Изх. М-24-36-84
Дата: 08. 11. 2022 год.
КСО, чл. 4, ал. 1;
КСО, чл. 6, ал. 3;
ДОПК, чл. 82, ал. 4;
ЗБДОО за 2022 г., чл. 9, т. 2, буква "г";
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 42, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 48, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 3;
ЗДДФЛ, §. 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ;
ЗДДФЛ, §. 1, т. 27, буква "а" от ДР на ЗДДФЛ;
Регламент (ЕО) № 883/2004, чл. 11,§. 3, точка "а";Регламент № 987/2009, чл. 21(2).
ОТНОСНО:Прилагане разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство
Във Ваше запитване с вх. №.........../13.10.2022 г. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП) е изложена следната фактическа обстановка:
Вие сте български гражданин, пребивавате на територията на Република България и сте собственик на българско търговско дружество (ЕООД). Извършвате консултантски услуги, само от територията на България, чрез дружеството си, за фирма в Швейцария, като издавате фактури и заплащате в България данъците и задължителните осигурителни вноски за своя сметка.
Предстои за същата дейност, да сключите трудов договор с швейцарското дружество, което няма регистрация в България. Трудовата дейност отново ще се извършва онлайн, изцяло на територията на България. След сключване на трудовия договор, имате намерение да се осигурявате по трудовото правоотношение и да закриете фирмата.
Предвид така изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
- Кое е приложимото осигурително законодателство за Вас?
2. Какъв е максималният месечен размер на осигурителния доход, върху който следва да се осигурявате по трудово правоотношение?
3. Какви данъци следва да плащате?
4. Какви декларации следва да се попълват, месечни или годишни?
5. Ако е приложимо българското осигурително законодателство, какво е необходимо да се направи и какви документи да се подготвят?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка и в съответствие с относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище по поставения въпрос:
1. По прилагане на осигурителното законодателство:
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС и Конфедерация Швейцария се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност (Регламент (ЕО) №987/2009).
За да се установи дали е налице основание за задължително осигуряване в България спрямо едно лице, попадащо в обхвата на координационните регламенти, е необходимо първо да се определи кое е приложимото за него осигурително законодателство.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че работодателят е установен в друга държава прилагаща координационните регламенти (Швейцария), различна от държавата, в която ще се полага труд (България).
С оглед на това ще попаднете в приложното поле на координационните регламенти и следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица.
За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1(а) и (б) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
При прилагане на Регламент(ЕО) №883/2004 работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване(КСО), попадат в категорията заети лица.
При условие че полагате труд по трудово правоотношение, единствено на територията на България, за работодател със седалище в Швейцария, Вие попадате в хипотезата на чл. 11, параграф 3, точка "а" от Регламент (ЕО) №883/2004, съгласно който спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, за който се полага труд в качеството на заето лице на територията на България, са дължими по българското законодателство.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които освен превеждане на осигурителни вноски могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Важно е да се подчертае, че работодателите, установени на територията на друга държава членка, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На основание чл. 21(2) от Регламент №987/2009, работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Относно реда, размера, разпределението и сроковете за внасяне на осигурителните вноски и подаването на декларации за различните хипотези на полагане на труд, подробна информация можете да намерите на сайта на НАП: www.nra.bg, както и на телефон 070018700.
По отношение на втори въпрос следва да имате предвид, че осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Предвид чл. 9, т. 2, б. "г" от ЗБДОО за 2022 г. считано от 1 април 2022 г. до края на годината максималният месечен размер на осигурителния доход е 3400 лв.
2. По прилагане на данъчното законодателство:
На основание чл. 8, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическителица (ЗДДФЛ) доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Доколкото сте местно физическо лице, което ще полага труд на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от глава пета на ЗДДФЛ. Този вид доходи се облагат с 10 на сто данък върху общата годишна данъчна основа, като се има предвид че по силата на § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ, "трудови правоотношения" са и правоотношенията, свързани с наемане на работна сила от чуждестранно лице, когато трудът се полага на територията на страната.
Авансовият данък за доходите от трудови правоотношения на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ в общия случай се определя от работодателя месечно, на базата на месечна данъчна основа. "Работодател" е всяко местно лице, чуждестранно лице, извършващо дейност чрез място на стопанска дейност или определена база на територията на страната, както и търговско представителство по Закона за насърчаване на инвестициите, което наема физически лица по трудови правоотношения или е страна по договор за предоставяне на персонал от чуждестранно лице (§ 1, т. 27, б. "а" от ДР на ЗДДФЛ).
Предвид гореизложеното швейцарското дружество няма да може да се определи като работодател по смисъла на ЗДДФЛ и съответно няма да има задължението да определя и удържа авансово данък за доходите по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ. В тези случаи ангажиментът за определяне и внасяне на дължимия данък е на физическото лице, придобило дохода от трудово правоотношение. За доходите по трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на ЗДДФЛ авансово данък не се дължи, включително и от физическото лице.
На основание чл. 50, ал. 3 от ЗДДФЛ местните и чуждестранните физически лица, придобили доходи от трудови правоотношения по § 1, т. 26, буква "е" от ДР на същия закон, са задължени да подават годишна данъчна декларация. Декларацията се подава в срок от 10 януари до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, като в същия срок се внася и дължимият данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ.
В допълнение Ви уведомявам, че изразеното становище по поставените въпроси е принципно тълкуване на относимите правни норми, като е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
- Вие сте български гражданин, пребивавате на територията на Република България и сте собственик на българско търговско дружество (ЕООД).
- Чрез това дружество извършвате консултантски услуги, само от територията на България, за фирма в Швейцария, като издавате фактури и заплащате в България данъците и задължителните осигурителни вноски за своя сметка.
- Предстои за същата дейност да сключите трудов договор с швейцарското дружество, което няма регистрация в България.
- Трудовата дейност отново ще се извършва онлайн, изцяло на територията на България.
- След сключване на трудовия договор имате намерение да се осигурявате по трудовото правоотношение и да закриете фирмата.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Кое е приложимото осигурително законодателство за Вас?
Въпрос 2: Какъв е максималният месечен размер на осигурителния доход, върху който следва да се осигурявате по трудово правоотношение?
Въпрос 3: Какви данъци следва да плащате?
Въпрос 4: Какви декларации следва да се попълват, месечни или годишни?
Въпрос 5: Ако е приложимо българското осигурително законодателство, какво е необходимо да се направи и какви документи да се подготвят?
1. По прилагане на осигурителното законодателство
По отношение на лицата, граждани на държави членки на Европейския съюз, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС и Конфедерация Швейцария, се прилагат:
- Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за координация на системите за социална сигурност;
- Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004.
За да се установи дали е налице основание за задължително осигуряване в България спрямо лице, попадащо в обхвата на тези регламенти, първо трябва да се определи кое е приложимото за него осигурително законодателство.
Приложимото законодателство се определя съгласно разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие че е налице трансгранична ситуация, тоест пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В конкретната хипотеза е налице специфичен случай на трансгранична ситуация, предопределен от факта, че работодателят е установен в друга държава, прилагаща координационните регламенти (Швейцария), различна от държавата, в която ще се полага труд (България). Поради това попадате в приложното поле на координационните регламенти и следва да се определи приложимото законодателство за социална сигурност според разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004.
При определяне на приложимото законодателство за трудовоактивните лица е съществено те да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица. За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1, букви (а) и (б) от Регламент (ЕО) № 883/2004).
Квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа на третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.
При прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 работниците и служителите, които полагат труд по трудово правоотношение и подлежат на задължително осигуряване по чл. 4, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, попадат в категорията "заети лица".
При условие че полагате труд по трудово правоотношение единствено на територията на България за работодател със седалище в Швейцария, попадате в хипотезата на чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) № 883/2004, съгласно който спрямо лице, осъществяващо дейност като заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
Следователно в тази хипотеза задължителните осигурителни вноски за периода, през който се полага труд в качеството на заето лице на територията на България, са дължими по българското законодателство.
Националното законодателство на компетентната държава членка се прилага в неговата цялост с всички произтичащи задължения, които, освен превеждане на осигурителни вноски, могат да включват задължителни регистрации, подаване на данни и други задължения, в зависимост от спецификата на това законодателство.
Работодателите, установени на територията на друга държава членка, които следва да изпълняват задължения по българското законодателство и за които не се извършва служебно вписване на данни в регистъра на задължените лица, получават служебен номер от НАП на основание чл. 82, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
На основание чл. 21, параграф 2 от Регламент № 987/2009 работодателят, чието място на дейност не е в компетентната държава членка, може да се договори с лицето, за което е определено като приложимо законодателството на съответната друга държава членка, това лице да изпълнява от свое име задълженията по плащането на вноски и подаването на данни във връзка с неговото осигуряване. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо съответното лице.
Относно реда, размера, разпределението и сроковете за внасяне на осигурителните вноски и подаването на декларации за различните хипотези на полагане на труд е посочено, че подробна информация може да се намери на сайта на НАП: www.nra.bg, както и на телефон 070018700.
Извод: При положение че полагате труд по трудово правоотношение единствено на територията на България за работодател със седалище в Швейцария, спрямо Вас се прилага българското осигурително законодателство и задължителните осигурителни вноски са дължими по него, като могат да възникнат и задължения за регистрация и подаване на данни съгласно българските правила.
Относно втори въпрос - максимален месечен размер на осигурителния доход
Осигурителните вноски за работниците и служителите се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основните икономически дейности и квалификационни групи професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Съгласно чл. 9, т. 2, буква "г" от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., считано от 1 април 2022 г. до края на годината, максималният месечен размер на осигурителния доход е 3400 лв.
Извод: За периода от 1 април 2022 г. до края на 2022 г. максималният месечен размер на осигурителния доход, върху който се дължат осигурителни вноски по трудово правоотношение, е 3400 лв.
2. По прилагане на данъчното законодателство
На основание чл. 8, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица доходите от труд, положен на територията на Република България, или от услуги, извършени на територията на Република България, са от източник в Република България.
Доколкото сте местно физическо лице, което ще полага труд на територията на Република България, реализираните доходи са от източник в страната и подлежат на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ.
Облагаемият доход и годишната данъчна основа за доходите по трудови правоотношения се определят по реда на Раздел I от ...
