НАП: Данъчно третиране по ЗКПО на ваучери за храна при лице с повече от едно трудово правоотношение

В дружеството се предвижда със заповед на ръководството да се предоставят ваучери за храна на персонала в размер на 150,00 лв. месечно на човек. В дружеството работи лице с два трудови договора - един по чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда на 7 часа и втори по чл. 110 от Кодекса на труда на 1 час.

В тази връзка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Изпълнено ли ще е условието за достъпност на всички работници и служители при предоставяне на ваучери за храна, ако на това лице му се предостави ваучер в размер на 150,00 лв., само веднъж по едното трудово правоотношение?

Въпрос 2: Необходимо ли е да се предостави ваучер на лицето и по втория допълнителен трудов договор в същия размер?

Въпрос 3: В случай, че за да се спази условието за достъпност е необходимо и по двата трудови договора да се предоставят ваучери в размер на 150,00 лв., облагаема ли ще е сумата над 200,00 лв., получена като сбор от двата ваучера по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, Закона за данъка върху доходите на физическите лица и Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски?

На основание чл. 209, ал. 1 от ЗКПО (изм. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.) не се облагат с данък социалните разходи по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" в размер до 80,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице, когато са налице едновременно следните условия:

• 1. договореното месечно възнаграждение на лицето в месеца на предоставяне на ваучерите е не по-малко от средномесечното договорено основно възнаграждение на лицето за предходните три месеца;
• 2. данъчно задълженото лице няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към края на месеца, през който са начислени разходите за ваучерите; за целите на предходното изречение не са налице задължения, когато към края на месеца, през който са начислени разходите, задълженията не са отразени в данъчно-осигурителната сметка или не са отразени като предявени за принудително изпълнение в Националната агенция за приходите;
• 3. ваучерите са предоставени на данъчно задълженото лице от лице, получило разрешение за осъществяване на дейност като оператор от министъра на финансите въз основа на конкурс.

Данъчната основа за данъка върху социалните разходи за ваучери за храна се определя по реда на чл. 214 от ЗКПО. Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" е сумата от данъчните основи за месеците на календарната година, определени по реда на ал. 2 и 3.

Съгласно чл. 214, ал. 2 от закона (изм. ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.01.2021 г.), данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" е превишението на тези разходи над 80,00 лв. месечно за всяко наето лице.

Съгласно чл. 214, ал. 3 от закона, когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

От цитираните разпоредби на ЗКПО следва, че всеки работодател като данъчно задължено лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 5 от закона трябва да изпълнява условията по чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, за да не се облагат с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 80,00 лв. месечно за всяко наето лице.

Кръгът на лицата, за които са изпълнени изискванията за предоставяне на социални разходи под формата на ваучери за храна, е определен в чл. 204, ал. 2 от ЗКПО, а именно "на работници и служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица)".

При хипотезата, посочена в запитването, че физическото лице е сключило втори трудов договор при същия работодател, следва да се има предвид изложеното по-горе, а именно спазване на условията по чл. 204, чл. 209, ал. 1 от ЗКПО и § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО. В разпоредбата изрично е посочено изискването за предоставяне на ваучери за храна на всяко наето лице, а не за всеки сключен трудов договор (основен, допълнителен, втори) с лицето.

Във връзка с гореизложеното се прави извод, че ако всеки работодател изпълнява изискванията на ЗКПО, не следва да облага с данък върху разходите социалните разходи под формата на ваучери за храна до 80,00 лв. месечно за всяко наето лице.

Предвид изложеното, след като предоставянето на ваучери за храна се базира на ясен критерий, в този случай е налице изпълнение на изискването за общодостъпност на социалните придобивки, т.е. разходите за ваучери за храна се третират като социални разходи по смисъла на § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО.

Извод: Условието за достъпност и общодостъпност е изпълнено, когато ваучерите за храна се предоставят на всяко наето лице (а не по всеки отделен трудов договор), при спазване на изискванията на чл. 204, чл. 209, ал. 1 и § 1, т. 34 от допълнителните разпоредби на ЗКПО, като до 80,00 лв. месечно за всяко наето лице социалните разходи под формата на ваучери за храна не се облагат с данък върху разходите.

Допълнителни разпоредби, валидни само за 2022 г.

Отбелязва се, че по отношение на данъчното облагане на социалната придобивка ваучери за храна са направени промени, валидни само за 2022 г., въведени чрез:

• § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на ЗКПО (ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г.);
• § 1 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. (ДВ, бр. 18 от 04.03.2022 г.).

Съгласно § 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение на ЗКПО през 2022 г. ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 могат да се предоставят на всяко наето лице и в следващ месец от 2022 г., като не се облагат с данък върху разходите, когато общият размер на предоставените ваучери за храна през съответния месец е до законово установения необлагаем размер за всеки от месеците, за които се отнасят предоставените ваучери, за всяко наето лице.

Разпоредбите на § 1, ал. 6, 7 и 8 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет на Република България за 2022 г. предвиждат следното:

• Ваучерите за храна по чл. 209, ал. 1 от ЗКПО, издадени по индивидуални квоти, които са предоставени през 2022 г. до обнародването на този закон в "Държавен вестник", могат да се използват и за заплащане на ползвани за битови нужди електрическа и топлинна енергия, природен газ и вода, на дейности, осъществявани от културни организации по Закона за закрила и развитие на културата, и на показ на филми съгласно Закона за филмовата индустрия.
• Освободени са от облагане с данък върху разходите социалните разходи за 2022 г. по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО в размер до 200,00 лв. месечно, предоставени под формата на ваучери за храна на всяко наето лице при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО.
• Данъчната основа за определяне на данъка върху разходите по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО за 2022 г. е сумата от данъчните основи за месеците на 2022 г., определени по реда на т. 1 и 2:
  • 1. данъчната основа за определяне на данъка върху разходите за календарния месец е превишението на тези разходи над 200,00 лв., включително размера на вече предоставени ваучери за храна, за всеки от месеците, за които се отнасят, за всяко наето лице;
  • 2. когато не са изпълнени условията за освобождаване от данък по чл. 209 от ЗКПО, данъчната основа за определяне на данъка върху разходите е целият размер на начислените разходи за календарния месец.

Извод: За 2022 г. необлагаемият с данък върху разходите размер на социалните разходи под формата на ваучери за храна по чл. 204, ал. 1, т. 2, буква "б" от ЗКПО е до 200,00 лв. месечно за всяко наето лице при условията на чл. 209, ал. 1, т. 1 - 3 от ЗКПО, като данъчната основа за данъка върху разходите е превишението над 200,00 лв. за съответния месец за всяко наето лице или целият размер на начислените разходи при неизпълнение на условията по чл. 209 от ЗКПО.