Изх. № 24-39-59
Дата: 26.06.2020 год.
ЗДДФЛ, чл. 10, ал. 4;
ЗДДФЛ, чл. 11, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 3;
ЗДДФЛ, чл. 33, ал. 3;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1, т. 4;
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 4.
ОТНОСНО:Допълнителни въпроси във връзка с изразено становище в писмо на НАП с изх. № 24-39-59#1 от 21.08.2018 г.
Вашето писмено запитване, препратено в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. № 24-39-59#1 от 16.10.2019 г., е по повод писмо с изх. № 24-39-59#1 от 21.08.2018 г. и е свързано с допълнително възникнали въпроси във връзка с изразеното становище, някои от които имат за цел проучване на становището на администрацията.
В правомощията на Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите е да организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията, които произтичат от чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите. Следва да се има предвид, че разясняването на законодателството представлява принципен отговор на поставени въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законовите текстове от задължените лица за изпълнение на техните задължения. Запитванията обаче не следва да са насочени към проучване становището на НАП, тъй като тогава биха имали характеристиките на искане за правна консултация, с каквото правомощие Изпълнителния директор на НАП не разполага. Предвид това изразеното становище е принципно, съобразно с описаната фактическа обстановка, като в тази връзка следва да се има предвид че е възможно факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по извършване на проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК) на данъчно задълженото лице, да дават основание за данъчно третиране, различно от изложеното в писмото.
Поставените от Вас допълнителни въпроси са изключително неясни и в по-голямата си част касаят задължения и евентуални бъдещи действия на физически лица, които остават анонимни и нямат отношение към задълженията на дружеството в качеството му на работодател. Освен това отговорите на голяма част от поставените от Вас въпроси вече се съдържат в изразеното становище.
Въпреки гореизложеното в допълнение на писмо № 24-39-59#1 от 21.08.2018 г. за по-голяма яснота Ви уведомявам следното:
Както е посочено в цитираното писмо, на основание чл. 10, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ) непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена и ако не е предвидено друго в този закон, те се смятат за придобити на датата на получаването на престацията. В писмото изрично е посочено, че облагаемият доход в случая е пазарната цена на акциите към момента на придобиването им, намалена с направеното от служителя плащане. От изложеното в писмото Ви не може да се направи категоричен извод за конкретната дата на придобиването на акциите от съответните физически лица. Няма данни въз основа на които да се приеме, че посочените от Вас дати (датата, на която се увеличава капитала на чуждестранното дружество, в което се инвестира, както и датата на издаване на фактура от чуждестранното дружество на дружеството работодател) съвпадат с датата на придобиването на акциите от съответните служители.
Във връзка с правилата за отчитане на разходите НАП не е компетентна да дава становище и ако имате неясноти може да се обърнете към дирекция "Данъчна политика" в министерство на финансите.
При извършена от физическите лица продажба или замяна на така придобитите акции, доходите от която не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход се формира по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ и това е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка и както е посочено в нашето становище този доход подлежи на деклариране от физическите лица, които са го придобили в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето, където се определя и дължимият данък върху общата годишна данъчна основа.
В този случай доходите от продажбата на вече придобитите акции, не са свързани с трудовата дейност на лицето в качеството му на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване, съответно не са осигурителен доход.
На основание на чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация за притежаваните от тях акции и дялови участия в дружества в чужбина към 31 декември на годината, за която се отнася декларацията, като се има предвид че това задължение се отнася за всички притежавани към тази дата акции и дялове, а не само за придобитите през съответната година. Към настоящия момент, съгласно утвърдения образец на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тази информация се описва в Част І на Приложение № 8.
По отношение на доходите от дивиденти, както е посочено в становището, на основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, придобит от местното физическо лице, е от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 от същия закон се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, и се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При определяне датата на придобиването на дохода се прилага общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ. Доходите от дивиденти на местни физически лица от източници в чужбина се декларират в Част ІV на Приложение № 8, където се определя и дължимия окончателен данък.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Писменото запитване е във връзка с предходно писмо на НАП с изх. № 24-39-59#1 от 21.08.2018 г. и поставени допълнителни въпроси относно изразеното в него становище, като част от въпросите целят проучване на становището на администрацията.
Посочва се, че в правомощията на Изпълнителния директор на НАП, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, е да организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията. Разясняването представлява принципен отговор на въпроси, свързани с неясноти по разбиране и тълкуване на законовите текстове от задължените лица. Запитванията обаче не следва да са насочени към проучване становището на НАП, тъй като това би представлявало искане за правна консултация, за каквато Изпълнителният директор на НАП няма правомощия.
Изрично се подчертава, че становището е принципно и е съобразено с описаната фактическа обстановка. Възможно е факти и обстоятелства, които могат да бъдат уточнени единствено в рамките на производство по проверка или ревизия по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) на данъчно задълженото лице, да обосноват данъчно третиране, различно от изложеното в писмото.
Отбелязва се, че допълнителните въпроси са изключително неясни и в по-голямата си част засягат задължения и евентуални бъдещи действия на физически лица, които остават анонимни и нямат отношение към задълженията на дружеството като работодател. Освен това отговори на голяма част от въпросите вече се съдържат в предходното становище.
Въпреки това, за по-голяма яснота, в допълнение към писмо № 24-39-59#1 от 21.08.2018 г. се излагат следните разяснения.
1. Остойностяване и дата на придобиване на непаричния доход (акции)
Напомня се, че съгласно чл. 10, ал. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) непаричните доходи се остойностяват в български левове към датата на придобиването им по пазарна цена и, ако не е предвидено друго в закона, се смятат за придобити на датата на получаване на престацията.
В предходното писмо е посочено, че в разглеждания случай облагаемият доход е пазарната цена на акциите към момента на придобиването им, намалена с направеното от служителя плащане.
От изложеното в запитването не може да се направи категоричен извод за конкретната дата на придобиване на акциите от съответните физически лица. Няма данни, въз основа на които да се приеме, че посочените дати - датата на увеличаване на капитала на чуждестранното дружество, в което се инвестира, както и датата на издаване на фактура от чуждестранното дружество на дружеството работодател - съвпадат с датата на придобиване на акциите от съответните служители.
По отношение на правилата за отчитане на разходите НАП не е компетентна да дава становище. При неясноти следва да се отправи запитване до дирекция "Данъчна политика" в Министерство на финансите.
Извод: Облагаемият непаричен доход е пазарната цена на акциите към момента на придобиването им, намалена с платеното от служителя, като конкретната дата на придобиване не може да се определи от изложените факти и не е задължително да съвпада с датата на увеличаване на капитала или датата на фактурата.
2. Продажба или замяна на придобитите акции
При последваща продажба или замяна на така придобитите акции от физическите лица, когато доходите от тези сделки не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, облагаемият доход се формира по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ. Това е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.
Както е посочено в предходното становище, този доход подлежи на деклариране от физическите лица, които са го придобили, в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчната година, през която е извършено прехвърлянето. В същата декларация се определя и дължимият данък върху общата годишна данъчна основа.
В този случай доходите от продажбата на вече придобитите акции не са свързани с трудовата дейност на лицето в качеството му на осигурено лице по смисъла на чл. 4, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване и съответно не представляват осигурителен доход.
Извод: Доходите от продажба или замяна на придобитите акции, когато не са освободени по чл. 13, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ, се облагат по реда на чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, декларират се в годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и не са осигурителен доход.
3. Деклариране на притежавани акции и дялови участия в чужбина
На основание чл. 50, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ местните физически лица са задължени да подават годишна данъчна декларация за притежаваните от тях акции и дялови участия в дружества в чужбина към 31 декември на годината, за която се отнася декларацията. Това задължение обхваща всички притежавани към тази дата акции и дялове, а не само придобитите през съответната година.
Към момента, съгласно утвърдения образец на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, тази информация се попълва в Част I на Приложение № 8.
Извод: Всички притежавани към 31 декември акции и дялови участия в дружества в чужбина подлежат на деклариране от местните физически лица в годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в Част I на Приложение № 8.
4. Доходи от дивиденти от източник в чужбина
По отношение на доходите от дивиденти, както е посочено в предходното становище, на основание чл. 67, ал. 4 от ЗДДФЛ, когато доходът, придобит от местно физическо лице, е от източник в чужбина, данъкът по чл. 46 от същия закон се внася в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода. Този доход се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При определяне датата на придобиване на дохода се прилага общото правило на чл. 11, ал. 1 от ЗДДФЛ.
Доходите от дивиденти на местни физически лица от източници в чужбина се декларират в Част IV на Приложение № 8 към годишната данъчна декларация, където се определя и дължимият окончателен данък.
Извод: Доходите от дивиденти от източник в чужбина, придобити от местни физически лица, се облагат с данък по чл. 46 от ЗДДФЛ, който се внася до 30 април на следващата година, като доходите се декларират в годишната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, в Част IV на Приложение № 8, при прилагане на общото правило на чл. 11, ал. 1 за датата на придобиване.
