Изх. № 20-00-456
01.10. 2015 г.
Регламент (ЕС) № 282/2011 от 15 март 2011 г.
В запитването сте изложила следната фактическа обстановка:
Дружеството е получател на заем от данъчно задължено лице регистрирано на територията на Гибралтар, за което ще начислява и изплаща лихви, както и ще удържа 10% данък при източника на всяко тримесечие.
Дружеството ще предоставя консултантски услуги на данъчно задълженото лице регистрирано на територията на Гибралтар, с което не са свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с описаната фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. За дохода от лихви на чуждестранното юридическо лице, следва ли да се удържа данък при източника или е приложима СИДДО с Великобритания?
2. Следва ли да се начислява ДДС, за извършените консултантски услуги на чуждестранното юридическо лице?
Предвид изложената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Запитването, в частта относно прилагане СИДДО с Великобритания е изпратено по компетентност на дирекция СИДДО при ЦУ на НАП.
По втори въпрос:
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга се съдържат в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС, съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), съгласно която мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Предвид изложената фактическа обстановка в запитването, ако получателят на консултантските услуги е данъчно задълженолице, установено в държава членка или трета страна, мястото на изпълнение на същите ще е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за дружеството невъзниква задължение за начисляване на ДДС.
С Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г.за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност(Регламент №282/11), в сила от 01.07.2011 г. се определят доказателствата, които трябва да получи доставчикът на услугата от нейния получател, за да определи дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Регламент №282/2011 вменява отговорността и задължението за правилното определяне статута на получателите на предоставяните услуги на техния доставчик. За да бъде сигурен, че те са ДЗЛ или ДНЗЛ, той следва да притежава определени доказателства.
При определяне на данъчния статут на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите, определени в чл. 18, ал. 3 от регламента. Той може да приеме, че получател на услугата му е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното) ако:
- е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите - членки, в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на ДЗЛ, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б "а" от регламента); или
- получателят на услугата не му е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или с подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на ДЗЛ, както и, ако разполага с всяко друго доказателство за това, че клиентът му е ДЗЛ или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя (проверката съгласно чл. 18, ал. 3, б. "б" от регламента предвижда прилагането на обичайните търговски мерки за сигурност като тези, свързани с проверките на самоличността на получателя и на извършените от него плащания).
За повече информация Ви уведомяваме, че на страницата на Националната агенция за приходите (www: nap.bg) е публикувано становище изх. № 15-00-26/ 16.11.2011г., относно установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представени документи. В случаите, когато в производство, възложено по реда на възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е получател на заем от данъчно задължено лице, регистрирано на територията на Гибралтар, по който ще начислява и изплаща лихви и ще удържа 10% данък при източника на всяко тримесечие. Дружеството ще предоставя консултантски услуги на данъчно задълженото лице, регистрирано на територията на Гибралтар, с което не са свързани лица по смисъла на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: За дохода от лихви на чуждестранното юридическо лице, следва ли да се удържа данък при източника или е приложима СИДДО с Великобритания?
Въпрос 2: Следва ли да се начислява ДДС за извършените консултантски услуги на чуждестранното юридическо лице?
По първи въпрос
Частта от запитването, отнасяща се до прилагане на СИДДО с Великобритания, е изпратена по компетентност в дирекция "СИДДО" при ЦУ на НАП.
Извод: По първи въпрос в настоящото становище не се дава материалноправен отговор, тъй като въпросът е препратен по компетентност до дирекция "СИДДО".
По втори въпрос
Общите правила за определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга са уредени в чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС, съответно чл. 44 и чл. 45 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Съгласно тези разпоредби мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този постоянен обект.
Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
С оглед изложената фактическа обстановка, ако получателят на консултантските услуги е данъчно задължено лице, установено в държава членка или трета страна, мястото на изпълнение на тези услуги ще бъде извън територията на страната. На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС.
Относно доказване статута на получателя по Регламент (ЕС) № 282/2011
С Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност, в сила от 01.07.2011 г., се определят доказателствата, които доставчикът на услугата трябва да получи от нейния получател, за да определи дали той е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Регламент № 282/2011 възлага отговорността и задължението за правилното определяне на статута на получателите на услугите на техния доставчик. За да бъде сигурен дали получателите са данъчно задължени или данъчно незадължени лица, доставчикът следва да притежава определени доказателства.
При определяне на данъчния статут на получател на услуга, установен извън Общността, за доставчика са налице хипотезите по чл. 18, ал. 3 от Регламент № 282/2011. Доставчикът може да приеме, че получателят на услугата е данъчно задължено лице (освен ако разполага с информация за противното), ако:
- е получил от клиента си удостоверение, издадено от компетентния данъчен орган на държавата, където е установен, което потвърждава, че той извършва стопанска дейност с цел да му се предостави възможност да получи възстановяване на ДДС по силата на Директива 86/560/ЕИО на Съвета от 17.11.1986 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки в областта на данъците върху оборота - правила за възстановяване на ДДС на данъчно задължени лица, които не са установени на територията на Общността (съгласно чл. 18, ал. 3, б. "а" от Регламент № 282/2011); или
- получателят на услугата не е предоставил такова удостоверение, издадено от неговите компетентни данъчни органи, но доставчикът разполага с негов идентификационен номер по ДДС (или подобен номер, изпълняващ същата функция), издаден от държавата по неговото установяване и използван за идентифициране на данъчно задължени лица, както и, ако разполага с всяко друго доказателство, че клиентът му е данъчно задължено лице, или с проверена информация по въпроса, предоставена му от получателя. Проверката по чл. 18, ал. 3, б. "б" от Регламент № 282/2011 предполага прилагане на обичайните търговски мерки за сигурност, включително проверки на самоличността на получателя и на извършените от него плащания.
Посочено е, че на интернет страницата на Националната агенция за приходите (www.nap.bg) е публикувано становище изх. № 15-00-26/16.11.2011 г., относно установяване статута и местоположението на получател съгласно Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Извод: При условие че получателят на консултантските услуги е данъчно задължено лице, установено в държава членка или трета страна, мястото на изпълнение на услугите е извън територията на страната и на основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС за дружеството не възниква задължение за начисляване на ДДС, като доставчикът носи отговорност да установи статута на получателя съгласно Регламент (ЕС) № 282/2011.
Заключителни бележки
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка и представените документи. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и не поражда защитно действие по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при установяване на различна фактическа обстановка в последващо производство.
