ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ....... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-204/25.08.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Дружеството, което представлявате, купува стока през "Алибаба" от китайска фирма с условия на доставка DDP (в разходите за доставката, които сте заплатили, се включват и митническото представителство и митническите такси). Стоката пристига с влак в друга страна членка на Европейския съюз (ЕС), различна от България и там се освобождава от митница от спедитора на изпращача. На дружеството не се предоставят документи, защото се освобождава стоката от целия контейнер и не може да бъде предоставен отделен документ за митническото освобождаване на стоките на дружеството, които са само една малка част. Стоките се предават на фирма UPS, които я доставят директно на адрес като вътреобщностна доставка. Българската фирма разполага само с договор за поръчка от сайта на "Алибаба", фактура от китайската фирма, платежно на тази фактура към банка в Европа и товарителницата на UPS за стоката от Полша до България.
За стоката от Китай не разполагате с митническа декларация за платено мито и ДДС в страната от ЕС, в която е пристигнала първо стоката, поради което посочвате, че дружеството не може да упражни правото си на данъчен кредит или да поиска възстановяване на платения данък.
Поставени са следните въпроси:
1. Има ли начин дружеството да докаже, че получената стока от Китай е минала митница в държава членка на ЕС и са платени митата и същите не се дължат втори път и дали това е необходимо?
2. Как да се заприходи тази стока в счетоводните сметки на фирмата?
3. Може ли покупката на стоката от Китай да бъде заприходена като вътреобщностно придобиване като бъде попълнен протокол по чл. 117 от ЗДДС и кой доставчик и ДДС номер трябва да бъдат посочени в същия документ?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Въпросът относно доказване на осъществен внос в друга държава членка и платени митнически сборове (мита) не е от компетентността на Националната агенция за приходите, поради което не може да бъде изразено становище.
По втори въпрос:
Въпросът относно заприхождаване на стока в счетоводните сметки на фирмата е свързан с прилагане на счетоводното законодателство, поради което НАП не е компетентна да изрази становище. Запитването в тази част е изпратено за отговор по компетентност до Министерство на финансите, дирекция "Данъчно политика", отдел "Счетоводна практика".
По трети въпрос:
В чл. 13 от ЗДДС изчерпателно са посочени хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП).
Според ал. 3 на чл. 13 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Разпоредбата на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС предвижда, че е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
Следователно, за да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4. транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът и лицето - придобиващ по чл. 13, ал. 6, е едно и също лице.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква изискуемост на данъка за ВОП и задължение за начисляването му с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че по силата на чл. 9, ал. 6 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка. От изложеното в запитването се изяснява, че дружеството не разполага с визирания документ. Условията за доставката по Инкотермс е DDP, което означава, че продавачът е предоставил стоката, преминала през митническо изчистване и неразтоварена от пристигналото транспортно средство на разпореждане на купувача в уговореното местоназначение, което в случая също не е посочено. Продавачът следва да поеме всички разходи и рискове, свързани с транспортирането на стоката, включително обичайните сборове за вноса в страната на назначението (под думата "сборове" се подразбират отговорността и риска за извършване на митническото изчистване, а също и за плащането на митническите формалности, митническите тарифи, налози и други подобни).
При условие че вносът не е осъществен от Ваше име или за Ваша сметка, не е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС.
Само при условие че Вашият доставчик е регистрирано за целите на ДДС лице в държавата на вноса на стоките (различна от България), ще бъде налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната и за българското юридическо лице ще възникне задължение за самоначисляване на данък с издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Реквизитите, които следва да съдържа протоколът по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС, са визирани в ал. 2 на същата правна норма. На основание чл. 117, ал. 2, т. 9 от ЗДДС, протоколът по чл. 117, ал. 1 задължително съдържа идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: Дружеството купува стока през сайта "Алибаба" от китайска фирма при условия на доставка DDP. В заплатените разходи за доставката са включени митническо представителство и митнически такси. Стоката пристига с влак в друга държава членка на ЕС, различна от България, където се освобождава от митница от спедитора на изпращача. На дружеството не се предоставят документи за митническото освобождаване, тъй като се освобождава целият контейнер и не може да бъде издаден отделен документ за стоките на дружеството, които са малка част от контейнера. Стоките се предават на фирма UPS, която ги доставя директно на адрес в България като вътреобщностна доставка.
Българското дружество разполага със следните документи: договор за поръчка от сайта "Алибаба", фактура от китайската фирма, платежно нареждане за плащане на фактурата към банка в Европа и товарителница на UPS за стоката от Полша до България. За стоката от Китай дружеството не разполага с митническа декларация за платено мито и ДДС в държавата членка на ЕС, в която стоката първо е пристигнала. Поради това се посочва, че дружеството не може да упражни право на данъчен кредит или да поиска възстановяване на платения данък.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли начин дружеството да докаже, че получената стока от Китай е минала митница в държава членка на ЕС и са платени митата и същите не се дължат втори път и дали това е необходимо?
Въпрос 2: Как да се заприходи тази стока в счетоводните сметки на фирмата?
Въпрос 3: Може ли покупката на стоката от Китай да бъде заприходена като вътреобщностно придобиване като бъде попълнен протокол по чл. 117 от ЗДДС и кой доставчик и ДДС номер трябва да бъдат посочени в същия документ?
По първи въпрос
Въпросът за доказване на осъществен внос в друга държава членка и платени митнически сборове (мита) не е от компетентността на Националната агенция за приходите. Поради това не може да бъде изразено становище по този въпрос.
Извод: НАП не е компетентна да се произнесе относно начина на доказване на внос и платени мита в друга държава членка и не дава становище по този въпрос.
По втори въпрос
Въпросът относно заприхождаването на стоката в счетоводните сметки на фирмата е свързан с прилагане на счетоводното законодателство. В тази област НАП не е компетентна да изрази становище. Запитването в тази част е изпратено за отговор по компетентност до Министерство на финансите, дирекция "Данъчна политика", отдел "Счетоводна практика".
Извод: НАП не е компетентна по въпроса за счетоводното заприхождаване на стоката и препраща запитването до Министерство на финансите.
По трети въпрос
В чл. 13 от ЗДДС са посочени изчерпателно хипотезите, при които е налице вътреобщностно придобиване (ВОП. Съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗДДС за възмездно вътреобщностно придобиване се смята и получаването на стоки на територията на страната от данъчно задължено лице, които ще се използват за целите на неговата икономическа дейност, когато стоките са изпратени или транспортирани от или за негова сметка от територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС и където стоките са произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени от него в рамките на неговата икономическа дейност.
Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е налице ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
За да е приложим режимът за ВОП по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва кумулативно да са налице следните условия:
- стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
- лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държавата членка, в която е осъществен вносът на стоката;
- лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
- транспортът е от или за сметка на лицето;
- лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вносът, и лицето - придобиващ по чл. 13, ал. 6, е едно и също лице.
В тези случаи за регистрираните данъчно задължени лица възниква изискуемост на данъка за ВОП и задължение за начисляването му с протокол по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС.
Съгласно чл. 9, ал. 6 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), в случаите на вътреобщностно придобиване по чл. 13, ал. 6 от закона лицето следва да разполага с документ, удостоверяващ вноса в другата държава членка. От изложеното в запитването се установява, че дружеството не разполага с такъв документ.
Условията за доставката по Инкотермс са DDP. Това означава, че продавачът е предоставил стоката, преминала митническо изчистване и неразтоварена от пристигналото транспортно средство, на разпореждане на купувача в уговореното местоназначение, което в случая не е посочено. Продавачът поема всички разходи и рискове, свързани с транспортирането на стоката, включително обичайните сборове за вноса в страната на назначението. Под "сборове" се разбира отговорността и рискът за извършване на митническото изчистване, както и плащането на митническите формалности, митническите тарифи, налози и други подобни.
При условие че вносът не е осъществен от името на дружеството или за негова сметка, не е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС.
Само ако доставчикът е регистрирано за целите на ДДС лице в държавата на вноса на стоките (различна от България), ще е налице ВОП по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС с място на изпълнение на територията на страната. В този случай за българското юридическо лице възниква задължение за самоначисляване на данък чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Реквизитите на протокола по чл. 117, ал. 1 от ЗДДС са посочени в ал. 2 на същата разпоредба. На основание чл. 117, ал. 2, т. 9 от ЗДДС протоколът по чл. 117, ал. 1 задължително съдържа идентификационен номер на доставчика за целите на ДДС, под който номер е осъществена доставката, когато доставчикът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка.
Извод: В конкретния случай, при условия DDP и при липса на внос, осъществен от името или за сметка на дружеството, не е налице ВОП по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС. ВОП по чл. 13, ал. 1 от ЗДДС би било налице само ако доставчикът е регистриран за целите на ДДС в държавата на вноса, като тогава за българското дружество възниква задължение за самоначисляване на данък с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, съдържащ ДДС номера на доставчика.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при фактическа обстановка, идентична с описаната в запитването.
