Изх. № М-24-36-16
Дата: 20.05.2020 год.
ЗДДС, чл. 76, ал. 1;
ЗДДС, чл. 76, ал. 2;
ЗДДС, чл. 111, ал. 1, т. 1;
ЗДДС, чл. 111, ал. 2;
ЗДДС, чл. 176, т. 3.
ОТНОСНО: Приложение разпоредбата на чл. 76 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) с вх. № ........... е заведено Ваше запитване, препратено по компетентност от дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......, в което е изложена следната фактическа обстановка:
"......." ЕООД (дружеството) е регистрирано по ЗДДС лице на 28.08.2008 г. На 07.11.2016 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС поради системно невнасяне на данък върху добавената стойност (ДДС), на основание чл. 176, т. 3 от закона.
Към датата на дерегистрация, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, от дружеството е начислен ДДС в размер на 179 738.59 лв. върху наличните активи, (в случая недвижим имот, за който е упражнен пълен данъчен кредит (ДК) в размер на 188 447,21 лв.).
На 20.12.2018 г. дружеството отново е регистрирано по ЗДДС. Доколкото не е внесло дължимия ДДС, начислен за наличните активи при дерегистрацията, дружеството не е приспаднало данъчен кредит за същите.
На 08.10.2019 г. дружеството отново е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС поради системно невнасяне на дължимия от същото ДДС. Към датата на дерегистрация по ЗДДС от дружеството не е начислен ДДС върху наличните активи.
Предвид изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Налице ли е право на данъчен кредит за дружеството за наличните активи, за които е начислен ДДС при по-предходната дерегистрация, ако са изпълнени следните условия:
- дружеството погаси ефективно всички данъчни задължения, вкл. начисления ДДС при по-предходната дерегистрация;
- дружеството отново се регистрира по ЗДДС;
- с наличните активи, за които дружеството претендира право на приспадане на данъчен кредит, лицето е извършвало и ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от ЗДДС.
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.
На основание ал. 2 на същия член, правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:
1. наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;
2. начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период;
3. с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;
4. (отм. - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.);
5. активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.
В конкретния случай съгласно чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС към датата на дерегистрация дружеството е начислило ДДС върху наличните активи. Предвид обстоятелството, че същият не е внесен ефективно или прихванат от орган по приходите, при повторната му регистрация на основание чл. 76, ал. 2 от ЗДДС, дружеството не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит относно начисления при дерегистрацията му по закона данък.
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация, при наличие на условията, предвидени в ал. 2 на същата норма. Считам, изхождайки от принципа за неутралност на данъка за икономическите оператори, че нормата не следва да се тълкува ограничително, а следва да се приеме, че възможността за приспадане на начисления при дерегистрацията данък не се преклудира, ако не е упражнена от лицето при първата регистрация, следваща дерегистрацията, при която е начислен ДДС за наличните активи.
В случай че дружеството внесе данъка, дължим по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, и същото бъде регистрирано по закона, считам, че правото на приспадане на начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, които са налични към датата на тази последваща регистрация, би било налице. При преценка на дължимия и внесен данък по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се има предвид начисления от дружеството данък при първата дерегистрация, включително допълнително определен данък от орган по приходите при извършена проверка за установяване правилното прилагане на закона при първата дерегистрация, както и при повторната му дерегистрация (ако към тази дата са налични и други активи, за които е приспаднат данъчен кредит, извън недвижимия имот, за който ДДС е начислен при първата дерегистрация на дружеството и данъчен кредит не е приспаднат).
Правото на приспадане може да бъде упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС, при наличие на всички останали условия, посочени в чл. 76, ал. 2 от ЗДДС, за наличните към датата на последващата регистрация по ЗДДС активи и при липса на данни за злоупотреба/данъчна измама.
Следва да се подчертае, че Съдът на Европейския съюз (СЕС) последователно поддържа, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и държавите членки по силата на чл. 273 от същата могат да предприемат мерки за тяхното избягване и за осигуряване правилното събиране на ДДС (вж. Решение по дело Halifax, т. 71, както и Решение по дело Gemeente Leusden и Holin Groep, C‑487/01 и C‑7/02, Recueil, т. 76).
Съгласно постоянната практика на СЕС правото на приспадане на ДДС, предвидено от Директива 2006/112/ЕО, следва да се откаже от националните административни и съдебни органи, ако се установи въз основа на обективни данни, че се прави позоваване на него с измамна цел или с цел злоупотреба или получаване на данъчно предимство (вж. решения Bonik, C‑285/11, т. 37, Tanoarch s. r. o., С-504/10, т. 52, Schoenimport "Italmoda" Mariano Previti vof (C‑131/13), и Turbu.com BV (C‑163/13), Turbu.com Mobile Phone's BV (C‑164/13), т. 44).
Именно мярка/норма за противодействие на данъчните злоупотреби представлява чл. 176 от ЗДДС и в аспекта на казуса по-специално въведената с т. 3 от тази норма правна възможност орган по приходите да откаже регистрацията по закона или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Становището разглежда прилагането на чл. 76 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) при следната фактическа обстановка:
"......." ЕООД е регистрирано по ЗДДС на 28.08.2008 г. На 07.11.2016 г. дружеството е дерегистрирано по ЗДДС поради системно невнасяне на ДДС на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС. Към датата на дерегистрация, на основание чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, дружеството е начислило ДДС в размер на 179 738,59 лв. върху наличните активи, като в случая се касае за недвижим имот, за който е упражнен пълен данъчен кредит в размер на 188 447,21 лв.
На 20.12.2018 г. дружеството отново е регистрирано по ЗДДС. Тъй като не е внесло дължимия ДДС, начислен за наличните активи при дерегистрацията, дружеството не е приспаднало данъчен кредит за същите активи.
На 08.10.2019 г. дружеството отново е дерегистрирано по ЗДДС на основание чл. 176, т. 3 от ЗДДС поради системно невнасяне на дължимия ДДС. Към датата на тази дерегистрация дружеството не е начислило ДДС върху наличните активи.
Въпрос: Налице ли е право на данъчен кредит за дружеството за наличните активи, за които е начислен ДДС при по-предходната дерегистрация, ако са изпълнени следните условия:
- дружеството погаси ефективно всички данъчни задължения, включително начисления ДДС при по-предходната дерегистрация;
- дружеството отново се регистрира по ЗДДС;
- с наличните активи, за които дружеството претендира право на приспадане на данъчен кредит, лицето е извършвало и ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от ЗДДС.
Правна уредба
Съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация.
На основание чл. 76, ал. 2 от ЗДДС правото по ал. 1 възниква, когато са налице едновременно следните условия:
- наличните активи по смисъла на Закона за счетоводството към датата на последващата регистрация по този закон са били обложени при дерегистрацията по реда на чл. 111, ал. 1, т. 1;
- начисленият данък при дерегистрацията е внесен ефективно или е прихванат от органа по приходите, с изключение на случаите, когато последващата регистрация на лицето е в срока за внасяне на данъка за последния данъчен период;
- с наличните активи по т. 1 лицето е извършвало, извършва или ще извършва облагаеми доставки по смисъла на чл. 69;
- (т. 4 е отменена - ДВ, бр. 92 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.);
- активите по т. 1 са придобити от лицето до 5 години, а за недвижими имоти - до 20 години, преди датата на повторната регистрация по този закон.
Приложение към конкретния случай
В разглеждания случай, съгласно чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, към датата на първата дерегистрация дружеството е начислило ДДС върху наличните активи. Поради това, че този данък не е внесен ефективно или прихванат от орган по приходите, при повторната регистрация на дружеството на основание чл. 76, ал. 2 от ЗДДС то не е упражнило право на приспадане на данъчен кредит относно начисления при дерегистрацията данък.
Отново се посочва, че съгласно чл. 76, ал. 1 от ЗДДС регистрираното лице има право да приспадне начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1, които са налични към датата на последващата му регистрация, при наличие на условията, предвидени в ал. 2 на същата норма.
В становището се приема, изхождайки от принципа за неутралност на данъка за икономическите оператори, че нормата на чл. 76 от ЗДДС не следва да се тълкува ограничително. Следва да се приеме, че възможността за приспадане на начисления при дерегистрацията данък не се преклудира, ако не е упражнена от лицето при първата регистрация, следваща дерегистрацията, при която е начислен ДДС за наличните активи.
В случай че дружеството внесе данъка, дължим по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, и отново бъде регистрирано по закона, се приема, че правото на приспадане на начисления данък при дерегистрацията му по този закон за обложените активи по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, които са налични към датата на тази последваща регистрация, би било налице.
При преценка на дължимия и внесен данък по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС следва да се има предвид:
- начисленият от дружеството данък при първата дерегистрация;
- включително допълнително определеният данък от орган по приходите при извършена проверка за установяване правилното прилагане на закона при първата дерегистрация;
- както и при повторната дерегистрация, ако към тази дата са налични и други активи, за които е приспаднат данъчен кредит, извън недвижимия имот, за който ДДС е начислен при първата дерегистрация на дружеството и данъчен кредит не е приспаднат.
Правото на приспадане може да бъде упражнено в срока по чл. 72 от ЗДДС, при наличие на всички останали условия, посочени в чл. 76, ал. 2 от ЗДДС, за наличните към датата на последващата регистрация по ЗДДС активи и при липса на данни за злоупотреба/данъчна измама.
Извод: Ако дружеството ефективно внесе дължимия данък по чл. 111, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и отново се регистрира по ЗДДС, при наличие на всички условия по чл. 76, ал. 2 от ЗДДС и в срока по чл. 72 от ЗДДС, то ще има право да приспадне начисления при дерегистрацията данък за наличните към датата на последващата регистрация активи, като това право не се преклудира от факта, че не е било упражнено при първата последваща регистрация.
Практика на Съда на Европейския съюз и антизлоупотребни норми
Подчертава се, че Съдът на Европейския съюз (СЕС) последователно приема, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност. Държавите членки по силата на чл. 273 от Директива 2006/112/ЕО могат да предприемат мерки за избягване на измами и за осигуряване правилното събиране на ДДС.
Посочва се съдебна практика на СЕС, в която е прието, че:
- борбата срещу данъчните измами и злоупотребите е легитимна цел (вж. Решение по дело Halifax, т. 71, както и Решение по дело Gemeente Leusden и Holin Groep, C‑487/01 и C‑7/02, Recueil, т. 76);
- правото на приспадане на ДДС, предвидено от Директива 2006/112/ЕО, следва да се откаже от националните административни и съдебни органи, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави позоваване на него с измамна цел, с цел злоупотреба или за получаване на данъчно предимство (вж. решения Bonik, C‑285/11, т. 37, Tanoarch s. r. o., C‑504/10, т. 52, Schoenimport "Italmoda" Mariano Previti vof (C‑131/13) и Turbu.com BV (C‑163/13), Turbu.com Mobile Phone's BV (C‑164/13), т. 44).
Посочва се, че именно мярка/норма за противодействие на данъчните злоупотреби представлява чл. 176 от ЗДДС и в контекста на разглеждания казус - по-специално въведената с чл. 176, т. 3 от ЗДДС правна възможност орган по приходите да откаже регистрацията по закона или да прекрати регистрацията на лице, което системно не изпълнява задълженията си по този закон.
Извод: При упражняване на правото на приспадане по чл. 76 от ЗДДС следва да се съобрази и антизлоупотребният характер на чл. 176 от ЗДДС, като правото на данъчен кредит се отказва при наличие на данни за измама или злоупотреба, съгласно практиката на СЕС и целите на Директива 2006/112/ЕО.
Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка.
