НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на вътреобщностни доставки и доставки с място на изпълнение извън територията на страната

В запитването са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: С какви документи се доказва вътреобщностна доставка, при условие, че стоките се транспортират до страни членки на ЕС и за доставката се издава фактура на предприятие, чието седалище е в същата страна? Транспортът се осъществява от транспортно предприятие и е организиран от доставчика.

Въпрос 2: Какъв вид доставка извършва дружеството и следва ли да начисли ДДС, при условие, че издава фактура на предприятие, чието седалище се намира в страна членка - условно "Е1", като стоката се транспортира от България до друга държава членка - "Е2"? Транспортът се осъществява от транспортно предприятие и е организиран от доставчика. Фирмата от държавата членка "Е1" фактурира стоките на фирмата от държава членка "Е2".

Въпрос 3: Предвид отговора на втори въпрос, какви са необходимите и достатъчни документи от гледна точка на ЗДДС, удостоверяващи този вид доставка?

Въпрос 4: Как се отразява доставката, посочена във въпрос втори, в дневниците по ЗДДС?

Въпрос 5: Какъв вид доставка извършва българско дружество от гледна точка на ЗДДС, когато закупува стока от българско предприятие "Б1", за което е получило фактура, като издава фактура на чуждестранно предприятие със седалище в страна членка на ЕС, условно "Е1"? Стоките се транспортират от трета европейска страна членка - условно от "Е2" до "Е1". Транспортът се осъществява от транспортно предприятие и е организиран от доставчика.

Въпрос 6: Каква фактура следва да получи от българското предприятие "Б1" за хипотезата по пети въпрос и ако има начислено ДДС, има ли право на данъчен кредит?

Въпрос 7: Българската фирма следва ли да начисли ДДС във фактурата, която издава на предприятие "Е2" във връзка с доставката, описана в пети въпрос?

Въпрос 8: Предвид отговора на пети въпрос, какви са необходимите и достатъчни документи от гледна точка на ЗДДС, удостоверяващи този вид доставка?

Въпрос 9: Как се отразява доставката, посочена във въпрос пети, в дневниците по ЗДДС?

Въпрос 10: Следва ли българското дружество да издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС и ако отговорът е да, в коя колона следва да се отрази за доставки на услуги, които ще получи от предприятие със седалище в трета страна? Услугите са наем на сървър, хостинг, поддръжка на сайт.

Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка е изразено принципно становище, както следва:

По първи въпрос

В чл. 45 от ППЗДДС са посочени документите, необходими за доказване на вътреобщностна доставка.

На основание чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 2, б. "б" от ППЗДДС, когато транспортът е извършен от трето лице за сметка на доставчика, е необходимо да се притежават:

• документ за доставката - фактура за доставката, в която, когато получателят е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, се посочва идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката;
• документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка - транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка.

Извод: Вътреобщностната доставка при посочените условия се доказва с фактура с ДДС номер на получателя от друга държава членка и с транспортен документ, удостоверяващ получаването на стоките в друга държава членка, съгласно чл. 45, т. 1, б. "а" и т. 2, б. "б" от ППЗДДС.

По втори въпрос

От запитването не е ясно дали клиентът е регистриран за целите на ДДС в друга държава членка, поради което са възможни две хипотези:

1. Налице е вътреобщностна доставка.
2. Налице е доставка с място на изпълнение на територията на страната (България), за която е приложима 20 на сто ставка на данъка.

За да е налице първата хипотеза - вътреобщностна доставка, следва кумулативно да са изпълнени условията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно:

• доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
• получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
• предмет на доставката са стоки;
• доставката е възмездна;
• стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка.

Само ако са изпълнени предпоставките на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и се притежават документите по чл. 45 от ППЗДДС, ще е приложима нулевата ставка на данъка.

Липсата на валиден номер на получателя, издаден от друга държава членка при вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, води до прилагане на втората хипотеза - третиране на тези доставки като доставки с място на изпълнение на територията на страната и облагането им (ако са облагаеми) със ставка 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.

Извод: Видът на доставката зависи от това дали получателят е регистриран по ДДС в друга държава членка и са изпълнени условията на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС и чл. 45 от ППЗДДС - при изпълнение е налице ВОД с нулева ставка, а при липса на валиден ДДС номер на получателя доставката е с място на изпълнение в България и се облага с 20% ДДС.

По трети въпрос

Документите, необходими за доказване на вътреобщностна доставка, са визирани в чл. 45 от ППЗДДС. Отговорът съвпада със становището по първия въпрос.

Когато доставките са с място на изпълнение на територията на страната и облагането им (ако са облагаеми) е със ставка 20 на сто, т.е. попада се във втората хипотеза, на основание чл. 113 от ЗДДС следва да се издаде фактура.

Извод: При ВОД се прилагат документите по чл. 45 от ППЗДДС, както е посочено в отговора по първи въпрос; при доставки с място на изпълнение в страната и ставка 20% се издава фактура по чл. 113 от ЗДДС.

По четвърти въпрос

Издадените фактури за извършени вътреобщностни доставки се отразяват в дневника за продажби, като се попълват колони от № 1 до № 8 и колона 20.

Издадените фактури за доставки, различни от ВОД, с място на изпълнение на територията на страната и облагаеми със ставка 20 на сто, се отразяват в дневника за продажби в колони от № 1 до № 12, с изключение на колона 8а.

Извод: ВОД се отразяват в дневника за продажби в колони 1-8 и 20, а облагаемите доставки с място на изпълнение в страната - в колони 1-12 без колона 8а.

По пети въпрос

Съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.

Предвид тази разпоредба, при описаната хипотеза мястото на изпълнение е извън територията на страната, а именно на територията на държавата членка "Е2".

Извод: Доставката по пети въпрос е доставка на стока с място на изпълнение извън България - на територията на държавата членка "Е2", по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.

По шести и седми въпрос

Както българското предприятие "Б1", така и запитващото дружество извършват доставки на стоки с място на изпълнение извън територията на страната, съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.

За доставка с място на изпълнение извън територията на страната доставчикът - българското дружество, не начислява данък на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС.

Едно от ограниченията на правото на данъчен кредит е уредено в чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, според който не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Ако доставчикът погрешно е издал фактури, в които е начислен данък, въпреки че не е следвало да бъде начислен, за получателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури, на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

Извод: И "Б1", и българското дружество следва да издават фактури без начислен ДДС за тези доставки, тъй като мястото на изпълнение е извън страната по чл. 17, ал. 2 и чл. 86, ал. 3 от ЗДДС; ако все пак е начислен ДДС, не възниква право на данъчен кредит по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

По осми въпрос

В ЗДДС и ППЗДДС не се съдържат разпоредби, регламентиращи документите, с които се доказват доставките с място на изпълнение извън територията на страната.

Извод: Законът и правилникът не предвиждат специални документи за доказване на доставки с място на изпълнение извън България.

По девети въпрос

Доставките с място на изпълнение извън територията на страната се отразяват в колона 23 от дневника за продажби - "Данъчна основа на доставки по чл. 69, ал. 2 ЗДДС, вкл. данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби, с място на изпълнение на територията на друга държава членка".

Извод: Доставките по пети въпрос, като доставки с място на изпълнение извън страната, се отразяват в колона 23 на дневника за продажби.

По десети въпрос

Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, когато той е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.

Предвид това, за получателя на услугите са изпълнени условията и възниква задължение за самоначисляване на ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от същия закон.

Извод: Българското дружество като получател на услугите (наем на сървър, хостинг, поддръжка на сайт) от доставчик от трета страна, при място на изпълнение в България, следва да самоначисли ДДС по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС чрез протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.