НАП: Облагане с данък при източника на възнаграждения за технически услуги по ЗКПО

Вх.№ 53-04-979 ОУИ София 52 Коментирай
Определя се режимът по ЗКПО за плащания от "М" ЕООД към гръцко дружество по договор за съдействие при продажба на меден скрап. НАП приема, че възнагражденията за консултантски елементи са "възнаграждения за технически услуги" по §1, т. 9 ДР на ЗКПО и подлежат на данък при източника по чл. 195, а префактурираните разходи за инспекции и сертификати не се облагат.

Изх. №53-04-979/25.01. 2017 г.

ЗКПО - чл. 12, ал. 5, т. 4

ЗКПО - чл. 195, ал. 1

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-04-979/...2016 г. и допълнение към него от 20.12.2016 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона закорпоративнотоподоходнооблагане(ЗКПО).

Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:

"М" ЕООД е местно юридическо лице, с едноличен собственик на капитала "А" АД, Гърция. Дружеството е страна по договор за доставка на консултантска услуга от "АТ" АД, която се изразява в съдействие при продажба на меден скрап в Китай и Индия, по-точно сертифициране на стоките съгласно законите и правото относно продажбите в тези държави. На практика цената на договора съдържа 100% префактурирани разходи на местни на Китай и Индия сертифициращи органи, с които "А" АД има договорни взаимоотношения. Данъчната администрация на Гърция е направила отказ за издаване на удостоверение за местно лице на "А" АД с мотив, че сумата на договора не представлява доход на гръцкото дружество, а са префактурирани разходи. Към запитването е представено копие от договор за услуга, подписан на 1 април 2015 г. между "М" ЕООД и "А" АД.

Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:

Представлява ли възнаграждението на гръцкото дружество съгласно договора за услуга доход, подлежащ на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?

Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:

Възнагражденията за технически услуги, посочени в чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО, начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, представляват доход от източник в страната, който подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.

Според приложения договор, подписан на 1 април 2015 г., консултантът /"А" АД/ ще помага на дружеството /"М" ЕООД/ да продава на клиенти в Китай под условията на този договор. Съгласно пар. 2 от договора консултантът ще предоставя на дружеството услуги свързани с изискванията на AQSIQ (General Administration of Quality Supervision, Inspection and Quarantine of the People's Republic of China) при износ на метален скрап към Китайската народна република като ще координира комуникацията със CCIC (China Certification & Inspection Group) с цел извършване на проверки и издаване на сертификати относно CCIC инспекция, след писмена заявка от дружеството към консултанта. Договорът съдържа изрична клауза, че е валиден само за предоставяне на услугите, описани в пар. 2 от него и не дава други правомощия на консултанта. Дружеството ще заплаща на консултанта за неговите услуги суми: такса услуга 145 € на спедиран контейнер за всички фактури за продажба на дружеството, за които консултантът е предложил гореописаната услуга; при необходимост от инспекция на място, консултантът ще фактурира към дружеството и всички разходи, свързани с посещението на инспектора.

По смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

Извършването на сертификационни одити, инспекции и издаването на сертификати не се обхващат от легалното определение за технически услуги по смисъла на §1, т. 9 от ДР на ЗКПО, респективно възнагражденията за тези услуги не попадат в кръга на доходите по чл. 12, ал. 5, които се облагат по реда на чл. 195 от същия закон.

Освен това, в случая инспекциите не се извършват от гръцкото дружество, от което следва, че консултантът не е действителният притежател на дохода от възнагражденията /таксите/ за въпросните инспекции и сертификати.

Независимо че изброените дейности не са изрично упоменати в посочената дефиниция, част от тях могат да съдържат разграничими елементи на технически услуги - писмени консултации и становища, препоръки, в тази си част възнаграждението на чуждестранното дружество консултант представлява доход от технически услуги и същият подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.

Предвид гореизложеното, ако българското дружество не начислява/ не е получило услуга от гръцкото дружество, за която дължи възнаграждение, представляващо доход по чл. 12 от ЗКПО на чуждестранната компания, съответно не е задължено да удържа и внася данък при източника по чл. 195 от ЗКПО.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Фактическата обстановка е следната: "М" ЕООД е местно юридическо лице с едноличен собственик на капитала "А" АД, Гърция. "М" ЕООД е страна по договор за доставка на консултантска услуга от "АТ" АД, изразяваща се в съдействие при продажба на меден скрап в Китай и Индия, по-конкретно - сертифициране на стоките съгласно законите и правото относно продажбите в тези държави. Цената на договора на практика включва 100% префактурирани разходи на местни за Китай и Индия сертифициращи органи, с които "А" АД има договорни взаимоотношения. Данъчната администрация на Гърция е отказала да издаде удостоверение за местно лице на "А" АД с мотив, че сумата по договора не представлява доход на гръцкото дружество, а префактурирани разходи. Към запитването е приложено копие от договор за услуга, подписан на 1 април 2015 г. между "М" ЕООД и "А" АД.

Въпрос: Представлява ли възнаграждението на гръцкото дружество съгласно договора за услуга доход, подлежащ на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО?

Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО, възнагражденията за технически услуги, начислени от местно юридическо лице в полза на чуждестранно юридическо лице, представляват доход от източник в страната. Тези доходи подлежат на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.

От приложения договор от 1 април 2015 г. следва, че консултантът "А" АД ще помага на "М" ЕООД да продава на клиенти в Китай при условията на договора. Съгласно пар. 2 от договора консултантът ще предоставя на дружеството услуги, свързани с изискванията на AQSIQ (General Administration of Quality Supervision, Inspection and Quarantine of the People's Republic of China) при износ на метален скрап към Китайската народна република, като ще координира комуникацията със CCIC (China Certification & Inspection Group) с цел извършване на проверки и издаване на сертификати относно CCIC инспекция, след писмена заявка от дружеството към консултанта.

Договорът съдържа изрична клауза, че е валиден само за предоставяне на услугите, описани в пар. 2, и не дава други правомощия на консултанта. "М" ЕООД ще заплаща на консултанта за неговите услуги следните суми: такса услуга 145 евро на спедиран контейнер за всички фактури за продажба на дружеството, за които консултантът е предложил описаната услуга; при необходимост от инспекция на място консултантът ще фактурира към дружеството и всички разходи, свързани с посещението на инспектора.

По смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО "възнаграждения за технически услуги" са плащанията с източник Република България за монтаж или инсталиране на материални активи, както и всякакви услуги от консултантско естество и маркетингови проучвания, извършени от чуждестранно лице.

Извършването на сертификационни одити, инспекции и издаването на сертификати не се обхващат от легалното определение за технически услуги по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО. Съответно възнагражденията за тези услуги не попадат в кръга на доходите по чл. 12, ал. 5 от ЗКПО, които се облагат по реда на чл. 195 от същия закон.

Освен това, в конкретния случай инспекциите не се извършват от гръцкото дружество. От това следва, че консултантът не е действителният притежател на дохода от възнагражденията (таксите) за въпросните инспекции и сертификати.

Независимо че изброените дейности не са изрично упоменати в посочената дефиниция, част от тях могат да съдържат разграничими елементи на технически услуги - писмени консултации и становища, препоръки. В тази им част възнаграждението на чуждестранното дружество консултант представлява доход от технически услуги и подлежи на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.

Извод: Възнаграждението на гръцкото дружество, доколкото представлява плащане за консултантски услуги (писмени консултации, становища, препоръки), е доход от технически услуги по чл. 12, ал. 5, т. 4 от ЗКПО и подлежи на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО. Възнагражденията, представляващи префактурирани разходи за сертификационни одити, инспекции и издаване на сертификати, не са технически услуги по § 1, т. 9 от ДР на ЗКПО и не се облагат като такива по чл. 195 от ЗКПО.

Предвид гореизложеното, ако българското дружество не начислява или не е получило услуга от гръцкото дружество, за която дължи възнаграждение, представляващо доход по чл. 12 от ЗКПО на чуждестранната компания, то не е задължено да удържа и внася данък при източника по чл. 195 от ЗКПО.

Извод: Задължение за удържане и внасяне на данък при източника по чл. 195 от ЗКПО възниква само ако "М" ЕООД начислява или дължи на "А" АД възнаграждение, което по своя характер представлява доход по чл. 12 от ЗКПО (в частта му за технически услуги); при липса на такъв доход не възниква задължение за данък при източника.

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Приложимостта на становището е обусловена от съвпадение на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването; при различна фактическа обстановка не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Статии от КиК

Статии от КиК (виж още)

Последно от форума

Социални осигуровки на СОЛ след изтичане на ТЕЛК

116
Благодаря Ви много!

В Приложението за издаване на пътни листа

71
Здравейте, в Приложението в сумарния ред на  Закупено по документи през месеца стои все още лв.

УП3 не прието от пенсионното , какъв е проблема им

212
Да допълня, че осигуровките са внесени за първа категория. И ако проблема е само в това че трите подпоса са еднакви, ще ги оправ...

Туристически данък

3641
Цитат на: vv2 в Вчера в 14:28 " Да Т.е. върху туристическия данък се начислява ДДС?  А не е ли освободена доставка с 0% ДДС?
Още от форума