Изх. № 94-Д-1568#2
Дата: 05.01.2021 г.
ЗДДФЛ, чл. 4, чл. 6- 8, чл. 75
СИДДО с Холандия, чл. 15
ОТНОСНО:Запитване с вх. № 94-Д-1568/...2020 г.,касаещо прилагането на разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) иСпогодбата за избягване на двойното данъчно облагане(СИДДО) с Холандия
Съгласно представената във Вашето запитване фактическа обстановка, Вие сте наета на работа в Холандия, където плащате и данъци. Посочвате, че от шест месеца изпълнявате задълженията си дистанционно от територията на България.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка желаете да получите отговор на въпроса относно данъчното третиране на реализираните от Вас доходи.
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, при така изложената фактическа обстановка, изразявам следното принципно становище:
Редът за облагане на доходите на физическите лица споредЗДДФЛ зависи от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от изброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка следва да се има предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Предвид липсата на подробни данни във Вашето запитване относно горепосочените обстоятелства, не може да бъде направен извод дали сте местно или чуждестранно лице, което е от особено значение за определяне на данъчните Ви задължения по смисъла на ЗДДФЛ, респ. СИДДО.
Принципно следва да имате предвид, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ). Доходите от източници в Република България са описани в чл. 8 от ЗДДФЛ.
В допълнение, на основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай приложение следва да намери чл. 15 от СИДДО с Кралство Холандия (обн. ДВ. бр. 67 от 28 Юли 1995 г., в сила от 11 Май 1994 г.). На основание ал. 1 от цитираната разпоредба, в случай че Вие сте местно лице на България за данъчни цели и изпълнявате работата дистанционно от България, то облагането на доходите, изплатени от нидерландския работодател, следва да се извърши само в България.
Съгласно изложената във запитването фактическа обстановка, лицето е наето на работа в Холандия, където заплаща данъци. Посочено е, че от шест месеца изпълнява трудовите си задължения дистанционно от територията на България.
Въз основа на тази фактическа обстановка се поставя въпрос относно данъчното третиране на реализираните доходи.
Редът за облагане на доходите на физическите лица по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) зависи от това дали лицето се счита за местно или за чуждестранно физическо лице.
На основание чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- 1. което има постоянен адрес в България, или
- 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадането в една от изброените хипотези води до квалифициране на физическото лице като местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, според който не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Съгласно чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето му могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Предвид липсата на подробни данни в запитването относно посочените обстоятелства, не може да бъде направен извод дали лицето е местно или чуждестранно физическо лице, което е от особено значение за определяне на данъчните задължения по смисъла на ЗДДФЛ и съответната спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО).
Принципно местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, докато чуждестранните физически лица са носители на задължението само за данъци за придобити доходи от източници в Република България, съгласно чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ.
Доходите от източници в Република България са определени в чл. 8 от ЗДДФЛ.
На основание чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор.
В разглеждания случай приложение намира чл. 15 от Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Кралство Холандия (обн. ДВ, бр. 67 от 28 юли 1995 г., в сила от 11 май 1994 г.).
Съгласно чл. 15, ал. 1 от СИДДО с Кралство Холандия, ако лицето е местно лице на България за данъчни цели и изпълнява работата си дистанционно от България, облагането на доходите, изплатени от нидерландския работодател, следва да се извърши само в България.
Извод: При условие че лицето е местно за България по смисъла на ЗДДФЛ и изпълнява трудовите си задължения дистанционно от територията на България, доходите от нидерландския работодател подлежат на облагане единствено в България по реда на чл. 15, ал. 1 от СИДДО с Кралство Холандия.
