ОТНОСНО:Прилагане на нормите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .... е постъпило Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-8/21.01.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка: Посочвате, че в качеството Ви на физическо лице, сте направила инвестиция на малка сума пари в.... Bank....-борсово търгувани инвестиционни фондове.
Това е лицензирана и напълно регулирана датска банка с онлайн търговска платформа за инвестиране във финансови капиталови пазари. Уведомена сте със съобщение за дивидент, който се инвестира при следващо търгуване.
За определения дивидент не са получени чекове, които се натрупват в парична сметка на инвеститора. Не са изплатени от банка доходи от разпределение на доходност във връзка с притежавани дялове в чуждестранни инвестиционни схеми и не са изплатени доходи в полза на трето лице.
Поставени са следните въпроси:
- Следва ли ежегодно да се подава годишна данъчна декларация /ГДД/ за притежавани дялове и акции?
- Подлежат ли на облагане дивидентите от източник в чужбина, които се реинвестират във фонда?
- Относима ли е нормата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ за дивиденти разпределени под формата на нови дялове и акции, както и под формата на увеличение на номиналната стойност на съществуващите?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното принципно становище:
На основание на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация за притежаваните от тях акции и дялови участия в дружества в чужбина към 31 декември на годината, за която се отнася декларацията, като се има предвид, че това задължение се отнася за всички притежавани към тази дата акции и дялове, а не само за придобитите през съответната година. Към настоящия момент, съгласно утвърдения образец на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тази информация се описва в Част І на Приложение № 8.
По отношение на доходите от дивиденти, на основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, придобит от местното физическо лице, е от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 от същия закон се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При определяне датата на придобиването на дохода се прилага общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти на местни физически лица от източници в чужбина се декларират в Част ІV на Приложение № 8, където се определя и дължимият окончателен данък
На основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не са облагаеми дивидентите, разпределени под формата на нови дялове и акции печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции. Следователно, при положение че дивидентите се реинвестират във фонда, доколкото за тях може да се приложи нормата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, същите ще попаднат в обхвата на необлагаемите доходи.
Ако еквивалентните на дивидент единици се натрупват с цел да се трансформират в края на съответния период в нови дялове/акции или увеличат номиналната стойност на съществуващите, за тях следва да се прилага нормата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.
Изложена е следната фактическа обстановка: физическо лице е направило инвестиция на малка сума пари в борсово търгувани инвестиционни фондове чрез Bank, която е лицензирана и напълно регулирана датска банка с онлайн търговска платформа за инвестиране във финансови капиталови пазари. Лицето е уведомено със съобщение за дивидент, който се инвестира при следващо търгуване. За определения дивидент не са получени чекове, които да се натрупват в парична сметка на инвеститора. Не са изплатени от банката доходи от разпределение на доходност във връзка с притежавани дялове в чуждестранни инвестиционни схеми и не са изплатени доходи в полза на трето лице.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли ежегодно да се подава годишна данъчна декларация /ГДД/ за притежавани дялове и акции?
Въпрос 2: Подлежат ли на облагане дивидентите от източник в чужбина, които се реинвестират във фонда?
Въпрос 3: Относима ли е нормата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ за дивиденти, разпределени под формата на нови дялове и акции, както и под формата на увеличение на номиналната стойност на съществуващите?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство е изразено следното принципно становище:
Относно задължението за подаване на годишна данъчна декларация за притежавани дялове и акции
На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация за притежаваните от тях акции и дялови участия в дружества в чужбина към 31 декември на годината, за която се отнася декларацията. Това задължение се отнася за всички притежавани към тази дата акции и дялове, а не само за придобитите през съответната година.
Към момента, съгласно утвърдения образец на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тази информация се описва в Част I на Приложение № 8.
Извод: Местното физическо лице следва ежегодно да подава годишна данъчна декларация за всички притежавани към 31 декември акции и дялови участия в дружества в чужбина, като ги декларира в Част I на Приложение № 8 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Относно облагането и декларирането на дивиденти от източник в чужбина
По отношение на доходите от дивиденти, на основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, придобит от местното физическо лице, е от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 от ЗДДФЛ се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При определяне датата на придобиване на дохода се прилага общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Доходите от дивиденти на местни физически лица от източници в чужбина се декларират в Част IV на Приложение № 8, където се определя и дължимият окончателен данък.
Извод: Облагаемите дивиденти от източник в чужбина, придобити от местно физическо лице, подлежат на деклариране в Част IV на Приложение № 8 към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ и на внасяне на данък по чл. 46 от ЗДДФЛ до 30 април на следващата година, като датата на придобиване се определя по чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Относно прилагането на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ за реинвестирани дивиденти
На основание чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ не са облагаеми дивидентите, разпределени под формата на нови дялове и акции от печалба или друг източник на собствен капитал в търговски дружества, както и разпределените печалба или друг източник на собствен капитал под формата на увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции.
Следователно, при положение че дивидентите се реинвестират във фонда, доколкото за тях може да се приложи нормата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, същите попадат в обхвата на необлагаемите доходи.
Ако еквивалентните на дивидент единици се натрупват с цел да се трансформират в края на съответния период в нови дялове/акции или да увеличат номиналната стойност на съществуващите, за тях следва да се прилага нормата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.
Извод: Когато дивидентите от източник в чужбина се реинвестират във фонда по начин, при който се разпределят под формата на нови дялове или акции, или чрез увеличаване на номиналната стойност на съществуващите дялове и акции, за тях се прилага чл. 13, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ и те се третират като необлагаеми доходи.
