НАП: Определяне на приложимото осигурително законодателство при собственик на ЕООД, пребиваващ и осигурен във Великобритания

ОТНОСНО: Прилаганe на осигурителното законодателство

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 96-00-221#3/14.09.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:

Вие сте български гражданин, собственик на еднолично търговско дружество в България. От 1995 г. пребивавате във Великобритания повече от 183 дни в годината, поради което сте изключен от здравно осигуряване, считано от 01.01.2000 г. През този период Вие се осигурявате във Великобритания и сте освободен от задължението да се осигурявате като собственик на ЕООД в България. При създаването на едноличното дружество в България се идентифицирате със служебен номер от регистъра на Национална агенция за приходите (НАП).

На 24.08.2021 г. от ТД на НАП ...... е извършено служебно преобразуване на идентификационния Ви номер като физическо лице от служебен номер в ЕГН.

Поставяте следните въпроси:

1. Необходимо ли е Вие като собственик на ЕООД, което извършва дейност - износ на продукция, след извършената промяна на идентификационния Ви номер, задължително да се осигурявате и в България, при положение, че продължавате да се осигурявате и пребивавате повече от 183 дни в годината във Великобритания?
2. Ако е необходимо да се осигурявате в България, следва ли да представите документ, който да удостовери осигуряването Ви във Великобритания, и какъв следва да е този документ, тъй като Великобритания вече не е член на ЕС?
3. При необходимост от осигуряване и в България, по стандартния ред ли се подава започване на осигуряването или трябва да се подаде заявление за възстановяване на здравното осигуряване по съответния ред - след 6 месеца или след заплащане на 12 здравни вноски наведнъж?
4. Необходимо ли е да се подаде информация в Търговския регистър за извършената промяна на идентификационния Ви номер като физическо лице, респективно едноличен собственик на капитала на търговско дружество?

С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище:

На 31 януари 2020 г. Обединеното кралство (ОК) напусна ЕС, като от същата дата влезе в сила Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумение за оттеглянето). Влизането в сила на Споразумението постави началото на преходен период, който продължи до 31 декември 2020 г. и по време на който правото на Съюза се прилагаше по отношение на Обединеното кралство.

В чл. 30 от Дял III "Координация на системите за социална сигурност" на споразумението се определят лицата, спрямо които продължават да се прилагат всички правилаза координация на системите за социална сигурност, съдържащи се в Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност(Регламент (ЕО) №987/2009).

Съгласно чл. 30, параграф 1, букви "а" и "в" от Споразумението за оттегляне, разпоредбите на Дял III се прилагат за граждани на Съюза, спрямо които се прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица, както и за граждани на Съюза, които пребивават в Обединеното кралство и спрямо които се прилага законодателството на държава членка в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

Прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се гарантира дотогава, докато съответната ситуация се запазва непроменена или лицата продължават без прекъсване да са в ситуация, която обхваща едновременно Обединеното кралство и държава членка на ЕС (чл. 30, параграф 2 от Споразумението за оттегляне).

Съгласно разпоредбата на чл. 16 от Регламент 987/2009 във всички случаи, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави-членки, то уведомява за това компетентната институция на държавата-членка по пребиваване. Институцията на държавата-членка по пребиваване незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент 883/2004 и чл. 14 от Регламент 987/2009.

В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя и държавата членка, която е изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето. Това е държавата, в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски за лицето и по законодателството, на която се придобива право на обезщетения и помощи. При определяне на дължимите осигурителни вноски всички дейности и доходи на лицата, заети в две или повече държави членки, се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка (чл. 13(5) от Регламент № 883/2004).

Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А1 - "Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя", издаван от институцията на държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице. Документът се издава след подадено искане до компетентната институция (чл. 19(2) от Регламент № 987/2009). Формулярът удостоверява, че лицето е подчинено на законодателство на определена държава членка и същото е освободено от прилагане на законодателствата на съответните други държави членки.

Също така, от 1 януари 2021 г. търговските отношения между ЕС и Обединеното кралство се уреждат от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия от една страна и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна(Споразумение за търговия и сътрудничество), публикувано в Официален вестник на ЕС на 31.12.2020 г.

В него се определят преференциални договорености в различни области. Що се отнася до координацията в областта на социалната сигурност, споразумението има за цел да гарантира определени права на гражданите на ЕС, които работят, пътуват или се преместват в Обединеното кралство, както и за граждани на Обединеното кралство, които работят, пътуват или се преместват в ЕС, от 1 януари 2021 г.

Съгласно чл. Ch.SSC.1 от Четвърта позиция на Споразумението за търговия и сътрудничество държавите членки и Обединеното кралство координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола за координация на социалната сигурност, за да се гарантират социалноосигурителните права на лицата, обхванати в тях.

Протоколът относно координацията в областта на социалната сигурност(Протокола) е неразделна част от Споразумението за търговия и сътрудничество и се прилага за всички нововъзникнали от 01 януари 2021 г. случаи, засягащи държавите членки и Обединеното кралство.

На основание чл. Ch.SSC.1 от Споразумението за търговия държавите членки и ОК координират своите системи за социална сигурност в съответствие с Протокола относно координацията в областта на социалната сигурност (Протокола), който е неразделна част от Споразумението за търговия.

Съгласно чл. SSC.10, параграф 1 от този протокол лицата, за които той се прилага, са подчинени на законодателството само на една държава, което се определя в съответствие с Дял II "Определяне на приложимото законодателство" от същия Протокол.

В чл. SSC.12 от Протокола се съдържат правилата за определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две или повече държави, една от които е Обединеното кралство.

Чл. SSCI.75 от Приложение SSC-7 към Протокола предвижда, че за междинен период, който трябва да бъде съгласуван от Специализирания комитет за координация на социалната сигурност, всички формуляри и документи, издадени от компетентните институции във формата, използвана за прилагане на Регламенти (ЕО) №883/2004 и №987/2009,са валидни и за целите на прилагането на Протокола и, когато е уместно, продължават да се използват за обмен на информация между компетентните институции.

Следователно, в случай че за Вас като гражданин на Съюза се прилага законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период, Вие попадате в персоналния обхват на Споразумението за оттегляне и по отношение на Вас продължават да се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 докато съответната ситуация се запазва непроменена. Ако притежавате преносим документ, удостоверяващ приложимото осигурително законодателство, издаден преди 31.12.2020 г. с валидност след тази дата, той запазва своето действие, докато съответната ситуация остава непроменена и е достатъчно условие, за да удостоверите приложимото законодателство в сферата на координация на системите за социална сигурност.

Обръщам Ви внимание, че когато собственици и съдружници на търговски дружества упражняват трудова дейност в тях в качеството им на самоосигуряващи се лица те се осигуряват задължително за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт на основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Тези лица по свой избор могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) задължението им за осигуряване възниква от деня на започване или възобновяване трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (декларация образец ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).

На основание чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Когато декларацията е подадена извън 7-дневния срок, самоосигуряващото се лице подлежи на осигуряване през съответната календарна година само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт. Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година с подаване на декларация по ал. 3 от 1 до 31 януари на съответната календарна година. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност, както и при започване на друга трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването (чл. 1, ал. 4 от НООСЛБГРЧМЛ).

Следователно, при положение, че за Вас е приложимо британското осигурително законодателство, подадената от Вас като самоосигуряващо се лице декларация обр. ОКд-5 "Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице", ще показва от коя дата упражнявате дейност и избрания вид на осигуряване. При евентуална промяна на обстоятелствата, например прекъсване на дейността в Обединеното кралство, и извършване на дейност единствено на територията на България, Вие ще дължите осигурителни вноски в България според направения избор.

Също така, когато собственикът на ЕООД упражнява трудова дейност като управител на търговското дружество, на основание чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО ще подлежи на задължително социално осигуряване за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица. Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по ал. 2, т. 3, а за лицата, за които не е определен минимален осигурителен доход - минималната месечна работна заплата за страната и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.

Предвид изложеното, собствениците на търговски дружества (ЕООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.

По отношение на здравното осигуряване следва да имате предвид, че:

Кръгът на лицата, които са задължително осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). На основание чл. 33, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗЗО задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, които не са граждани на друга държава и българските граждани, които са граждани и на друга държава и постоянно живеят на територията на Република България.

Не са задължително осигурени в НЗОК лицата, които съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка (чл. 33, ал. 2 от ЗЗО, в сила от 01.01.2007 г.).

В §1, т. 22 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО е дадена дефиниция на понятието "Правила за координация на системите за социална сигурност", съгласно която това са правилата, въведени с Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета за прилагане на системи за социална сигурност към лицата, които се движат в рамките на Общността - наети, самостоятелно заети лица и членовете на техните семейства, които не са задължително здравноосигурени на друго основание, с Регламент (ЕИО) № 574/72 на Съвета, определящ процедурата за прилагане на Регламент (ЕИО) № 1408/71 на Съвета, и с всички други регламенти, които ги изменят, допълват или заменят.

С разпоредбата на чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО е дадена възможност, когато български граждани, които са длъжни да осигуряват себе си, но пребивават в чужбина повече от 183 дни през една календарна година, да могат да не заплащат здравноосигурителни вноски до края на съответната календарна година, смятано от датата на напускане на страната, и за всяка следваща календарна година след подадено заявление до НАП. След завръщането си в България тези лица могат да възстановят здравноосигурителните си права след изтичане на 6 последователни месеци в осигуряване на някое от основанията по чл. 40 от ЗЗО (чл. 40а, ал. 2 от ЗЗО) или след еднократно заплащане на сума в размер на 12 здравноосигурителни вноски, определени по реда на чл. 29, ал. 3 от ЗЗО върху минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване към момента на внасянето на вноските (чл. 40а, ал. 3 от ЗЗО).

С оглед членството на България в ЕС след 01.01.2007 г. разпоредбите на чл. 40а от ЗЗО не се прилагат по отношение на лицата, които подлежат на здравно осигуряване в друга държава-членка съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност, и това произтича от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗЗО.

Лицата, които са били осигурени в друга държава-членка, удостоверяват принадлежността си към системата за здравно осигуряване в съответната държава-членка с формуляр, издаден съгласно правилата за координация на системите за социална сигурност (например: Е101, Е104, Е106, А1, S1, U1, H013, европейска здравна карта и др.) или с друг документ/удостоверение, издаден от компетентна институция на държавата-членка, в който изрично е посочен конкретен период на задължително осигуряване в тази държава-членка.

С оглед изложеното в запитването Ви, че упражнявате дейност в еднолично търговско дружество в България и пребивавате и се осигурявате във Великобритания, и тази ситуация е непроменена към края на преходния период, за Вас следва да се определи едно приложимо осигурително законодателство, което да бъде удостоверено в съответствие с горепосочените координационни правила за социална сигурност. Съответно, за Вас не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 40а от ЗЗО. В случай, че за Вас е приложимо британското осигурително законодателство, периодите на осигуряване по това законодателство ще се удостоверят пред НАП с горепосочените официални документи, издадени от съответната компетентна институция на държавата членка, чието законодателство е приложимо.

Въпросът Ви, свързан с вписванията в Търговския регистър съгласно Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, не е от компетентността на НАП.

Следва да имате предвид, че е възможно факти и обстоятелства, които не са описани в запитването Ви, да дават основание за становище, различно от изложеното по-горе.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.