуряване на лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3 (чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България) възниква от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване.
В чл. 23, ал. 1 от Закона за чужденците в Република България е регламентирано, че чужденците пребивават в Република България:
- краткосрочно - до 90 дни в рамките на всеки 180-дневен период от датата на влизането в страната;
- продължително - с разрешен срок до една година, освен в случаите, предвидени в този закон;
- дългосрочно - с разрешен първоначален срок 5 години и възможност за подновяване след подадено заявление;
- постоянно - с разрешен неопределен срок.
В случай че чуждестранните лица нямат разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, не възниква основание за здравно осигуряване. Следователно, съпругата Ви, която е гражданин на САЩ, ще попадне в обхвата на задължителното здравно осигуряване, когато получи разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако не е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна. Задължението й за осигуряване ще възникне от датата на получаването на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България.
За чуждите граждани, които краткосрочно и продължително пребивават в страната, здравноосигурителна вноска не се дължи. Те заплащат стойността на оказаната им медицинска помощ, освен ако за тях е в сила международен договор, по който Република България е страна, на основание чл. 39, ал. 5 от ЗЗО.
Извод: Съпругата Ви ще бъде задължително здравно осигурена в НЗОК от датата на получаване на разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България; до този момент, при продължително пребиваване, не се дължат здравноосигурителни вноски и медицинската помощ се заплаща, освен ако не е приложим международен договор.
Съгласно чл. 107, ал. 1 от КСО контролът по спазването на нормативните актове по държавното обществено осигуряване във връзка с дейността, възложена на Националния осигурителен институт, се осъществява от контролните органи на НОИ. Във връзка с делегираните им права органите на НОИ са компетентни да изразят становище относно правото на обезщетение при временна неработоспособност, бременност, раждане и отглеждане на малко дете, както и за придобиване право на пенсия.
Извод: Относно конкретното право на обезщетения при временна неработоспособност, бременност, раждане, отглеждане на малко дете и придобиване право на пенсия компетентен да се произнесе е Националният осигурителен институт чрез своите контролни органи.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при фактическата обстановка, описана в запитването, и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при производство по ДОПК се установят различни факти.
