Изх. №53-04-265/01.06.2016 г.
ДДС, чл.21, ал.2
ДДС, чл.12, ал.1
Фактическата обстановка изложена в запитването е следната:
"....." ООД е сключило договор за предоставяне на персонал на дружество .....A Унгария, според който наетото лице ще работи на територията на България под прякото ръководство на унгарското дружество. Лицето е назначено на длъжност "търговски представител" за .....A Унгария. Служителят предоставя своя труд на територията на България, както е указано в приложението към договора между двете дружества.
"....." ООД е поело администрирането на всички разходи, свързани с изпълнение на задълженията на служителя на .....A Унгария, които включват наемане на лек автомобил, както и разходи за неговата експлоатация, телекомуникационни разходи, разходи за командировки в страната и в чужбина и др.
Във фактурите, които издава българското дружество на .....A Унгария, начислява 20 % ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
В настоящия случай, счита ли се, че българското дружество предоставя услуга на постоянен обект в България на.....AУнгария?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон - за доставките с място на изпълнение на територията на страната -ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната - данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчното третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Мястото на изпълнение на доставката се определя в зависимост от статута на лицето получател (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и/ или вида на предоставяната услуга.
Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в разпоредбите на чл. 21 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.Когато услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието "лице, установено на територията на страната" и това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
Постоянен обект по смисъла на § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
В разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е регламентирано, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По своята същност услугата "осигуряване на персонал" се изразява в задължението едно лице работодател да "предоставя" свои работници или служители на друго лице с оглед полагане на труд от страна на тези работници и служители за лицето, на което те се предоставят. За тази услуга, лицето на което се предоставя персонал, заплаща на лицето, което предоставя персонал, цена на услугата.
Мястото на изпълнение на услугата ще се определи от обстоятелството, дали получателят на услугата има постоянен обект в България и дали услугата се предоставя на този постоянен обект, като се има предвид, че наемането на персонал предполага наличие на човешки ресурси на получателя на услугата в държавата, където персоналът упражнява трудова дейност. Т.е. ако получателят на услугата извършва на територията на България икономическа дейност, той ще има постоянен обект тук.
Ако чуждестранното лице има постоянен обект в страната, то трябва да приспада данък добавена стойност по общия ред на закона, а не по реда на Наредба №Н-9/16.12.2009 г. за възстановяване на платен ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС, издадена от Министерство на финансите.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: "....." ООД е сключило договор за предоставяне на персонал на дружество ".....A" Унгария, по силата на който наетото лице ще работи на територията на България под прякото ръководство на унгарското дружество. Лицето е назначено на длъжност "търговски представител" за ".....A" Унгария. Служителят предоставя своя труд на територията на България, както е указано в приложението към договора между двете дружества.
"....." ООД е поело администрирането на всички разходи, свързани с изпълнение на задълженията на служителя на ".....A" Унгария, които включват наемане на лек автомобил, разходи за експлоатацията му, телекомуникационни разходи, разходи за командировки в страната и в чужбина и други. Във фактурите, които издава българското дружество на ".....A" Унгария, се начислява 20 % ДДС.
Въпрос: В настоящия случай, счита ли се, че българското дружество предоставя услуга на постоянен обект в България на ".....A" Унгария?
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от мястото на изпълнение се определя приложимият данъчен закон - за доставките с място на изпълнение на територията на страната се прилага ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната - данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо за цялостното данъчно третиране на услугата, приложимата данъчна ставка, лицето - платец на данъка и възникването на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Мястото на изпълнение на доставката се определя в зависимост от статута на лицето получател (данъчно задължено или данъчно незадължено лице) и/или вида на предоставяната услуга. Общият принцип относно определяне на мястото на изпълнение при доставка на услуга е регламентиран в чл. 21 от ЗДДС.
Съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугата се предоставя на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката на услуга е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
В § 1, т. 11 от ДР на ЗДДС е дадено определение на понятието "лице, установено на територията на страната" - това е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗДДС "постоянен обект" е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е регламентирано, че облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По своята същност услугата "осигуряване на персонал" се изразява в задължението едно лице - работодател да "предоставя" свои работници или служители на друго лице с оглед полагане на труд от страна на тези работници и служители за лицето, на което те се предоставят. За тази услуга лицето, на което се предоставя персонал, заплаща на лицето, което предоставя персонал, цена на услугата.
Мястото на изпълнение на услугата по осигуряване на персонал ще се определи от това дали получателят на услугата има постоянен обект в България и дали услугата се предоставя на този постоянен обект, като се има предвид, че наемането на персонал предполага наличие на човешки ресурси на получателя на услугата в държавата, където персоналът упражнява трудова дейност. Тоест, ако получателят на услугата извършва на територията на България икономическа дейност, той ще има постоянен обект тук.
Ако чуждестранното лице има постоянен обект в страната, то трябва да приспада данък върху добавената стойност по общия ред на закона, а не по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г. за възстановяване на платен ДДС на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава членка на ЕС, издадена от Министерство на финансите.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Налице е принципно разяснение, че при услуга по осигуряване на персонал мястото на изпълнение зависи от това дали чуждестранният получател има постоянен обект в България и дали услугата се предоставя на този обект; ако такъв постоянен обект съществува, ДДС се приспада по общия ред на ЗДДС, а не по Наредба № Н-9/16.12.2009 г.
