НАП: Дължимост и внасяне на данък върху превозните средства при промяна на постоянен адрес и при наследяване по ЗМДТ

Изх. № ЕП-08-Р-14

Дата: 30.07.2021 г.

ЗМДТ, чл. 24, ал. 1, т. 11а;

ЗМДТ, чл. 54, ал. 4;

ЗМДТ, чл. 54, ал. 5;

ЗМДТ, чл. 60, ал. 9;

ЗМДТ, чл. 61.

ОТНОСНО: приложение на разпоредбите от Закона заместните данъци и такси /ЗМДТ/ по отношение на дължимостта на данък върху превозните средства, както и по отношение на сграда, представляваща архитектурна културна ценност

Във Ваше писмо, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите /НАП/ и заведено с вх. №...........06.2021г., излагате следните теми и поставяте следните въпроси:

1. Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 4 от ЗМДТ - собствениците на превозни средства, с изключение на случаите по ал. 1, декларират пред общината по постоянния им адрес, съответно седалище, притежаваните от тях превозни средства в двумесечен срок от придобиването им. Текстът на разпоредбата на чл. 61 от ЗМДТ пък гласи, че данъкът се внася в приход на общината по постоянен адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината по регистрация на превозното средство, като до 01.01.2019 г. редакцията на тази разпоредба гласеше, че данъкът се внася в приход на бюджета на общината, по постоянен адрес, съответно седалището на собственика, подал декларацията, а когато не е подадена такава и в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината, в която е регистрирано превозното средство.

При практическото приложение на цитираните разпоредби, свързани с облагането и дължимостта на данъка върху превозните средства от данъчно задължени лица, които са имали постоянен адрес или седалище и адрес на управление на територията на една община, и съответно са декларирали пред тази община притежавано от тях превозно средство, но в последствие са променили своя адрес или седалище на територията на друга община, при което не са предекларирали собствеността върху притежаваното превозно средство, считате, че възниква конфликт между правомощията на органите по приходите в двете общински администрации - тази по предходния адрес/седалище, където е декларирано превозното средство и тази по актуалния адрес на лицето - пред която по силата на чл. 54, ал. 4 и чл. 61 от ЗМДТ следва да декларира и заплаща данъкът.

Например физическо лице с постоянен адрес в община А декларира лек автомобил на 01.01.2015 г. Считано от 01.01.2019 г. лицето променя постоянния си адрес в община Б, пред която обаче, в нарушение на разпоредбите на чл. 54, ал. 4, не декларира притежавания лек автомобил. Служебна информация от регистъра на превозните средства също не може да постъпи, защото реално няма промяна на собствеността, регистрационния номер, както и талона на автомобила.

Предвид непротиворечивата, но неактуална съдебна практика - поради измененията в правната уредба, поставяте следния въпрос:

Към коя община е дължим данъкът за 2019 г. и в бюджета на коя от двете следва да постъпва дължимият от 01.01.2019 г. данък? Ако е дължим към община А, следва ли органите по приходите да установят задължения за неплатения за 2019 г. данък с Акт за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс?

Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:

По тема едно:

Съгласно чл. 61 от ЗМДТ данъкът се внася в приход на бюджета на общината по постоянния адрес, съответно седалището на собственика, а в случаите по чл. 54, ал. 5 - в приход на общината по регистрация на превозното средство.

На основание чл. 60, ал. 9 ЗМДТ при настъпване на промяна в обстоятелства, които са от значение за определяне на данъка, данъчното задължение се изменя от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната. Промяната на постоянния адрес на задължено лице е именно такова обстоятелство.

Обстоятелството дали превозното средство след промяна на постоянния адрес на собственика следва да бъде пререгистрирано отново в Пътна полиция или не по реда на Наредба № І-45 от 2000 г. за регистриране, отчет, спиране и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства/Наредба № І-45 от 2000 г./,е правно ирелевантно относно данъчното облагане. Законът свързва определянето на данъчното задължение с настъпването на обстоятелство от значение за данъчното облагане, а такова е единствено промяната на постоянния адрес на собственика.

Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 1 ЗМДТ размерът на данъка се определя от служител на общинската администрация въз основа на данни от регистъра на пътните превозни средства, поддържан от Министерството на вътрешните работи, и се съобщава на данъчно задълженото лице.

Предвид изложеното, след промяна на постоянния адрес на лицето, компетентна е общината, в чийто обхват попада новият постоянен адрес, от началото на месеца, следващ месеца, през който е настъпила промяната.

В случай че са налице недължимо платени или събрани задължения органите по приходите следва да предприемат мерки за коригиране размера на задълженията, като те могат да бъдат възстановени или прихванати по реда и при условията на чл. 128 и следващите от ДОПК.

2. При практическото приложение на разпоредбата на чл. 54, ал. 4, изр. трето от ЗМДТ, съгласно която при придобиване на превозно средство по наследство декларацията се подава в срока по чл. 32, като в случай че същата не е подадена в посочения срок, служител на общинската администрация образува служебно партида на превозното средство въз основа на данните, налични в общината и в регистъра на населението - възниква следният въпрос:

Когато са налице няколко наследници и някои от тях са с постоянен адрес в други общини, различни от тази, в която е открито наследството, съответно регистрирано и декларирано от наследодателя превозното средство, към коя община дължи данък върху превозните средства, за своите идеални части, всеки един от наследниците?

Също така в хипотезата на неподаване в срока по чл. 32 ЗМДТ на декларацията, как следва да бъдат обложени наследниците за притежаваните от тях идеални части при образуването на служебна партида предвид съществуващия технически проблем с информационната система, ползвана от отдел "Местни данъци и такси" - "Матеус", която не разполага с такава функционалност да бъдат вписани в партидата за превозното средство като собственици лица, които са с постоянни адреси в общини, различни от община Р?

По тема две:

Предвид изложенотопо тема едно и видно от настоящата редакция на чл. 61 ЗМДТ е, че внасянето на данъка е поставено в зависимост от постоянния адрес, съответно седалището на собственика, освен в случаите по чл. 54, ал. 5 ЗМДТ.

При придобиване на превозно средство по наследство в закона изрично е установено, че наследниците подават декларация за придобитото превозно средство в шестмесечния срок по чл. 32 от ЗМДТ.

При придобиване на превозни средства по наследство правата и задълженията на наследодателя преминават в патримониума на наследника от момента на откриване на наследството, т.е. от този момент наследниците придобиват качеството на собственици и следва да декларират и да платят данъка в общината по постоянния адрес на всеки от тях, независимо дали това е общината на наследодателя или друга община. Ако наследниците са повече от един и имат адресни регистрации в различни общини, декларация се подава, респ. партида за превозното средство се открива в общините по постоянните адреси на всеки от наследниците, като задължение се определя за притежаваните от тях идеални части от превозното средство.

В хипотезата, при която наследник не е подал декларация по чл. 54, ал. 4 ЗМДТ в шестмесечен срок от откриване на наследството, партиди за облагане на превозното средство следва да се образуват служебно в общините по постоянните адреси на наследниците, независимо дали те съвпадат с общината по адресната регистрация на наследодателя. При необходимост общината по постоянния адрес на наследодателя следва да предостави данните за превозното средство на общината по постоянния адрес на наследника /наследниците/ за целите на служебното формиране на партида и коректното определяне на данъчно задължение.

В хипотезата на чл. 54, ал. 5 ЗМДТ, когато собствениците на превозни средства нямат постоянен адрес, съответно седалище на територията на страната, декларации се подават и данъкът отива в приход на общината по регистрация на превозното средство, както според действащия в момента текст на чл. 61, така и според текста преди изменението му от началото на 2019 г.

3. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11а от ЗМДТ - освобождават се от данък сградите - културни ценности, когато не се ползват със стопанска цел. Ако такава сграда бъде преустроена, като в резултат на извършеното преустройство същата бъде разделена на два самостоятелни обекта, единият от които е жилищен, а другият търговски обект със стопанско предназначение, следва ли да бъде приложена разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11а от ЗМДТ по отношение на самостоятелния обект с предназначение за жилищни нужди или законодателят е имал предвид само и конкретно сграда - културна ценност и съответно разпоредбата не е приложима за самостоятелните обекти в сграда? Може ли на това основание жилищният самостоятелен обект да бъде освободен от данък, при положение че другият самостоятелен обект в сградата, който е собственост на същото лице, се използва със стопанска цел?

По трета тема:

Както коректно сочите в запитването си, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ - освобождават се от данък сградите - културни ценности, когато не се използват със стопанска цел.

"Културна ценност" е нематериално или материално свидетелство за човешко присъствие и дейност, природна даденост или феномен, което е от значение за индивида, общността или обществото и има научна или културна стойност /чл. 7 от Закона за културното наследство /ЗКН/. Недвижимото културно наследство обхваща културни ценности, които са трайно закрепени към земята, включително под водата, както и прилежащата им среда.

Редът за предоставяне на статут на "недвижима културна ценност" е разписан в глава пета, раздел ІІІ от ЗКН. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал 1 ЗКН - статут на недвижими културни ценности се предоставя за:

1. недвижими културни ценности с категория "световно значение" - с вписването им в Списъка на световното наследство от Комитета за Световно наследство към ЮНЕСКО, по предложение на министъра на културата;

2. групови недвижими културни ценности с категория "национално значение" - със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър;

3. всички останали категории недвижими културни ценности - със заповед на министъра на културата или оправомощен от него заместник-министър.

Съгласно текста на разпоредбата на чл. 66, ал. 3 ЗКН - актовете за предоставяне на статут по чл. 65, ал. 1, т. 2 и 3, както и отказите могат да се обжалват пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В тази връзка за доказване на статута на недвижима културна ценност за притежаваната от лицето сграда същото следва да представи съответния акт, издаден от министъра на културата.

Що се касае до правото на освобождаване от данък върху недвижимите имоти на отделни самостоятелни обекти в сгради, представляващи културни ценности, съдът е приел за достатъчно основание разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 11а ЗМДТ, като е счел, че разпоредбата изрично освобождава от заплащането на данък собствениците на сгради - културни ценности, стига същите да не се използват за стопански цели /Решение №8755 от 28.06.2018 г. по адм. д. №5062/2016 г. - ВАС/.

Понятието "стопанска цел" е дефинирано в правната теория. Стопанска е всяка цел, насочена към постигането на по-добри материални и финансови резултати /Б. Василев, Облигационно право, специална част/.

Предвид горното самостоятелният обект, използван за жилищни нужди, следва да бъде освободен от данък върху недвижимите имоти на основание чл. 24, ал. 1, т. 11а, в случай че сградата, в която се намира този обект, е с действащ и неотменен статут на културна ценност, предоставен по ЗКН и удостоверен с акт на министъра на културата.

ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР:

/ ГЕОРГИ ДИМОВ /