НАП: Определяне на данъчната основа и документиране на насрещни доставки по чл.130 от ЗДДС при учредяване право на собственост срещу строителство

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството сключва договор "Получаване право на собственост върху недвижим имот срещу задължение за изграждане на жилищна сграда" с физическо лице. В нотариалния акт е посочено, че дружеството придобива собственост върху 80% идеални части от недвижимия имот (например 5 броя жилищни апартамента). Срещу това дружеството се задължава да изгради цялата жилищна сграда, подробно описана в нотариалния акт, включително апартамента на собственика - физическото лице, за своя сметка и да му го предаде в напълно завършен вид. Материалният интерес, записан в нотариалния акт, е 50 000 лв.

На основание чл.130 от ЗДДС дружеството приема, че между него и физическото лице са налице две сделки:

• Покупка на 80% идеални части от имот;
• Договор за СМР за апартамент.

Поставен е следният въпрос:

Въпрос: За да отчете дружеството тази сделка, трябва ли да издаде фактура с основание "Авансово плащане за извършване на СМР" към датата на подписване на нотариалния акт и на основание чл.26, ал.7 от ЗДДС сумата по нея трябва ли да бъде 20% от материалния интерес (50 000 * 20% = 10 000), а след получаване на акт образец 16 същата фактура да бъде дебитирана с реално направените разходи за СМР на апартамента?

Предвид поставения въпрос е изложено следното становище:

Съгласно чл.130, ал.1 от ЗДДС, когато е налице доставка, по която възнаграждението (изцяло или частично) е определено в стоки или услуги, се приема, че са налице две насрещни доставки, като всеки от доставчиците се смята за продавач на това, което дава, и за купувач на това, което получава.

По смисъла на чл.130, ал.2 от ЗДДС, данъчното събитие за доставките по ал.1 възниква по общите правила на закона.

Съгласно чл.130, ал.3 от ЗДДС, доставката по ал.1 с по-ранна дата на възникване на данъчно събитие се смята за авансово плащане (цялостно или частично) по втората доставка.

В чл.130, ал.4 от ЗДДС е предвидено, че за целите на ал.3 размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата.

В конкретния случай дружеството купува 80% идеални части от имота и продава СМР на апартамента на физическото лице. Съгласно чл.130, ал.4 от ЗДДС размерът на данъчната основа за полученото авансово плащане е равен на размера на данъчната основа на доставката с по-ранна дата. Доставката с по-ранна дата е продажбата на 80% идеални части от имота и данъчната основа на тази доставка е равна на данъчната основа на авансовото плащане за СМР.

При завършване на услугата СМР дружеството следва да се съобрази с нормата на чл.26, ал.7 от ЗДДС. По смисъла на чл.26, ал.7 от ЗДДС, когато възнаграждението е определено изцяло или частично в стоки или услуги, без страните да са му придали парично изражение, данъчната основа на всяка от доставките към датата на възникване на данъчното събитие е данъчната основа при придобиването или себестойността на предоставената стока, а в случаите на внос - данъчната основа при вноса или направените преки разходи за извършване на предоставената услуга. Когато данъчната основа не може да се определи по този ред, данъчната основа е пазарната цена.

Извод: В разглежданата хипотеза се прилага чл.130 от ЗДДС, като продажбата на 80% идеални части от имота представлява доставка с по-ранна дата и се третира като авансово плащане за СМР, с данъчна основа, равна на данъчната основа на тази доставка, а при завършване на СМР се прилага чл.26, ал.7 от ЗДДС за определяне на данъчната основа на доставките.