НАП: Прилагане на данъчното облекчение за деца по чл. 22в ЗДДФЛ при доходи от договори за управление и контрол

В дружеството е назначено лице по договор за управление. Същото лице има сключен договор и получава доходи по договор за управление и от друго дружество. Лицето не работи по трудови правоотношения нито при Вас, нито при друг работодател. Представило е декларация за ползване на данъчното облекчение за деца за 2015 г.

Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:

Въпрос: Може ли облекчението да се използва от лицето заедно с годишното изравняване на дохода във Вашето дружество?

Въпрос: Трябва ли да се извърши такова изравняване в някои от дружествата или такова ще се направи с подаване на годишна данъчна декларация от самото лице за определяне на облагаемия доход?

Правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия, са дефинирани като трудови правоотношения съгласно § 1, т. 26, буква "з" от ДР на ЗДДФЛ. В този случай Вашето дружество се явява работодател на основание § 1, т. 27 от ДР на ЗДДФЛ, според който "работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице.

На основание чл. 24 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени като необлагаеми.

Задълженията на работодателя за авансовото удържане и внасяне на данъка за доходите по трудови правоотношения са регламентирани в чл. 42 от ЗДДФЛ. Съгласно тази разпоредба авансовият данък за доходите от трудови правоотношения се определя от работодателя на базата на месечна данъчна основа, формирана по реда на чл. 42, ал. 2 и 3 от ЗДДФЛ. Следователно данъчният закон вменява задължението за определяне и внасяне на авансовия данък върху доходите от трудови правоотношения на работодателя.

На основание чл. 25 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа за доходите от трудови правоотношения се определя, като облагаемият доход по чл. 24, придобит от данъчно задълженото лице през данъчната година, се намалява с удържаните от работодателя задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице, по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от ЗДДФЛ българското дружество като работодател по основното трудово правоотношение на лицето е задължено в срок до 31 януари на следващата данъчна година да изчисли годишната данъчна основа и да определи годишния размер на данъка за доходите от трудови правоотношения.

Съгласно чл. 49, ал. 3, т. 2 от ЗДДФЛ годишната данъчна основа по чл. 25 за работещите по трудови правоотношения се намалява с годишния размер на данъчните облекчения по чл. 22в.

Разпоредбата на чл. 49, ал. 4, т. 6 от ЗДДФЛ предвижда, че ал. 3 се прилага, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година декларация по чл. 22в, ал. 8, включително приложенията към нея - за данъчното облекчение по чл. 22в.

При наличие на разлика между размера на определения годишен данък и размера на авансово удържания данък се прилагат разпоредбите на чл. 49, ал. 5, 6 и 7 от ЗДДФЛ.

По аргумент от чл. 52 от ЗДДФЛ работникът/служителят не е задължен да подава годишна данъчна декларация, ако през данъчната година е придобил само доходи от трудови правоотношения, за които годишният размер на данъка е определен от работодателя по основното трудово правоотношение и пълният размер на данъка за данъчната година е удържан до 31 януари на следващата година.

Извод: Договорите за управление и контрол се третират като трудови правоотношения, като Вашето дружество е работодател по смисъла на ЗДДФЛ и има задължение да определя и внася авансовия данък, да формира годишната данъчна основа по чл. 25, да извърши годишно изчисляване на данъка по чл. 49, ал. 1 и да приложи данъчното облекчение за деца по чл. 22в при условията на чл. 49, ал. 3, т. 2 и ал. 4, т. 6, когато лицето е подало изискуемата декларация в посочения срок; при изпълнение на условията на чл. 52 лицето не е задължено да подава годишна данъчна декларация.