НАП: Отчитане на продажби чрез електронен магазин с плащане чрез виртуален ПОС и издаване на фискални бонове по Наредба № Н-18

В запитването е посочено, че дружеството има подадено Приложение № 33 в НАП за регистрация на електронен магазин. Като метод за разплащане се използва пощенски паричен превод. Дружеството желае да въведе и плащане чрез виртуален ПОС. Избрано е за плащанията с дебитна/кредитна карта да се издава фискален бон, като не се използва СУПТО. Поради този избор дружеството не попада в обхвата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18 от 2006 г. и не е задължено да подава стандартизиран одиторски файл. Стоката, поръчана чрез интернет магазина, се изпраща от някой от физическите магазини на дружеството по куриер до адреса на клиента.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Може ли за извършените продажби, заплатени чрез виртуален ПОС, да се издава фактура за продажба от всеки физически магазин на дружеството, като същата се изпрати на клиента по куриер заедно със стоката и фискален бон с начин на плащане "с карта"?

Въпрос 2: Съгласно чл. 26а, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 2006 г., необходимо ли е плащането с карта чрез виртуален ПОС да е в отделен департамент на касовия апарат?

Въпрос 3: Необходимо ли е фактурите да съдържат QR код, като се има предвид, че СУПТО не е задължително към момента?

Въпрос 4: Фактурите следва ли да съдържат информацията съгласно чл. 52о от Наредба № Н-18 от 2006 г.?

Въпрос 5: Необходима ли е корекция на Приложение № 33? Точка 7 се попълва само от лица, които попадат в обхвата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18 от 2006 г.?

По първи въпрос

Дадена е легална дефиниция на "електронен магазин" по § 1, т. 87 от ДР на ЗДДС. Електронният магазин е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет чрез уеб-браузер или мобилно приложение и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите. Чрез него се предоставя възможност за избор на стоки/услуги от клиента чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Посочено е, че при електронната търговия за определяне на търговския обект не е от значение мястото, където се намира технологията, поддържаща уебсайта, или мястото, на което уебсайтът е достъпен, а мястото, където търговецът извършва в значителна степен и с постоянство икономическата си дейност. Както при традиционната търговия, и при електронната има физическо място, от което задълженото лице управлява и извършва продажбите си. Това може да бъде магазин, офис, склад, друго помещение или част от него, в което е създадена организация за управление и реализация на дейността от гледна точка на човешки и материални ресурси - мястото, където се приемат заявки, обработват се поръчки, организира се транспортът, обработват се рекламации и др.

С оглед изложената фактическа обстановка физическите магазини на дружеството представляват търговски обекти, от които се осъществява и електронна търговия, като в тях не се използва СУПТО.

Съгласно чл. 113, ал. 1 и ал. 3, т. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117 от ЗДДС. Фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.

Съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

С оглед на това се приема, че няма пречка дружеството да издава фактури от физическите магазини за всяка продажба, извършена чрез електронния магазин, тъй като стоката се изпраща от тези магазини.

Съгласно чл. 113, ал. 4 от ЗДДС фактурата се издава не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а при авансово плащане - не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

Съгласно чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС при продажба на стоки чрез поръчка по електронен път данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането.

Извод: Допустимо е за продажбите, заплатени чрез виртуален ПОС, да се издава фактура от всеки физически магазин, от който стоката се изпраща, като фактурата може да се изпрати на клиента по куриер заедно със стоката и фискален бон с начин на плащане "с карта", при спазване на сроковете по чл. 113, ал. 4 от ЗДДС и правилото за данъчно събитие по чл. 25, ал. 3, т. 4 от ЗДДС.

По втори въпрос

Съгласно чл. 25, ал. 7 от Наредба № Н-18 от 2006 г., когато лице по чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. извършва продажби на стоки чрез електронен магазин, които се регистрират и отчитат чрез издаване на фискален бон на хартиен носител, фискалният бон се издава по реда на чл. 25, ал. 2 от Наредба № Н-18 от 2006 г.

На основание чл. 26а, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 2006 г. в случаите по чл. 25, ал. 7, когато фискалният бон се издава преди получаване на плащането, се допуска продажбите да се регистрират в отделен департамент с наименование "ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ".

Посочено е, че прилагането на чл. 26а, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 2006 г. е препоръчително. При възприемане на този подход в дневния финансов отчет на отделен ред ще се отбелязва общата сума на продажбите, отнесени в този департамент, като част от общия оборот.

Извод: Не е задължително плащанията с карта чрез виртуален ПОС да се отчитат в отделен департамент "ЕЛЕКТРОННА ТЪРГОВИЯ" на касовия апарат; това е допустима и препоръчителна, но не задължителна възможност по чл. 26а, ал. 4 от Наредба № Н-18 от 2006 г.

По трети и четвърти въпрос

От фактическата обстановка е видно, че дружеството не възнамерява да прилага алтернативния режим за отчитане на продажбите на стоки, извършени чрез електронния магазин, регламентиран в Наредба № Н-18 от 2006 г. Този алтернативен режим предвижда вместо фискална касова бележка да се издава документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД и съдържа реквизитите по чл. 52о от Наредба № Н-18 от 2006 г., като един от тези реквизити е двумерен баркод (QR код).

Дружеството ще издава хартиени касови бонове за отчитане на продажбите на стоки, извършени чрез електронния магазин.

С оглед на това се приема, че фактурите, които се издават за тези продажби, не следва да съдържат реквизитите по чл. 52о от Наредба № Н-18 от 2006 г.

След служебна проверка в регистрите на НАП е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС. Поради това фактурите, които се издават за продажби на стоки, извършени чрез електронния магазин, трябва да съдържат освен реквизитите по чл. 114 от ЗДДС и реквизитите по чл. 78 от ППЗДДС.

Извод: Не е необходимо фактурите да съдържат QR код и реквизитите по чл. 52о от Наредба № Н-18 от 2006 г., тъй като дружеството не прилага алтернативния режим по тази наредба и отчита продажбите с фискални касови бележки. Фактурите следва да съдържат задължителните реквизити по чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС.

По пети въпрос

Съгласно чл. 52м, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18 от 2006 г. лице по чл. 3 от Наредба № Н-18 от 2006 г., което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно приложение № 33.

При промяна на данните по чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 2006 г. актуална информация се подава в 7-дневен срок от настъпване на промяната.

От фактическата обстановка е видно, че дружеството вече е подало информация съгласно Приложение № 33 от Наредба № Н-18 от 2006 г. в НАП.

Посочено е, че дружеството не е лице по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18 от 2006 г., тъй като ще отчита продажбите на стоки, извършени чрез електронния магазин, с фискална касова бележка.

Следователно за дружеството не възниква задължение да актуализира вече подадената информация съгласно Приложение № 33 от Наредба № Н-18 от 2006 г.

Информацията в точка 7 от Приложение № 33 от Наредба № Н-18 от 2006 г. се попълва във връзка с обхвата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18 от 2006 г.

Извод: Не е необходима корекция на вече подаденото Приложение № 33, тъй като дружеството не е лице по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18 от 2006 г. и за него не възниква задължение за актуализиране на информацията, включително по т. 7 от Приложение № 33.