Изх. № 20-00-693
02.11.2023г.
ЗДДС - чл. 11
чл. 113, ал. 1
В запитването не е изложена конкретна фактическа обстановка, свързана с дейността на представляваното от Вас сдружение. Цитирани са разпоредбите на чл. 38 от Закона за адвокатурата(ЗАдв), регламентиращи възможността за оказване на безвъзмездна правна помощ на определени категории лица, и се твърди наличието на неконкретизирана, противоречива съдебна практика по въпроса за начисляването на ДДС върху размера на адвокатския хонорар, който насрещната страна по делото е осъдена да заплати в някои от тези случаи.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
- Съставлява ли безплатната правна помощ по чл. 38 от ЗАдв облагаема доставка на услуга и следва ли присъденият от съда размер на дължимото адвокатско възнаграждение да бъде третирано като нейна данъчна основа?
- Кое лице и в кой момент следва да обложи доставката?
По така изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Предвид тясната връзка между зададените въпроси, считам за целесъобразно изразяването на едно общо становище по тях.
На първо място следва да бъде отбелязана липсата в запитването на каквато и да било информация относно осъществяваната от сдружението дейност, както и относно наличието на връзка между тази дейност и хипотезите по чл. 38 от ЗАдв. Във връзка с това следва да имате предвид, че предоставянето на принципни тълкувания и разяснения на данъчното законодателство, без връзка с конкретни права и задължения на лицето, отправило запитването, е извън пределите на материалната компетентност на НАП, разполагаща единствено с правомощия, характерни за правоприлагаща институция. Въпреки това, доколкото сдружението би могло да се окаже в ситуация, в която е осъдено да заплати адвокатски хонорар за услуги, осъществени в условията на чл. 38 от ЗАдв, следва да имате предвид следното.
Становище по зададените въпроси е изразено от заместник изпълнителния директор на НАП в негови разяснения с изх. №24-39-145/06.03.2017 г. и
изх. № 24-39-21/16.03.2017 г., достъпни в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на агенцията.
Съобразно изложеното в посочените разяснения, доколкото за осъществената услуга при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв не е дължимо възнаграждение, тя не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност. От това, както и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 5 от ЗДДС следва, че фактура за доставката може да не бъде издавана.
В условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът - процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на делото, би могъл да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на осъществената доставка се променя и от безвъзмездна тя се превръща във възмездна доставка. Поради това, в случаите по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, при които на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка ще попадне в кръга на доставките, предмет на облагане с данък върху добавената стойностсъгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС. По силата на чл. 25,
ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие за доставката ще възникне на датата, на която плащането е станало дължимо на основание влезлия в сила съдебен акт, с който е присъдено. От датата на възникване на данъчното събитие започва да тече петдневният срок по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за издаване на фактурата. Фактурата следва да бъде издадена от адвоката, осъществил правната помощ, в качеството му на доставчик на услугата по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС, а като получател във фактурата следва да бъде посочена представляваната страна, поради това че именно тя е лицето, което реално е получило предоставената услуга и в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗДДС. Ирелевантен е фактът, че възнаграждението се дължи не от тази страна, а от трето лице, доколкото, видно от нормата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, законът допуска такава възможност. Данъчната основа за доставката следва да бъде определена по общото правило на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице.
В запитването не е посочена конкретна фактическа обстановка относно дейността на сдружението. Цитирани са разпоредбите на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), уреждащи възможността за оказване на безвъзмездна правна помощ на определени категории лица, и се твърди наличие на неконкретизирана, противоречива съдебна практика относно начисляването на ДДС върху адвокатския хонорар, който насрещната страна по делото е осъдена да заплати в някои от тези случаи.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Съставлява ли безплатната правна помощ по чл. 38 от ЗАдв облагаема доставка на услуга и следва ли присъденият от съда размер на дължимото адвокатско възнаграждение да бъде третиран като нейна данъчна основа?
Въпрос 2: Кое лице и в кой момент следва да обложи доставката?
По изложената обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба се изразява следното становище.
Поради тясната връзка между двата въпроса се дава едно общо становище. Отбелязва се липсата в запитването на информация за дейността на сдружението и за връзката между тази дейност и хипотезите по чл. 38 от ЗАдв. Посочва се, че предоставянето на принципни тълкувания и разяснения на данъчното законодателство, без връзка с конкретни права и задължения на лицето, отправило запитването, е извън пределите на материалната компетентност на НАП, която разполага единствено с правомощия на правоприлагаща институция.
Въпреки това, доколкото сдружението би могло да се окаже в ситуация, в която е осъдено да заплати адвокатски хонорар за услуги, осъществени при условията на чл. 38 от ЗАдв, се посочва следното.
Становище по зададените въпроси вече е изразено от заместник изпълнителния директор на НАП в разяснения с изх. № 24-39-145/06.03.2017 г. и изх. № 24-39-21/16.03.2017 г., публикувани в системата "Въпроси и отговори" на интернет страницата на НАП.
Съобразно изложеното в тези разяснения, когато услугата е осъществена при условията на чл. 38, ал. 1 от ЗАдв и за нея не е дължимо възнаграждение, тя не може да бъде обект на облагане с данък върху добавената стойност. От това, както и от разпоредбата на чл. 113, ал. 3, т. 5 от ЗДДС, следва, че за тази доставка може да не се издава фактура.
При условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв адвокатът - процесуален представител на страната, в зависимост от изхода на делото, може да получи възнаграждение за осъществената услуга. В тези случаи характерът на доставката се променя - от безвъзмездна тя се превръща във възмездна доставка. Поради това, в хипотезите по чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, при които на адвоката се дължи възнаграждение, осъществената доставка попада в кръга на доставките, предмет на облагане с ДДС съгласно чл. 2, т. 1 от ЗДДС.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС данъчното събитие за тази доставка възниква на датата, на която плащането е станало дължимо въз основа на влезлия в сила съдебен акт, с който възнаграждението е присъдено. От тази дата започва да тече петдневният срок по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС за издаване на фактура.
Фактурата следва да бъде издадена от адвоката, осъществил правната помощ, в качеството му на доставчик на услугата по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗДДС. Като получател във фактурата следва да бъде посочена представляваната страна, тъй като именно тя реално е получила услугата, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от ЗДДС. Ирелевантно е, че възнаграждението се дължи не от тази страна, а от трето лице, тъй като, видно от чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, законът допуска възнаграждението да бъде платено от друго лице.
Данъчната основа за доставката следва да се определи по общото правило на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС - на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице.
Извод: Безплатната правна помощ по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв не е облагаема доставка и не поражда задължение за начисляване на ДДС и издаване на фактура. Когато при условията на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адвоката се дължи възнаграждение, доставката става възмездна и облагаема по чл. 2, т. 1 от ЗДДС; данъчното събитие възниква на датата, на която плащането става дължимо по влезлия в сила съдебен акт, адвокатът е длъжен да издаде фактура в петдневния срок по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС, като получател се посочва представляваната страна, а данъчната основа се определя по чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, включвайки цялото дължимо възнаграждение, независимо че се заплаща от трето лице.
