Изх. № М-94-Д-1538
Дата: 27.01.2021 год.
КСО, чл. 5, ал. 4;
КСО, чл. 6, ал. 2;
КСО, чл. 157, ал. 1;
КСО, чл. 157, ал. 3;
КСО, чл. 157, ал. 4;
КТ, чл. 293;
КТ, чл. 294;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 1;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 2;
НЕВДПОВ, чл. 2, ал. 4.
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП) и заведено с вх. №М-94-Д-1538/2020 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Производствената площадка на работодателя е на 30 км от града, в който живее преобладаващата част от служителите, а производственият цикъл е непрекъснат. С цел безпроблемно обезпечаване на производството работодателят предоставя на персонала си социална придобивка в натура - транспорт до месторабота, като за целта се използва нает автобусен транспорт от външни фирми, който обслужва персонала ежедневно по предварително обявени графици и спирки. Социалната придобивка е съгласно чл. 294 от Кодекса на труда(КТ) и е общодостъпна за всички. Във връзка с разрастващата се епидемия от коронавирус и прогресивно нарастващия брой заболели лица, в унисон с приетите мерки от Националния оперативен щаб на Република България работодателят въвежда множество допълнителни противоепидемични мерки за периода на извънредната епидемиологична обстановка с цел ограничаване броя на заболелите работници и служители. Една от тези мерки е възможността лицата да пътуват до месторабота с личен автомобил като алтернатива на организирания транспорт до месторабота. Работодателят е взел решение да поеме за своя сметка разходите за гориво на лични автомобили, като е определил фиксирана сума за отработен ден, еднаква за всички лица, като тази опция е валидна за всички лица, които желаят и имат възможност да я използват. Изчислените суми за месеца се зареждат по карти, издадени от верига бензиностанции, които могат да послужат единствено за зареждане на гориво. При предоставената придобивка гориво в натура, считате че не е налице парично взаимоотношение между работодателя и работника. Фирмата, собственик на бензиностанциите, фактурира на работодателя заредените в картите суми за гориво на лицата веднъж месечно на база на информация, подадена от работодателя. Тази мярка (пътуване с личен автомобил до месторабота) е предвидена като извънредна, временна мярка.
Поставяте следните въпроси:
1. За социалния разход в натура - транспорт до месторабота с личен автомобил, се дължи данък върху социалните разходи от работодателя съгласно чл. 210 ал. 2 от Закона за корпоративно подоходно облагане (ЗКПО).Дължат ли се задължителни осигурителни вноски върху този социален разход, предприет от работодателя като необходима предпазна мярка в условията на пандемия? Може ли да се счита, че социалният разход е с еднократен характер, тъй като се отнася изключително за срока на пандемията?
2. В случай, че се дължат задължителни осигурителни вноски, какъв е техният размер и как следва да се декларират? Възможно ли е да са изцяло за сметка на работодателя и как може да се реализира това?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е законово определено в чл. 6, ал. 12 от КСО. Съгласно тази разпоредба върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
На основание чл. 6, ал. 14 от КСО елементите на възнаграждението, както и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). В разпоредбата на чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. Съответно, в чл. 2, ал. 2 и 4 на наредбата се посочват средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
Важно е да се отбележи, че за целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите (СБКО) следва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ. Социално-битовото и културното обслужване на работниците и служителите е регламентирано в чл. 292 - чл. 300 от КТ. В ал. 1 на чл. 293 е посочено, че начинът на използуването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. Тези средства не могат да се изземват и използват за други цели (ал. 2). Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите, самостоятелно или съвместно с други органи и организации, в направленията по чл. 294 от КТ. Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на посочените разпоредби, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
С оглед изложеното предоставените от работодателя разходи за гориво за личните автомобили на работниците и служителите не са изрично упоменати в чл. 1, ал. 8 или чл. 2, ал. 2 и 4 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят задължителни осигурителни вноски. Тези разходи са във връзка с упражняване на трудова дейност от лицата и представляват част от осигурителния им доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски.
Размерите на осигурителните вноски и разпределението им между осигурители и осигурени лица за държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО, за допълнително задължително пенсионно осигуряване - в чл. 157, ал. 1, 3 и 4 от КСО и здравно осигуряване - в чл. 40, ал. 1 т. 1 от Закона за здравното осигуряване(ЗЗО). Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване (основание чл.157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).
В съответствие с разпоредбата на чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителят е длъжен да подаде данни за осигурителния доход и за осигурителните вноски /вкл. и внесените върху сумите за социални разходи/ - поотделно за всяко лице подлежащо на осигуряване. Данните се подават с декларация обр. № 1 "Данни за осигуреното лице", приложение № 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски /вкл. и върху сумите за социални разходи/ с декларация обр. № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение № 4 към наредбата.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/
Производствената площадка на работодателя се намира на 30 км от града, в който живее преобладаващата част от служителите, като производственият цикъл е непрекъснат. За безпроблемно обезпечаване на производството работодателят предоставя на персонала социална придобивка в натура - транспорт до месторабота, чрез нает автобусен транспорт от външни фирми, който обслужва персонала ежедневно по предварително обявени графици и спирки. Социалната придобивка е по чл. 294 от КТ и е общодостъпна за всички.
Във връзка с разрастващата се епидемия от коронавирус и нарастващия брой заболели, в съответствие с мерките на Националния оперативен щаб, работодателят въвежда допълнителни противоепидемични мерки за периода на извънредната епидемиологична обстановка с цел ограничаване броя на заболелите работници и служители. Една от тези мерки е възможността лицата да пътуват до месторабота с личен автомобил като алтернатива на организирания транспорт.
Работодателят решава да поеме за своя сметка разходите за гориво на личните автомобили, като определя фиксирана сума за отработен ден, еднаква за всички лица. Тази опция е валидна за всички, които желаят и имат възможност да я използват. Изчислените суми за месеца се зареждат по карти, издадени от верига бензиностанции, които могат да се използват единствено за зареждане на гориво. При тази придобивка - гориво в натура - се счита, че не е налице парично взаимоотношение между работодателя и работника. Фирмата - собственик на бензиностанциите, фактурира на работодателя заредените по картите суми за гориво веднъж месечно, на база информация, подадена от работодателя. Мярката (пътуване с личен автомобил до месторабота) е предвидена като извънредна и временна, за срока на пандемията.
Въпрос 1: За социалния разход в натура - транспорт до месторабота с личен автомобил, се дължи данък върху социалните разходи от работодателя съгласно чл. 210, ал. 2 от ЗКПО. Дължат ли се задължителни осигурителни вноски върху този социален разход, предприет от работодателя като необходима предпазна мярка в условията на пандемия? Може ли да се счита, че социалният разход е с еднократен характер, тъй като се отнася изключително за срока на пандемията?
Въпрос 2: В случай, че се дължат задължителни осигурителни вноски, какъв е техният размер и как следва да се декларират? Възможно ли е да са изцяло за сметка на работодателя и как може да се реализира това?
Правен анализ
На основание чл. 6, ал. 2 (изр. първо) от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.
Задължението за внасяне на осигурителни вноски върху средствата за социални разходи е уредено в чл. 6, ал. 12 от КСО, съгласно който върху средствата за социални разходи, давани постоянно или периодично пряко на лицата по чл. 4, ал. 1 в пари или в натура, се внасят осигурителни вноски, определени по реда на чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
На основание чл. 6, ал. 14 от КСО елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски, са определени в Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ). В чл. 1, ал. 8 от НЕВДПОВ изчерпателно се изброяват доходите, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски. В чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от НЕВДПОВ са посочени средствата, предоставени за сметка на социалните разходи, върху които не се изчисляват и внасят осигурителни вноски.
За целите на осигуряването, за да бъдат разглеждани като социални разходи, средствата за социално-битовото и културното обслужване (СБКО) на работниците и служителите трябва да бъдат предоставени по реда на чл. 293 и чл. 294 от КТ. Социално-битовото и културното обслужване е регламентирано в чл. 292 - чл. 300 от КТ.
Съгласно чл. 293, ал. 1 от КТ начинът на използуването на средствата за СБКО се определя с решение на общото събрание на работниците и служителите. По силата на чл. 293, ал. 2 от КТ тези средства не могат да се изземват и използват за други цели. Средствата за СБКО могат да се изразходват от работодателите самостоятелно или съвместно с други органи и организации в направленията по чл. 294 от КТ.
Социалните придобивки, които работодателите предоставят на работниците и служителите по реда на тези разпоредби, могат да се получават пряко от лицата в пари или в натура, както и косвено - за издръжка на столове, търговски обекти, бази за отдих и др.
Предоставените от работодателя разходи за гориво за личните автомобили на работниците и служителите не са изрично упоменати в чл. 1, ал. 8 или чл. 2, ал. 2 и ал. 4 от НЕВДПОВ като доходи, върху които не се начисляват и внасят задължителни осигурителни вноски. Тези разходи са във връзка с упражняване на трудова дейност от лицата и представляват част от осигурителния им доход по смисъла на чл. 6, ал. 2 от КСО, върху който се дължат задължителни осигурителни вноски.
Извод: Върху социалния разход в натура, изразяващ се в поемане на разходите за гориво за личните автомобили на работниците и служителите за пътуване до месторабота, се дължат задължителни осигурителни вноски, като не се приема, че този разход е изключен от осигурителния доход поради характера му или поради това, че е временен за срока на пандемията.
Размер и деклариране на осигурителните вноски
Размерите на осигурителните вноски и разпределението им между осигурители и осигурени лица за държавното обществено осигуряване са определени в чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО.
Размерите на осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване са уредени в чл. 157, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от КСО, а за здравно осигуряване - в чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО.
Съгласно чл. 157, ал. 6 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат вноски за държавното обществено осигуряване.
На основание чл. 5, ал. 4 от КСО осигурителят е длъжен да подаде данни за осигурителния доход и за осигурителните вноски, включително внесените върху сумите за социални разходи, поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване. Данните се подават с декларация образец № 1 "Данни за осигуреното лице", приложение № 1 от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите и осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
По реда на същата наредба се представят и данните за дължимите осигурителни вноски, включително върху сумите за социални разходи, с декларация образец № 6 "Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ" - приложение № 4 към наредбата.
Извод: Върху разходите за гориво за личните автомобили, представляващи част от осигурителния доход, се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнително задължително пенсионно осигуряване и здравно осигуряване в размерите и с разпределението по чл. 6, ал. 3, 5, 6 и 7 от КСО, чл. 157, ал. 1, 3 и 4 от КСО и чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО, като данните за тези вноски се декларират с декларации образец № 1 и образец № 6 по Наредба № Н-13.
