НАП: Регистрация по ЗДДС и прилагане на Наредба Н-18 при услуги към получател извън Европейския съюз

Относно:Наредба № Н- 18 от 13 Декември 2006 г.на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и ЗДДС

Във връзка с Ваше писмо, постъпило в Дирекция " ОДОП "- гр. ....... с Вх. № 94-00-88 от 06.04.2015г., е изложена следната фактическа обстановка:

Дейността на бъдеща компания ще бъде свързана с актуализирането, рекламирането и обработката на интернет сайтове, поддръжка на сървъри и оптимизацията към тях, закупуване на компютърна техника и периферия по желание на клиента за разширяване на дейността и по- добра работа върху предоставения от него интернет сайт. Клиентът е извън Европейския съюз, по- точно от Виетнам.

Поставени са следните въпроси:

1. Следва ли да се въведе в експлоатация фискално устройство, свързано с НАП, при положение, че всички плащания ще се извършват по банков път?

2. Следва ли лицето да се регистрира по ЗДДС при този вид услуги, съответно - да начислява ДДС на клиента?

3. Фактурите за извършените от лицето услуги могат ли да бъдат изпратени он лайн с електроне подпис?

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси изразявам следното становище:

Първи въпрос:Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност /системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускане на обекта.

На основание разпоредбата на чл.118, ал.2 от ЗДДС, фискалните устройства задължително трябва да имат техническа възможност за установяване на дистанционна връзка с НАП.

Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на
дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на
финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства .

В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебитили наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.

Предвид гореизложената нормативна уредба и при положение, че плащанията от клиентите на дружеството ще се извършват само и единствено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебитили наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски паричен преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, не е налице задължение за въвеждане в експлоатация на фискално устройство и отчитане на извършваните от Вас продажби чрез издаване на фискални касови бележки по реда определен в Наредба Н-18/2006 г. на МФ.

Следва да се има предвид, че изискванията за използване на фискални устройства за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги в българското законодателство имат териториален характер, т.е. нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.

Плащанията извършени извън територията на страната следва да са документално обосновани. Следва същите да могат да се определят като извършени на територията на друга държава.

По отношение на регистрирането на оборота от извършването на услуги, извън територията на България, следва да проучите и приложите законодателството на съответната държава - в конкретния случай - Виетнам.

Втори въпрос:Съгласно чл. 94, ал. 3 от ЗДДС, регистрацията по този закон е два вида - задължителна и по избор.

Според разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната и извършва облагаеми доставки на стоки или услуги по чл. 12 от закона.

В чл. 96 от ЗДДС са посочени законовите предпоставки, при наличието на които всяко данъчно задължено лице е длъжно да се регистрира по ДДС. В ал. 1 на цитираната правна норма е казано, че всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Облагаем оборот по смисъла на ал. 2 е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:

1.облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;

2.доставки на финансови услуги по чл. 46 от ЗДДС и

3.доставки на застрахователни услуги по чл. 47 от ЗДДС.

В чл. 97 - 99 от ЗДДС, законодателят е уредил някои специфични случаи, в които данъчно задълженото лице има задължение за регистрация.

Чл. 100 от ЗДДС урежда регистрацията по избор. Всяко данъчно задължено лице, за което не са налице условията за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1, има право да се регистрира по този закон.

В чл. 154 и чл. 156 от ЗДДС, законодателят е уредил регистрацията на лицата, които извършват доставки на далекосъобщителни услуги, услуги за радио- и телевизионно излъчване или услуги, извършени по електронен път, по които получатели са данъчно незадължени лица.

Предвид гореизложеното, законът посочва при наличието на кои законови предпоставки данъчно задълженото лице е длъжно да се регистрира по ЗДДС. Когато не са налице тези предпоставки, лицето има право да се регистрира по избор.

Със Закона за изменение и допълнение на ЗДДС /обн. ДВ бр. 95 от 01.12.2009 год./ са въведени нови правила относно мястото на изпълнение на доставките на услуги. В сила от 01.01.2010 год. определянето му е в зависимост от статута на получателя - данъчно задължено или данъчно незадължено лице, както и от установяването на получателя на услугата.

Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.

Според разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение при доставка на услуга е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.

В чл. 21, ал. 5 от ЗДДС се определя мястото на изпълнение за доставката на определени услуги, когато получател по тях е данъчно незадължено лице извън общността. Мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където получателят е установен или има постоянен адрес или обичайно пребиваване, когато са налице едновременно следните условия:

- получателят е данъчно незадължено лице, което е установено или има постоянен адрес или обичайно пребиваване извън Европейския съюз;

- доставяните услуги са: предоставяне или прехвърляне на права върху лицензия, патент, авторско право, търговска марка, ноу-хау или друго подобно право на индустриалната или интелектуалната собственост, както и прехвърляне на права върху програмен продукт, различен от стандартен софтуер; рекламни услуги; услуги, извършвани от консултанти, инженери, консултантски бюра, счетоводители, юристи и други подобни услуги, включително услугите по изработка, преработка или доработка на софтуер; обработка на данни или предоставяне на информация; банкови, финансови, осигурителни, застрахователни и презастрахователни услуги с изключение на отдаването под наем на сейфове; осигуряване на персонал; отдаване под наем на движими вещи с изключение на всички видове превозни средства и др.

Съгласно чл. 21, ал. 6 от ЗДДС /Изм. - ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г./, мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

В действащите ЗДДС и ППЗДДС не са регламентирани документите, които са необходими за доказване статута на получателя - дали той е данъчнозадължено лице или данъчно незадължено лице. Такива доказателства са установени в Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г. Регламентът е задължителен и се прилага пряко във всички държави членки, поради което българските дружества, доставчици на услуги следва да се съобразят с правилата, регламентирани в него.

За определяне статута на получателя на услугите като данъчно задължено лице, в регламента са установени доказателствата, които доставчикът следва да получи от получателя. Тези документи са различни в зависимост от това, къде е установен получателя - в Общността или извън нея.

Когато получател по услугата е данъчно задължено лице от трета държава, съгласно текстовете на Регламент № 282, е необходимо удостоверяването на статута му. Съгласно член 18, пар. 3 от Регламента, освен ако не разполага с информация за противното, доставчикът на услуги може да счита, че получател, установен извън Общността, има статут на данъчно задължено лице:

- ако получи от получателя удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17 ноември 1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчнозадължени лица, които не са установени на територията на Общността или

- когато получателят не разполага с това удостоверение, ако доставчикът разполага с идентификационния номер по ДДС или подобен номер, изпълняващ същата функция, предоставен на получателя от страната по установяване и използван за идентифициране на данъчнозадължени лица или с всяко друго доказателство за това, че получателят е данъчнозадължено лице и ако доставчикът извърши проверка в разумна степен на точността на информацията, предоставена му от получателя, с помощта на обичайните търговски мерки за сигурност като мерките, свързани с проверките на самоличността и на плащанията.

В случай, че доставчикът разполага с удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на получателя, в потвърждение на факта, че получателят извършва стопанска дейност, независимо, че същият не притежава идентификационен номер за целите на ДДС или друг подобен данък, следва да се приеме, че получателят е данъчнозадължено лице, разбира се след проверка на точността на информацията, предоставена му от получателя.

В случай, че след събиране на горната информация се установи, че клиентът Ви е данъчно задължено лице от трета държава, мястото на изпълнение на доставката се определя по чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и същата е с място на изпълнение в държавата на получателя, т.е. извън територията на България. В този случай за Вас не възниква задължение за регистрация по ЗДДС.

Следва да имате предвид, че със ЗИД на ЗДДС в сила от 01.01.2015 г. е дадена дефиниция на понятието "Услуги, извършени по електронен път" в § 1, т. 14 на Допълнителните разпоредби, съгласно която "Услуги, извършени по електронен път" са услугите, предвидени в Приложение II на Директива 2006/112/ ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и чл. 7 на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (ОВ, L 77/1 от 23 март 2011 г.), както и в Регламент за изпълнение (ЕС) № 1042/2013 на Съвета от 7 октомври 2013 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на място на доставки на услуги.

Съгласно чл. 7, пар. 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност понятието "услуги, предоставяни по електронен път" съгласно Директива 2006/112/ЕО включва услуги, които се предоставят чрез интернет или електронна мрежа, както и които се предоставят по принцип автоматизирано - предвид естеството им, при минимална намеса на човешки фактор, и които е невъзможно да бъдат предоставени при отсъствието на информационни технологии.

Параграф 1 обхваща, по-специално, следните случаи:

а) в общия случай доставката на дигитални продукти, включително софтуер и промени или актуализиране на софтуер;

б) услуги, които осигуряват или подпомагат присъствие за стопански или лични цели в електронна мрежа като интернет пространство или интернет страница;

в) услуги, които се генерират автоматично от компютър чрез интернет или електронна мрежа, в отговор на специфично подаване на данни от получателя;

г) възмездно прехвърляне на правото на предлагане за продажба на стоки или услуги на интернет страница, функционираща като пазар онлайн, на който потенциалните купувачи правят офертите си посредством автоматизирана процедура и на който страните се уведомяват за продажбата с електронно съобщение, генерирано автоматично от компютър;

д) информационни пакети за интернет обслужване (ПИО), в които телекомуникационният компонент е съпътстваща и подчинена част (например пакети, които включват не само интернет достъп, а и други елементи, като страници, даващи достъп до новини, информация за времето или за пътувания; игри; поддържане на интернет пространство; достъп до онлайн бази данни и прочие);

е) услугите, изброени в приложение I, а именно:

- поддържане на интернет пространство и интернет страница;

- автоматизирано, диалогово и дистанционно поддържане на програми;

- дистанционно администриране на системи;

- диалогово съхраняване на данни, при което се съхраняват специфични данни, възстановявани по електронен път;

- диалогова доставка на дисково пространство, при необходимост.

- даване на достъп или снемане на софтуер (включително програми за доставки/счетоводни програми и софтуер за антивирусна защита) заедно с актуализациите;

- софтуер за блокиране появяването на рекламни банери, познат още като банер блокатор;

- драйвери за снемане на информация, такива като софтуер, който осигурява интерфейс на компютри с периферно оборудване (например принтери);

- диалогова автоматизирана инсталация на филтри върху интернет пространство;

- диалогова автоматизирана инсталация на защитни системи.

- даване на достъп или снемане на десктоп форми;

- даване на достъп или снемане на фотографски или картинни образи или скрийнсейвъри;

- дигитално съдържание на книги и други електронни публикации;

- абонамент за диалогови вестници и списания;

- интернет протоколи и статистика за интернет пространството;

- диалогови новини, информация за трафика и за времето;

- диалогова информация, генерирана автоматично от софтуер въз основа на въведени от получателя специфични данни, такива като юридически или финансови данни (и по-специално такива като постоянно актуализирани данни за фондовите борси, в реално време);

- предоставяне на рекламно място, включително рекламни банери на интернет пространство/интернет страница;

- използване на машини за търсене и интернет директории.

- даване на достъп или снемане на музика на компютри и мобилни телефони;

- даване на достъп или снемане на звънене, откъси, тонове на звънене или други звуци;

- даване на достъп или снемане на филми;

- снемане на игри на компютри и мобилни телефони;

- даване на достъп до автоматизирани диалогови игри, които са зависими от интернет или други подобни електронни мрежи, като играещите са географски отдалечени един от друг.

- автоматизирано дистанционно обучение, чието функциониране е зависимо от интернет или подобна електронна мрежа и чието предоставяне изисква ограничена или нулева намеса на човешки фактор, включително виртуални класни стаи, с изключение на случаите, когато интернет или подобна електронна мрежа се използва единствено като инструмент за комуникация между преподавателя и ученика;

- работни материали, които се обработват диалогово от учениците и се оценяват автоматично, без намеса на човешки фактор.

При условие, че извършваните от Вас услуги попадат в обхвата на услуги извършвани по електронен път и получател на услугата е данъчно незадължено лице мястото на изпълнение на тези услуги се определя по реда на чл. 21, ал. 6 от ЗДДС. Мястото на изпълнение при доставка на далекосъобщителни услуги, на услуги за радио- и телевизионно излъчване и на услуги, извършвани по електронен път, по които получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където това лице е установено, има постоянен адрес или обичайно пребиваване.

В този случай мястото на изпълнение е извън територията на страната, т.е. във Виетнам и за Вас не възниква задължение за регистрация по ЗДДС.

При условие, че попадате в изложените по-горе хипотези, за Вас като доставчик, регистриран по ЗДДС лице няма да възникне задължение за начисляване на данък, тъй като доставките, които извършвате са с място на изпълнение извън територията на страната /във Виетнам/. В този случай, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, доставчикът не начислява данък при доставката с място на изпълнение извън територията на страната.

Ако извършваните от Вас услуги не попадат в обхвата на услуги извършвани по електронен път, но попадат в услугите посочени в чл. 21, ал. 5, т. 2 от ЗДДС и получател на същите е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение е извън територията на България. За Вас като данъчно задължено лице не възниква задължение за регистрация по ЗДДС.

При условие, че получател на извършваните от Вас услуги не попадат в обхвата на услугите извършвани по електронен път и тези визирани в чл. 21, ал. 5, т. 2 от ЗДДС и получател е данъчно незадължено лице, мястото на изпълнение на тези доставки ще се определи по реда на чл. 21, ал. 1 от ЗДДС. Мястото на изпълнение на тези доставки е на територията на страната и формира оборот за регистрация по ЗДДС, необходим за целите на задължителната регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона. При условие, че сте регистрирано по ЗДДС лице, за Вас възниква задължение за начисляване на данък в размер 20 на сто, предвид чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.

Трети въпрос:Промените в ЗДДС, влизащи в сила от01.01.2013 г. засягат и електронното фактуриране. Съгласно чл. 114, ал. 9 от ЗДДС, документирането на доставките с електронни фактури и електронни известия към фактури се извършва, при условие че това документиране се приема от получателя с писмено или мълчаливо съгласие. Автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на електронна фактура и електронно известие към фактура се осигуряват, освен чрез контрола на стопанската дейност, който създава надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката на стоки или услуги и чрез следните примерни технологии: квалифициран електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис, или електронен обмен на данни /чл. 114, ал. 11 от ЗДДС/.

В случай, че по отношение на издадените от Вас фактури се осигуряват автентичността на произхода, целостта на съдържанието и четливостта на фактурата чрез посочените или друга технология или процедура се приема, че документирането на доставките се извършва с електронни фактури.

.