2_427/05.06.2024г.
ЗДДС; чл.17, ал.1
Чл.17, ал.2
Чл.25, ал.2
Чл.12, ал.2
В дирекция ОДОП е постъпило Ваше писмено запитване, препратено по компетентност от ЦУ на НАП, заведено в регистъра на дирекцията с вх. №......2024 г, с което искате разяснение на данъчното законодателство във връзка с бъдеща организация на търговската дейност на дружеството.
Посочвате, че дружеството е регистрирано по ЗДДС в България и регистрирано по ОSS. Ваш контрагент е румънско дружество (търговец), регистрирано за целите на ДДС в Румъния и България, както и по OSS. Румънския търговец продава онлайн стоки, произведени от българското дружество, на физически лица в ЕС, включително България и Румъния. Румънското дружество няма персонал, активи, офиси и складове в България.
Румънският търговец има сключен договор със спедитори в България. Ще заявява куриер да вземе пратката от адреса на българското дружество, след което ще доставя за своя сметка и от свое име пратката до крайния получател в България, Румъния или друга страна в ЕС. В този случай българското дружество ще има ангажимент да подготви пратката и да я предаде на куриера. При тази организация на работа получател на плащанията по доставките и изпращач на стоката ще е реалния търговец.
В тази връзка задавате въпроса:Ако е допустим този метод на работа, има ли специфични данъчни аспекти, на които следва да обърнете внимание?
По така зададения въпрос Ви информирам, че функциите и правомощията на Националната агенция за приходите /НАП/ са определени в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/. Разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от закона определя, че агенцията обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията.
Предвид посоченото по-горе НАП има компетентност да разяснява и издава становища по въпроси свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
В запитването Ви няма поставени въпроси за прилагането на данъчното законодателство. Същото съдържа въпрос, отговорът на който представлява правна консултация, която е извън компетентността на НАП, поради което изразявам принципно становище по приложението на данъчното законодателство при този метод на работа на дружеството.
По приложението на ЗДДС:
На основание чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. Съгласно изложеното в запитването, дружеството ще предаде стоката на куриер, изпратен от румънския търговец- получател по доставката.
Когато предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени - чл.24, ал.2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаването на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаването на стоката на спедитора, превозвача или купувача ( чл.68, б. "в" от ЗЗД ).
Предвид цитираните разпоредби, прехвърлянето на собствеността ще се осъществи с предаването на стоката на куриера или спедитора, съгласно договореностите с получателя по доставката.
На датата на прехвърляне на правото на собственост върху стоката възниква данъчно събитие, на основание чл.25, ал.2 от ЗДДС.
По силата на чл. 25, ал. 6 от закона, на датата на възникване на данъчното събитие ДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставките на стока се определя по правилата на чл. 17 от ЗДДС. На основание чл.17, ал.1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
По силата на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
В конкретната хипотеза българският доставчик ще извършва доставка на стока, по която получател е румънския търговец. Получателят от своя страна ще изпраща стоката чрез куриер до физически лица на територията на ЕС, България и Румъния във връзка с извършвани от него продажби. В случая ще са налице две доставки на стока между три лица и един транспорт на стоката от склада на българското дружество до крайните получатели - физически лица. Считам, че място на изпълнение на първата доставка между българския доставчик и румънския получател следва да се определи по правилата на чл.17, ал.1 от закона и ще е там, където се намира стоката при прехвърляне на правото на собственост върху стоката на румънския получател, а мястото на изпълнение на втората доставка между румънския търговец и физическите лица следва да се определи по реда на чл. 17, ал. 2 от закона и ще е там, където се намира стоката преди изпращането на пратката до получателя. И двете доставки ще са с място на изпълнение на територията на страната. Доставката, по която българското дружество е доставчик е облагаема на основание чл. 12 от закона и за българското дружество ще възникне задължение за начисляване на ДДС по реда на чл. 86 от ЗДДС.
На основание чл.113, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Предвид разпоредбата на чл.113, ал.4 от закона, фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Тези доставки следва да се отразят в колона 11 на дневника на продажбите "ДО на облагаемите доставки със ставка 20 %, вкл. дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната".
Още веднъж подчертавам, че настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
По приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/:
Законът за корпоративното подоходно облаганене регламентира специално данъчно третиране по отношение на описаната от Вас хипотеза за промяна в организацията на работата на представляваното от Вас дружество. Това означава, че се прилагат общите правила на закона.
Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат по ред и начин, определен в закона, с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми в случаите, предвидени в същия закон. Формирането на счетоводния финансов резултат се извършва като се спазват разпоредбите на Закона за счетоводство и приложимите счетоводни стандарти.
Следва да се посочи, че ЗКПО не регламентира правила, различни от счетоводните такива по отношение на признаването на приходите и разходите, активите и пасивите при условията на описаната фактическа обстановка.
В запитването е изложено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС в България и по OSS. Контрагент е румънско дружество (търговец), регистрирано за целите на ДДС в Румъния и България, както и по OSS. Румънският търговец продава онлайн стоки, произведени от българското дружество, на физически лица в ЕС, включително България и Румъния. Румънското дружество няма персонал, активи, офиси и складове в България. То има сключен договор със спедитори в България и ще заявява куриер да вземе пратката от адреса на българското дружество, след което за своя сметка и от свое име ще доставя пратката до крайния получател в България, Румъния или друга страна в ЕС. Българското дружество ще подготвя пратката и ще я предава на куриера. При тази организация получател на плащанията по доставките и изпращач на стоката ще е реалният търговец - румънското дружество.
Въпрос: Ако е допустим този метод на работа, има ли специфични данъчни аспекти, на които следва да обърнете внимание?
Посочва се, че функциите и правомощията на НАП са определени в чл. 3 от Закона за Националната агенция за приходите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 НАП обслужва данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация и разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, формуляри и документи, изисквани или издавани въз основа на закон, като ги публикува и в интернет страницата на агенцията. На тази основа НАП има компетентност да разяснява и издава становища по въпроси, свързани с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство.
В запитването не са поставени конкретни въпроси по прилагането на данъчното законодателство, а въпрос, чийто отговор представлява правна консултация, която е извън компетентността на НАП. Поради това се изразява принципно становище по приложението на данъчното законодателство при описания метод на работа.
Извод: НАП няма компетентност да дава правна консултация относно допустимостта на модела на работа, но излага принципно становище по прилагането на данъчното законодателство при описаната организация на дейността.
По приложението на ЗДДС
На основание чл. 6, ал. 1 от ЗДДС доставка на стока е прехвърлянето на правото на собственост или на друго вещно право върху стоката, както и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик.
Съгласно изложеното, дружеството ще предава стоката на куриер, изпратен от румънския търговец - получател по доставката. Когато предмет на доставката са родово определени вещи, собствеността се прехвърля щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени, съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗЗД. Ако няма уговорено друго, предаването на родово определени вещи се извършва в седалището на продавача в момента на предаването на стоката на спедитора, превозвача или купувача - чл. 68, б. "в" от ЗЗД.
Предвид тези разпоредби прехвърлянето на собствеността ще се осъществи с предаването на стоката на куриера или спедитора, съгласно договореностите с получателя по доставката. На датата на прехвърляне на правото на собственост върху стоката възниква данъчно събитие по чл. 25, ал. 2 от ЗДДС. По силата на чл. 25, ал. 6 от закона, на датата на възникване на данъчното събитие ДДС става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли, или възниква основание за освобождаване от начисляване на данък за освободените доставки и доставките с място на изпълнение извън територията на страната.
Мястото на изпълнение на доставките на стока се определя по чл. 17 от ЗДДС. На основание чл. 17, ал. 1 място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик. По силата на чл. 17, ал. 2 мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът ѝ към получателя.
В конкретната хипотеза българският доставчик ще извършва доставка на стока, по която получател е румънският търговец. Получателят от своя страна ще изпраща стоката чрез куриер до физически лица на територията на ЕС, България и Румъния във връзка с извършвани от него продажби. Налице са две доставки на стока между три лица и един транспорт на стоката от склада на българското дружество до крайните получатели - физически лица.
Посочва се, че мястото на изпълнение на първата доставка между българския доставчик и румънския получател следва да се определи по чл. 17, ал. 1 от закона и ще е там, където се намира стоката при прехвърляне на правото на собственост върху стоката на румънския получател. Мястото на изпълнение на втората доставка между румънския търговец и физическите лица следва да се определи по чл. 17, ал. 2 от закона и ще е там, където се намира стоката преди изпращането на пратката до получателя. И двете доставки ще са с място на изпълнение на територията на страната.
Доставката, по която българското дружество е доставчик, е облагаема на основание чл. 12 от ЗДДС и за българското дружество възниква задължение за начисляване на ДДС по чл. 86 от ЗДДС.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от закона. Съгласно чл. 113, ал. 4 фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а при авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. Тези доставки следва да се отразят в колона 11 на дневника за продажбите "ДО на облагаемите доставки със ставка 20 %, вкл. дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на страната".
Подчертава се, че становището е принципно и е въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: И двете доставки - между българското дружество и румънския търговец и между румънския търговец и крайните физически лица - са с място на изпълнение на територията на страната; доставката на българското дружество е облагаема по чл. 12 от ЗДДС, за нея се начислява ДДС по чл. 86, издава се фактура по чл. 113 и се отразява в дневника за продажбите в колона 11.
По приложението на Закона за корпоративното подоходно облагане
Посочва се, че Законът за корпоративното подоходно облагане не регламентира специално данъчно третиране по отношение на описаната хипотеза за промяна в организацията на работата на дружеството. Това означава, че се прилагат общите правила на закона.
Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат по ред и начин, определен в закона, с данъчни постоянни разлики, данъчни временни разлики и други суми в случаите, предвидени в закона. Формирането на счетоводния финансов резултат се извършва при спазване на разпоредбите на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти. Посочва се, че ЗКПО не регламентира правила, различни от счетоводните так...
Извод: За описаната организация на дейността не е предвиден специален режим по ЗКПО и се прилагат общите правила за определяне на данъчния финансов резултат чрез преобразуване на счетоводния финансов резултат по чл. 18 от ЗКПО, при спазване на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни стандарти.
