ОТНОСНО: Прилагане на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./
Във връзка с постъпило запитване с вх. № 07-00-22/26.02.2021г. при Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ,,,, е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има регистриран профил в Etsy Ireland UC за продажба на стоки. Същото е регистрирано по чл. 97а от ЗДДС, като получава фактури за комисионни, които се отчитат по съответния ред. Считате, че се явявате електронен магазин, който използва платформата на Etsy и сделките за продажба не се извършват на територията на страната. Приходите на дружеството са от чуждестранни физически лица, които заплащат за дадената стока на Etsy Ireland UC, след което получената сума Etsy превежда по банков път.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1.Следва ли да се издава фискална касова бележка за всяка извършена продажба, след като Etsy Ireland UC превежда по банков път общият приход за дадения месец след удържаните от тях комисионни?
2.Кое е водещото в случая - как крайният потребител заплаща дадената стока/услуга или как посредническата фирма превежда даденият приход?
3.Ако не трябва да се издава фискален бон, следва ли, че дружеството е избрало алтернативният начин за отчитане на продажбите и следователно трябва ли да подава стандартизиран одиторски профил?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства /ФУ/ на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18/2006г./, изразявам следното принципно становище:
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006г.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от наредбата.
Изложената в писменото запитване фактическа обстановка от една страна не съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайта (онлайн платформата), чрез който дружеството извършва продажба на стоки, както и не се посочва начина на плащане от клиентите-чуждестранни физически лица.
Предвид това, на първо място е необходимо да се прецени, дали посоченият уеб сайт представлява електронен магазин съгласно определението, съдържащо се в §1, т. 87 от ДР на ЗДДС, а именно: "електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
В случай, че използваната онлайн платформа притежава гореописаната функционалност, същата ще се разглежда като "електронен магазин".
Същевременно следва да се има предвид, че разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.
В посоченото Приложение №33 на Наредба № Н-18/20006г. изчерпателно е посочена информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.
В този смисъл, лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон /например банкови парични преводи и пощенски парични преводи/, не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не е налице задължение по чл. 52м за подаване на информацията, посочена в Приложение № 33 на Наредба № Н-18/20006г.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително следва да се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал. 1.
Начинът, по който посредникът превежда сумата на подателя, няма нищо общо с начина, по който се заплаща за стоката от получателя й, и който начин на плащане всъщност е определящ при съобразяване на изискванията на законодателството за издаване на фискална касова бележка.
В случай, че извършваните продажби са съотносими с дадената в § 1, г. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за "разносна търговия", състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал, следва да се има предвид следното:
По реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
Следва да се има предвид, че в случаите по чл. 25, ал. 2, когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование "РАЗНОСНА ТЪРГОВИЯ" /чл. 26а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г./.
Видовете плащания съгласно разпоредбите на чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба №Н-18/2006 г. са както следва:
- плащания, за които се изисква издаване на фискален бон /ФБ/: в брой, с чек,
с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства; - плащания, за които не се изисква издаване на ФБ: внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 13, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. дава възможност на лицата по ал. 1, които извършват продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, да регистрират и отчитат тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие, че:
1.софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с; и
2.за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта, и не приема други плащания, изискващи издаването на фискален/системен бон; и
3.чрез софтуера/софтуерите по т. 1 не се управляват други продажби, извън продажбите по т. 2.
Единствено лицето по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. /избрало алтернативният начин на регистриране на продажбите при извършено неприсъствено плащане чрез кредитна или дебитна карта/ е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Националната агенция за приходите /НАП/ има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/. Съгласно разпоредбите на ЗНАП, в компетентност на Изпълнителния директор на НАП е издаването на методологически указания и съответно разяснения по прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
Следва да се обърне внимание, че вариантите на работа на дружеството, както и изборът на същото на алтернативният начин на отчитане на продажбите по реда на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006г. са въпрос на търговска преценка, извън компетентността на НАП.
В този смисъл, изхождайки от принципа за документална обоснованост на стопанските и счетоводните операции, в тежест на дружеството ще остане доказването на регистрираните обороти от продажбите на стоки и тези, отразени в счетоводството на дружеството чрез писмени документи, в които са отразени съответните обстоятелства.
Дружеството има регистриран профил в Etsy Ireland UC за продажба на стоки. Регистрирано е по чл. 97а от ЗДДС и получава фактури за комисионни, които се отчитат по съответния ред. Счита, че представлява електронен магазин, който използва платформата на Etsy, като сделките за продажба не се извършват на територията на страната. Приходите са от чуждестранни физически лица, които заплащат стоките на Etsy Ireland UC, а Etsy превежда по банков път получената сума след удържане на комисионните.
В тази връзка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли да се издава фискална касова бележка за всяка извършена продажба, след като Etsy Ireland UC превежда по банков път общия приход за дадения месец след удържаните от тях комисионни?
Въпрос 2: Кое е водещото в случая - как крайният потребител заплаща дадената стока/услуга или как посредническата фирма превежда дадения приход?
Въпрос 3: Ако не трябва да се издава фискален бон, следва ли, че дружеството е избрало алтернативния начин за отчитане на продажбите и следователно трябва ли да подава стандартизиран одиторски профил?
Предвид недостатъчно изяснената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г., е изложено следното принципно становище.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18/2006 г.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ) или касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД), освен когато плащането се извършва:
- чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- чрез кредитен превод,
- чрез директен дебит,
- чрез наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС),
- чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или електронен документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.
В изложената фактическа обстановка липсва информация за характеристиките и функционалностите на уеб сайта (онлайн платформата), чрез който дружеството извършва продажбите, както и за начина на плащане от клиентите - чуждестранни физически лица. Поради това на първо място следва да се прецени дали използваният уеб сайт представлява електронен магазин по смисъла на § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС, според която:
"електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.
Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.
Ако използваната онлайн платформа притежава описаната функционалност, тя се разглежда като "електронен магазин".
Разпоредбата на чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин да подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на ДОПК чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.
В приложение № 33 към Наредба № Н-18/2006 г. е посочена изчерпателно информацията, която следва да подадат лицата, извършващи продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин.
В този смисъл лице, което извършва продажби чрез електронен магазин, но не приема плащания, за които е налице задължение за издаване на фискален бон (например банкови парични преводи и пощенски парични преводи), не попада в обхвата на задължените по чл. 3 лица, съответно за него не възниква задължение по чл. 52м за подаване на информацията по приложение № 33 на Наредба № Н-18/2006 г.
По силата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1.
Начинът, по който посредникът превежда сумата на подателя, е несвързан с начина, по който получателят на стоката заплаща цената. Определящ за прилагането на изискванията за издаване на фискална касова бележка е именно начинът на плащане от страна на получателя на стоката.
В случай че извършваните продажби са съотносими с дефиницията за "разносна търговия" по § 1, т. 1 от ДР на Наредба № Н-18/2006 г., а именно продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал, следва да се има предвид следното:
Съгласно чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г., при разносна търговия фискалната бележка се издава от интернет търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който следва да я предаде на купувача при получаване на плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата.
В тези случаи, когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование "РАЗНОСНА ТЪРГОВИЯ" - чл. 26а, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.
Видовете плащания съгласно чл. 118, ал. 3 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. са:
- плащания, за които се изисква издаване на фискален бон: в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства;
- плащания, за които не се изисква издаване на фискален бон: внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на ЗПУПС, и пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор по смисъла на ЗПУ.
Извод: Задължението за издаване на фискална касова бележка зависи от начина на плащане от крайния получател на стоката, а не от начина, по който посредникът превежда сумите. Ако плащанията от клиентите са от вид, за който не се изисква фискален бон (банков превод, пощенски паричен превод и др. по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.), не възниква задължение за издаване на фискален бон и съответно не възниква задължение за подаване на информация по чл. 52м и приложение № 33, тъй като лицето не попада в обхвата на чл. 3 от наредбата.
