ОТНОСНО:Разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-220/22.11.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
В дружеството е назначено на трудов договор лице, гражданин на Федеративна Република Бразилия. Същият има разрешение за пребиваване и работа тип "синя карта на ЕС".
Задавате въпроса: Има ли право лицето да ползва данъчно облекчение по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, което е установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
а) детето не е настанено извън семейството, и
б) не е учредено попечителство или настойничество, или
2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ (чл. 22в, ал. 6 от ЗДДФЛ).
Условията, на които следва да отговаря детето, за което се ползва облекчението, са уредени в ал. 2 на чл. 22в от закона.
Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:
1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
2. детето не е навършило пълнолетие;
3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.
Данъчното облекчение се ползва включително за годината, в която детето е родено, навършило е пълнолетие или е починало. Когато детето е починало, условията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат към датата на смъртта.
За да се ползва данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ от лицето - бразилски гражданин, което е наето по трудов договор, редом с всички изброени условия, то следва да е местно лице за данъчни цели на страната или на друга страна членка на ЕС или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
Детето също трябва да е местно лице на страната или на друга страна членка на ЕС или страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП).
В тези случаи, към декларацията по чл. 22в, ал. 8 се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на горепосочените условия за ползване на данъчното облекчение, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач (чл. 23, ал.1, т. 8 от ЗДДФЛ).
Лицата, които отговарят на условията на чл. 4 от ЗДДФЛ са местни лица на Р България за данъчни цели.
Предвид изложеното, ако някое от изброените условия не е изпълнено, няма да е налице право за ползването на облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: В дружеството е назначено на трудов договор лице, гражданин на Федеративна Република Бразилия, което има разрешение за пребиваване и работа тип "синя карта на ЕС".
Въпрос: Има ли право лицето да ползва данъчно облекчение по реда на чл. 22в от ЗДДФЛ?
На основание чл. 22в, ал. 3 от ЗДДФЛ данъчното облекчение за деца се ползва от местно физическо лице или от чуждестранно физическо лице, установено за данъчни цели в държава - членка на Европейския съюз (ЕС) или в друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП), което към 31 декември на данъчната година е:
- 1. родител, който не е лишен от родителски права, и при условие че:
- а) детето не е настанено извън семейството, и
- б) не е учредено попечителство или настойничество, или
- 2. настойник или попечител - в случаите на настойничество или попечителство, или
- 3. член на семействата на роднини или близки - в случаите, когато детето е настанено за срок не по-кратък от 6 месеца при роднини или близки по смисъла на Закона за закрила на детето, или
- 4. приемен родител - в случаите на дългосрочно настаняване на детето за отглеждане в приемно семейство по смисъла на Закона за закрила на детето.
Съгласно чл. 22в, ал. 6 от ЗДДФЛ данъчното облекчение може да се ползва и от родител, на когото не е предоставено упражняването на родителските права в случаите на развод, когато за него са налице условията по чл. 22в, ал. 1 - 3 от ЗДДФЛ.
Условията, на които следва да отговаря детето, за което се ползва облекчението, са уредени в чл. 22в, ал. 2 от ЗДДФЛ. Данъчното облекчение се ползва, когато едновременно са налице следните условия:
- 1. към 31 декември на данъчната година детето е местно лице на държава - членка на Европейския съюз, или на друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство;
- 2. детето не е навършило пълнолетие;
- 3. към 31 декември на данъчната година детето не е настанено в социална или интегрирана здравно-социална услуга за резидентна грижа на пълна държавна издръжка.
Данъчното облекчение се ползва включително за годината, в която детето е родено, навършило е пълнолетие или е починало. Когато детето е починало, условията по ал. 2, т. 1 и 3 се прилагат към датата на смъртта.
За да се ползва данъчното облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ от лицето - бразилски гражданин, наето по трудов договор, наред с всички изброени условия, то следва да е местно лице за данъчни цели на Република България или на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП). Детето също трябва да е местно лице на Република България или на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП.
В тези случаи към декларацията по чл. 22в, ал. 8 от ЗДДФЛ се прилагат и копия на официални документи, доказващи наличието на горепосочените условия за ползване на данъчното облекчение, както и техният превод на български език, извършен от заклет преводач, съгласно чл. 23, ал. 1, т. 8 от ЗДДФЛ.
Лицата, които отговарят на условията на чл. 4 от ЗДДФЛ, са местни лица на Република България за данъчни цели.
Предвид изложеното, ако някое от изброените условия не е изпълнено, няма да е налице право за ползване на облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Лицето - бразилски гражданин, може да ползва данъчно облекчение по чл. 22в от ЗДДФЛ само ако то и детето му са местни лица за данъчни цели на Република България или на друга държава - членка на ЕС, или на държава - страна по Споразумението за ЕИП, и са изпълнени всички останали условия на чл. 22в от ЗДДФЛ; при липса на което и да е от тези условия право на облекчението не възниква.
