НАП: Данъчно третиране по ЗДДС на услуга по обработка на материали, предоставени от възложител от друга държава членка

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството извършва услуга на немска фирма, изразяваща се в залепване на блистери - хапчета мостри към рекламни брошури, които се поставят на картонени стойки, опаковат се в картонени кутии, подреждат се и се опаковат палети, които се изпращат за Германия. Блистерите са доставени от Германия от същата немска фирма. Брошурите и картонените стойки са произведени от българска фирма за немската фирма, а картонените кутии - от друга българска фирма за немската фирма. Материалите са предоставени на дружеството от двете български фирми с приемо-предавателен протокол. Дружеството сглобява готов продукт и го предава за транспортиране до Германия. Всички транспортни документи са издадени от името на дружеството. Приложени са копия от приемо-предавателни документи, от които е видно, че немската фирма има ДДС номер.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Какво е данъчното третиране на извършваната от дружеството доставка - вътреобщностна доставка (ВОД) или услуга?

Въпрос 2: Какви документи следва да предостави дружеството на другите две български фирми, за да докажат ВОД?

По първи въпрос

Съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностна доставка на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка, и е предоставил идентификационния си номер по ДДС на доставчика.

От изложената фактическа обстановка е видно, че материалите, които дружеството сглобява в един продукт, са собственост на немската фирма, която ги предоставя директно или чрез трети лица - производители. Дружеството осъществява доставка на услуга и не прехвърля право на собственост върху стока.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на услуга. Съгласно чл. 9, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за доставка на услуга се смята и всеки физически и интелектуален труд, включително обработка в смисъл на производство, строеж или монтаж на материален актив със суровини и материали, дадени от възложителя в разпореждане на изпълнителя.

Предвид гореизложеното, дружеството осъществява доставка на услуга. Не е налице хипотезата на вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тъй като не се прехвърля собственост върху стока на немската фирма.

Извод: Извършваната от дружеството операция представлява доставка на услуга по чл. 9 от ЗДДС, а не вътреобщностна доставка на стоки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.

По втори въпрос

Доказателствата за вътреобщностна доставка са регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС. Пряката и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на вътреобщностна доставка. В този смисъл е и указание № 24-00-27 от 01.04.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, т. II, публикувано в сайта на НАП - www.nap.bg.

За другите две български фирми хипотезата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС е неприложима, тъй като собствеността е прехвърлена на територията на страната (видно от приемо-предавателните протоколи) и няма директен транспорт към държава членка.

Извод: Другите две български фирми не осъществяват вътреобщностна доставка по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, поради което за тях не възниква необходимост от документи за доказване на ВОД по чл. 45 от ППЗДДС.

Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.