НАП: Определяне на данъчната основа и документиране при прекратяване на лизингов договор с прехвърляне на собственост по ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Чуждестранно физическо лице е лизингополучател по договор за лизинг от 16.12.2009 г. със задължение за придобиване на собствеността върху недвижим имот, представляващ терен (УПИ) и построена в него стара сграда. Лизингодателят е издал отделна фактура за доставката на сградата без ДДС като освободена доставка на основание чл. 45, ал. 3 от ЗДДС и отделна фактура за облагаема доставка на УПИ с начислен ДДС.

На по-късен етап старата сграда е разрушена и на нейно място лизингодателят е построил нова сграда, в която лизингополучателят е открил магазин. Условията и размерът на лизинговите вноски по договора за лизинг са променени с анекси. През декември 2014 г. договорът за лизинг е прекратен от страна на лизингодателя поради неплащане на лизингови вноски.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Как следва да се определи данъчната основа на доставката в кредитното известие, което лизингодателят следва да издаде на основание чл. 78, ал. 1 във връзка с чл. 115, ал. 6 от ЗДДС?

Въпрос 2: Следва ли в данъчната основа да се включи доставката на разрушената сграда?

Въпрос 3: Правилно ли е да се издадат кредитни известия за всички издадени фактури, включително за старата сграда и имота, и дебитни известия за платените от лизингополучателя лизингови вноски до момента на прекратяване на договора?

Въпрос 4: Следва ли кредитното известие да бъде разделено на облагаема и необлагаема част, предвид сключения първоначален договор?

По първи и втори въпрос

Лизинговият договор по своята същност е споразумение, по силата на което една страна (наемодател или лизингодател) предоставя права за ползване на определен актив на друга страна (наемател, лизингополучател) за определен срок срещу определено възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2, т. 3 от ЗДДС за доставка се счита фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката. В този случай възниква едно данъчно събитие на датата на фактическото предоставяне на вещта от лизингодателя на лизингополучателя.

В конкретния случай, съгласно изложената фактическа обстановка, договорът за лизинг между лизингодателя и лизингополучателя е прекратен от страна на лизингодателя поради неплащане на лизингови вноски.

Съгласно чл. 115, ал. 6 от ЗДДС, при прекратяване на договор за лизинг с клауза за прехвърляне на собствеността върху лизинговия обект, доставчикът издава кредитно известие за разликата между данъчната основа на доставката и сумата, която той задържа въз основа на договора (без данъка).

На практика това представлява разликата между сумата на договорените минимални лизингови плащания за срока на договора и сумата на изплатените лизингови вноски до момента на развалянето на договора, без включения в тях ДДС. Тази разлика ще представлява данъчната основа, която следва да бъде посочена в кредитното известие.

Извод: Данъчната основа в кредитното известие по чл. 115, ал. 6 от ЗДДС е разликата между данъчната основа на първоначалната доставка (договорените минимални лизингови плащания за целия срок) и сумата на изплатените до прекратяването лизингови вноски без ДДС; в тази основа се включва цялата данъчна основа на първоначалната доставка, включително частта, отнасяща се до разрушената сграда, доколкото тя е била част от данъчната основа на доставката по договора за лизинг.

По трети и четвърти въпрос

Съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС, при изменение на данъчната основа на доставка или при разваляне на доставка се издава известие за всяка издадена фактура.

В случаите, в които се извършва корекция на данъчната основа на доставка, която при издаването на фактурата е била третирана като облагаема по смисъла на чл. 12 от ЗДДС, кредитното известие, с което се коригира тази данъчна основа, следва да съдържа и размера на ДДС.

Когато се прави корекция на данъчна основа, която е била третирана като освободена доставка, кредитното известие не следва да съдържа ДДС.

В случай че при документирането на доставката е издадена една фактура, в която поради спецификата на доставката (например нотариален акт, от който една част се определя като облагаема доставка, а друга като освободена), е отразена едновременно облагаема и освободена част, следва да бъде издадено едно кредитно известие, което да съдържа корекция както на облагаемата, така и на освободената от ДДС част от доставката.

Ако документирането се извърши с две отделни фактури, съответно към всяка от тях следва да бъде издадено отделно кредитно известие.

Извод: При разваляне на доставката се издава кредитно известие за всяка фактура по чл. 115, ал. 1 от ЗДДС; за фактурите за облагаеми доставки кредитните известия съдържат ДДС, а за фактурите за освободени доставки - без ДДС. Ако първоначално е издадена една фактура с облагаема и освободена част, издава се едно кредитно известие с разделяне на корекцията на облагаема и освободена част; ако са издадени две фактури - издават се две отделни кредитни известия. Издаването на дебитни известия за вече платените лизингови вноски не е предвидено като елемент от механизма по чл. 115, ал. 6 от ЗДДС.

Заключителни бележки

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Становището на НАП е приложимо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти в производство по ДОПК не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК въз основа на това становище.