НАП: Данъчно третиране по ЗДДС и ЗКПО на предоставяне на горивни карти на служители

Дружеството възнамерява да сключи договор с "Лукойл България" ЕООД за покупка на горива, стоки и услуги чрез Лукойл електронни карти за безкасово плащане при зареждане на горива. Съгласно предложената оферта, дружеството ще ползва отстъпка от цената при закупуване на горива от бензиностанции на Лукойл, като размерът на отстъпката ще зависи от количеството закупени горива през месеца.

С цел да достигне необходимите количества, дружеството ще предостави правото на ползване на горивни карти на свои дългогодишни служители, като сключи договор с тях. Служителите ще заплащат ежемесечно на дружеството стойността на зареденото гориво с горивната карта и възнаграждение за правото да я ползват, за което дружеството ще издава фактура.

Въпрос: Какви са задълженията на "А" ООД, съгласно действащото данъчно законодателство?

Относно прилагане разпоредбите на ЗДДС

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

В конкретния случай дружеството ще предоставя възмездна услуга на свои служители, свързана с правото на ползване на фирмени карти за зареждане на горива. Тази услуга не е сред изрично посочените в глава четвърта от ЗДДС "Освободени доставки и придобивания", поради което попада в обхвата на облагаемите доставки с данъчна ставка 20 на сто.

По силата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, какъвто в случая е "А" ООД, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това.

Съгласно чл. 113, ал. 13 от ЗДДС, когато за две или повече доставки на стоки или услуги, данъкът за които става изискуем през един и същ данъчен период, може да се издаде сборна фактура. Сборната фактура задължително съдържа реквизитите по чл. 114, ал. 1, т. 9 - 15 за всяка отделна доставка, отразена в нея, и се издава не по-късно от последния ден на месеца, през който данъкът за доставката е станал изискуем.

Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получател е данъчно незадължено физическо лице. В този случай, ако за доставката не е издадена фактура, доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, на основание чл. 119 от ЗДДС следва да състави отчет за извършените продажби, който да съдържа информацията по чл. 112 от ППЗДДС. Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден от данъчния период.

Извод: Предоставянето на правото на ползване на фирмени горивни карти на служителите представлява облагаема доставка на услуга с данъчна ставка 20%, за която "А" ООД следва да издава фактура или, при условията на чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, да включва доставките в отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.

Относно прилагане разпоредбите на ЗКПО

Описаният случай не може да бъде квалифициран като предоставяне на социални придобивки, тъй като картите за гориво ще бъдат предоставени възмездно на определена целева група от служители.

От запитването е видно, че намерението на ръководството на дружеството е да осъществява търговски взаимоотношения с част от персонала. За данъчни цели следва да се съобрази, че сделките между свързани лица (по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 3 от ДР на ДОПК) са обект на специално данъчно третиране в ЗКПО.

Съгласно чл. 15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчната основа, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчната основа се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.

Към хипотезата на чл. 15 от ЗКПО са относими разпоредбите, дефиниращи:

• "пазарна цена" - съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗКПО във връзка с § 1, т. 8 от ДР на ДОПК;
• "методи за определяне на пазарни цени" - съгласно § 1, т. 10 от ДР на ДОПК във връзка с Наредба № Н-9 от 14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени (ДВ, бр. 70 от 29.08.2006 г.).

Предвид гореизложеното, тъй като ще се осъществяват сделки между свързани лица с отделни елементи на прехвърлителната функция, за данъчни цели цената на сделките следва да е пазарна, определена при прилагане на посочените в Наредба № Н-9 методи за определяне на пазарни цени.

На основание посочените разпоредби за данъчни цели се приема тази данъчна основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, който не води до отклонение от данъчно облагане.

В конкретния случай, като се има предвид, че служителите ще заплащат на предприятието използваното от тях гориво за лични нужди, за работодателя не възниква задължение за внасяне на данък по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и осигурителни вноски върху тези суми.

Извод: Сделките със служителите като свързани лица подлежат на третиране по чл. 15 от ЗКПО и следва да се осъществяват по пазарни цени, определени по Наредба № Н-9, като при заплащане от служителите на използваното гориво за лични нужди за работодателя не възникват задължения за данък по ЗДДФЛ и осигурителни вноски върху тези суми.

Заключителни бележки

Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището има принципен характер и е приложимо само при идентична фактическа обстановка; при различно установени факти по реда на ДОПК не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.