Изх. №20-00-60
28.02. 2019 г.
Чл. 13 ЗКПО
СИДДО Русия
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с №20-00-60/13.02.2019 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българско ООД е сключило договор с контрагент от Руската Федерация за предоставяне на услуга с предмет реклама в социални мрежи. Контрагентът от Руската Федерация удържа данък при източника от възнаграждението.
В края на 2018 г. българското дружество изисква от контрагента си предоставяне на удостоверение за удържан и платен данък при източника, като получава отговор, че законодателството на Руската Федерация не е предвиден такъв документ и съответно той не може да бъде предоставен.
За доказателство за удържан и внесен данък при източника, към запитването прилагате платежни нареждания и справка от данъчната служба на Руската Федерация.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- Кой от методите за избягване на двойното данъчно облагане би бил приложимв конкретния случай?
- Признават ли сепредставенитедокументи като доказателство за платен данък при източниказа целите начл. 14 от ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи въпрос:
Избягването на двойното данъчно облагане по отношение на българските местни юридически лица се основава па разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от ЗКПО.
Съгласно чл. 13 от ЗКПО когато при наличието на действащ международен договор ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
Такъв международен договор е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото(СИДДО с Руската федерация), обн. в ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила от 8.12.1995 г.
Приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно СИДДО с Руската федерация е методът на "обикновения данъчен кредит". Съгласно чл. 23 от спогодбата, ако местно лице на едната договаряща държава получава доходи или владее имущество в другата договаряща държава, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в другата държава, размерът на данъка върху този доход или имущество, който се плаща в тази друга държава, може да бъде приспаднат от данъка, събиран от това лице за такива доходи или имущество в първата посочена държава. Това приспадане обаче няма да надвишава сумата на данъка на първата държава за такъв доход или имущество, определен в съответствие с нейното данъчно законодателство.
По дефиницията на § 1, т. 12 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО "данъчен кредит" е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Видно от цитираните текстове, приспадането на данък в България ще стане само ако СИДДО с Руската федерация позволява конкретния доход да се обложи в Русия. С други думи, при прилагането на методите за предотратяване на двойното данъчно облагане, предвидени в СИДДО се следва основното правило, че държавата на местното лице предоставя метод, само ако облагането в другата държава е извършено в съответствие с разпоредбите на тази СИДДО. Извън тези случаи, т.е. когато данъчното облагане се извършва в нарушение на текстовете на приложимата СИДДО, държавата на местното лице, в случая България, не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Тук следва да се отбележи, че облагането в Русия на доходите от рекламни услуги, реализирани от българското дружество (както са посочени в запитването), не намира подкрепа в разпоредбите на СИДДО с Руската федерация. Тъй като тези доходи са доходи от стопански характер и не попадат в специално разгледаните от спогодбата доходи, за тях се прилага чл. 7 "Печалби от стопанска дейност". По силата на посочената разпоредба печалбите на българското дружество с източник от Русия се облагат само в България, когато не са причислими към място на стопанска дейност на това дружество в Русия. В случая няма данни българското дружество да е формирало място на стопанска дейност в Русия. Следователно, визираните в запитването доходи от рекламни услуги са освободени от облагане в Русия на основание чл. 7, ал. 1 от Спогодбата. Това предполага, че облагането с данък на тези доходи в Русия противоречи на разпоредбите на СИДДО с Руската федерация.
В този случай метод не може да се ползва нито по правилата на СИДДО, нито по чл. 14 от ЗКПО, както бе разяснено по-горе.
Българското дружество подлежи на данъчно облагане съгласно разпоредбите на българското вътрешно законодателство и не може да приспада удържания данък в Русия от дължимия данък по ЗКПО.
По втори въпрос:
При подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО не следва да се попълва Приложение №3 и да се прилагат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци.
Предвид гореизложеното, българското дружество може да изиска възстановяване на недължимо събрания данък от държавата, от която произхожда дохода, позовавайки се на чл. 7, ал. 1 от СИДДО с Руската федерация, който освобождава конкретния доход от облагане там. Ако възстановяване на данъка бъде отказано, може да се инициира прилагането на "Процедура на взаимно споразумение" съгласно чл. 25 от СИДДО с Руската федерация.
В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество с ограничена отговорност е сключило договор с контрагент от Руската федерация за предоставяне на услуга с предмет реклама в социални мрежи. Руският контрагент удържа данък при източника от възнаграждението.
В края на 2018 г. българското дружество изисква от руския контрагент удостоверение за удържан и платен данък при източника. Контрагентът отговаря, че законодателството на Руската федерация не предвижда издаването на такъв документ и съответно не може да го предостави. Като доказателство за удържан и внесен данък при източника към запитването са приложени платежни нареждания и справка от данъчната служба на Руската федерация.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Кой от методите за избягване на двойното данъчно облагане би бил приложим в конкретния случай?
Въпрос 2: Признават ли се представените документи като доказателство за платен данък при източника за целите на чл. 14 от ЗКПО?
По първи въпрос
Избягването на двойното данъчно облагане по отношение на българските местни юридически лица се основава на разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО.
Съгласно чл. 13 от ЗКПО, когато при наличието на действащ международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.
Такъв международен договор е Спогодбата между правителството на Република България и правителството на Руската федерация за избягване на двойното данъчно облагане с данъци на доходите и имуществото (СИДДО с Руската федерация), обнародвана в ДВ, бр. 3 от 9.01.1996 г., в сила от 8.12.1995 г.
Приложимият метод за избягване на двойното данъчно облагане съгласно СИДДО с Руската федерация е методът на "обикновения данъчен кредит".
Съгласно чл. 23 от спогодбата, ако местно лице на едната договаряща държава получава доходи или владее имущество в другата договаряща държава, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба могат да се облагат с данък в другата държава, размерът на данъка върху този доход или имущество, който се плаща в тази друга държава, може да бъде приспаднат от данъка, събиран от това лице за такива доходи или имущество в първата посочена държава. Това приспадане обаче няма да надвишава сумата на данъка на първата държава за такъв доход или имущество, определен в съответствие с нейното данъчно законодателство.
По дефиницията на § 1, т. 12 от допълнителните разпоредби на ЗКПО "данъчен кредит" е правото при определените по този закон условия да се приспадне вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
От цитираните текстове следва, че приспадането на данък в България ще се извърши само ако СИДДО с Руската федерация позволява конкретният доход да се обложи в Русия. При прилагането на методите за предотвратяване на двойното данъчно облагане, предвидени в СИДДО, се следва основното правило, че държавата на местното лице предоставя метод, само ако облагането в другата държава е извършено в съответствие с разпоредбите на тази СИДДО. Извън тези случаи, т.е. когато данъчното облагане се извършва в нарушение на текстовете на приложимата СИДДО, държавата на местното лице, в случая България, не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Облагането в Русия на доходите от рекламни услуги, реализирани от българското дружество, както са посочени в запитването, не намира подкрепа в разпоредбите на СИДДО с Руската федерация. Тъй като тези доходи са доходи от стопански характер и не попадат в специално разгледаните от спогодбата доходи, за тях се прилага чл. 7 "Печалби от стопанска дейност".
По силата на чл. 7 печалбите на българското дружество с източник от Русия се облагат само в България, когато не са причислими към място на стопанска дейност на това дружество в Русия. В случая няма данни българското дружество да е формирало място на стопанска дейност в Русия.
Следователно визираните в запитването доходи от рекламни услуги са освободени от облагане в Русия на основание чл. 7, ал. 1 от спогодбата. Това означава, че облагането с данък на тези доходи в Русия противоречи на разпоредбите на СИДДО с Руската федерация.
В този случай метод за избягване на двойното данъчно облагане не може да се ползва нито по правилата на СИДДО, нито по чл. 14 от ЗКПО. Българското дружество подлежи на данъчно облагане съгласно разпоредбите на българското вътрешно законодателство и не може да приспада удържания данък в Русия от дължимия данък по ЗКПО.
Извод: В конкретния случай не е приложим метод за избягване на двойното данъчно облагане нито по СИДДО с Руската федерация, нито по чл. 14 от ЗКПО, тъй като доходите от рекламни услуги следва да се облагат само в България и удържаният в Русия данък не може да се приспада като данъчен кредит.
По втори въпрос
При подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО не следва да се попълва Приложение № 3 и да се прилагат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци.
Предвид изложеното, българското дружество може да изиска възстановяване на недължимо събрания данък от държавата, от която произхожда доходът, позовавайки се на чл. 7, ал. 1 от СИДДО с Руската федерация, който освобождава конкретния доход от облагане там. Ако възстановяване на данъка бъде отказано, може да се инициира прилагането на "Процедура на взаимно споразумение" съгласно чл. 25 от СИДДО с Руската федерация.
Посочва се, че в случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената в запитването, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Представените документи не се ползват за целите на чл. 14 от ЗКПО, тъй като не се прилага данъчен кредит и съответно при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО не се попълва Приложение № 3 и не се прилагат доказателства за внесени в чужбина данъци; дружеството следва да търси възстановяване на недължимо събрания данък от Русия или да инициира процедура по взаимно споразумение по чл. 25 от СИДДО.
