Изх. № М-24-35-19

Дата: 26. 01. 2023 год.

ЗДДС, чл. 3, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 1;

ЗДДС, чл. 21, ал. 2;

ЗДДС, чл. 45, ал. 4;

ЗДДС, чл. 45, ал. 6;

ЗДДС, чл. 66, ал. 1;

ЗДДС, чл. 66, буква "а";

ЗДДС, чл. 96, ал. 1;

ЗДДС, чл. 96, ал. 2;

ЗДДС, чл. 97, буква "а", ал. 1;

ЗДДС, § 1, т. 45 на ДР;

ППЗДДС, чл. 40;

Регламент № 282/2011, чл. 31, буква "а", § 3, буква "д";

ЗДДФЛ, чл. 14, ал. 4;

ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 7;

ЗДДФЛ, чл. 28;

ЗДДФЛ, чл. 50;

ЗМДТ, чл. 61, буква "з";

ЗМДТ, чл. 61, буква "н";

ЗМДТ, § 1, т. 27 от ДР;

КСО, чл. 4;

КСО, чл. 5, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 2;

КСО, чл. 6, ал. 8;

КСО, чл. 6, ал. 9;

КСО, чл. 6, ал. 11;

КСО, чл. 10, ал. 1;

ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2;

ТЗ, чл. 1, ал. 1, т. 13;

ТЗ, чл. 2, т. 3.

ОТНОСНО: Прилагане разпоредбите на данъчното и осигурителното законодателство по отношение на физическо лице, което ще извършва настаняване на туристи (хотелиерство в апартамент за гости) чрез платформите Booking и AirBnB в недвижим имот, който притежава в режим на семейна имуществена общност (СИО)

Във Ваше писмо с вх. .............................. по описа на Централно управление на Национална агенция за приходите (НАП), е изложена следната фактическа обстановка:

Физическо лице, което полага труд по трудово правоотношение с работодател търговско дружество, желае да извършва дейност по настаняване на туристи в недвижим имот (едностаен апартамент), който притежава в режим на СИО чрез платформите Booking и AirBnB. Уточнено е, че физическото лице, което ще извършва настаняването на туристи, има настоящ адрес на този имот, както и че имотът е съпружеска имуществена общност, като двамата съпрузи имат писмено споразумение, че единият от тях ще управлява имота със свои сили и за своя сметка, т.е. евентуалният доход от настаняването на туристи в имота ще е за единия от тях.

В тази връзка поставяте въпроса какви данъчни и осигурителни задължения ще възникнат за собствениците на имота и по-точно за физическото лице, извършващо дейността по настаняването на туристи, както и какви са сроковете за евентуални данъчни и осигурителни регистрации, породени от тази дейност.

Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба изразявам следното принципно становище по поставения от Вас въпрос:

1. По прилагане на данъчното законодателство:

   1. По прилагането на Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС)

1. Относимо европейско право

Съдът на Европейския съюз (СЕС) приема, че от текста на член 2, точка 1 от Шеста директива на Съвета от 17 май 1977 година относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота - обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа (Шеста директива) е видно, че данъчно задълженото лице трябва да действа "в това си качество", за да бъде съответната сделка облагаема с данък върху добавената стойност (ДДС). За сметка на това данъчно задължено лице, което извършва сделка в лично качество, не действа като данъчно задължено лице и не попада в обхвата на облагането с ДДС (Решения Armbrecht, C-291/92, т. 16-18, Bakcsi, C-415/98, т. 24, и Petar Kezić, s.p., Trgovina Prizma, С-331/14, т. 18).

Съгласно постоянната практика на съда понятието "данъчнозадължено лице" се определя във връзка с понятието "икономическа дейност", което съгласно член 4, параграф 2 от Шеста директива обхваща всички дейности на производители, търговци и доставчици на услуги, и по-специално сделките, включващи използването на материално или нематериално имущество с цел получаването на редовен приход от него (Решения Słaby и др., C-180/10, т. 43 и 44, и Petar Kezić, s.p., Trgovina Prizma, С-331/14, т. 19).

Това съждение се потвърждава и от съдебната практика относно приложното поле на член 9 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО), с която еотменена Шеста директива. СЕС приема, че разпоредбата определя твърде широко приложно поле на ДДС, и че по смисъла на посочения член 9 дадена дейност се квалифицира по принцип като "икономическа", когато се осъществява редовно и срещу получавано от доставчика възнаграждение (Решение Polfarmex, C‑421/17, т. 38 и 39). Освен това, за да се установи дали икономическата дейност се упражнява независимо, следва да се провери дали съответното лице извършва дейността от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, както и дали носи икономическия риск, свързан с извършването ѝ (Решение Nigl, C‑340/15, т. 28).

В т. 24 от Решение по дело Dyrektor Izby Skarbowej w L. (Perte du statut d'agriculteur forfaitaire), C-697/20, СЕС постановява, че съгласно съдебната практика "лице, което упражнява селскостопанска дейност в рамките на стопанство, което притежава заедно със съпруга си по силата на съпружеска имуществена общност, има качеството на данъчнозадължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, когато тази дейност се извършва независимо, при условие че съответното лице действа от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, като самò носи икономическия риск, свързан с извършването на дейността му". Съответно в т. 25 съдът посочва, че "В това отношение може да е от значение обстоятелството, че съпрузите управляват отделно средствата, предназначени за управляваните животновъдни стопанства, като последните се различават от икономическа, финансова и организационна гледна точка. За сметка на това е без значение само по себе си обстоятелството, че съпрузите упражняват дейността си в рамките на едно и също земеделско стопанство, което те притежават по силата на съпружеска имуществена общност".

Така СЕС решава, че не е съвместима с Директива 2006/112/ЕО практика на държава членка, която изключва възможността съпрузи, упражняващи дейност в рамките на едно и също стопанство, използвайки имущество, част от съпружеската им имуществена общност, да се разглеждат като отделни данъчно задължени лица по ДДС (Решение Dyrektor Izby Skarbowej w L. (Perte du statut d'agriculteur forfaitaire), С-697/20, т. 29)

От гореизложеното следва извода, че лице, което извършва икономическа дейност в имот, който притежава в режим на СИО, има качеството на данъчно задължено лице по смисъла на член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, доколкото извършва тази дейност независимо, при условие че действа от свое име, за своя сметка и на своя отговорност, като самò носи икономическия риск, свързан с извършването на дейността. Извършваната от това лице дейност обаче не следва да обвързва и съпруга/та му, доколкото лицето самостоятелно се разпорежда със средствата от тази дейност, като в случая не е определящо обстоятелството, че дейността се осъществява посредством използването на имот, който е в режим на СИО.

1. Относимо национално право

Видно от чл. 24, ал. 2 от Семейния кодекс (СК) всеки от съпрузите може самостоятелно да извършва управление на общото имущество, което налага изводът, че националното право не ограничава възможността за управление на имот в режим на СИО от единия от съпрузите.

1. Данъчно третиране на дейността, свързана с предоставянето за ползване на имота от туристи

Данъчно задължено лице по смисъла на ЗДДС е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Определение за независима икономическа дейност е дадено в разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от закона, съгласно която независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В случая, според изложеното по-горе и в т.1.1., доколкото дейността по настаняване на туристи в недвижим имот, притежаван в режим на СИО, ще се извършва системно и срещу възнаграждение само от единия от съпрузите, то физическото лице, което ще я извършва, е данъчно задълженото лице по смисъла на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС.

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка на ДДС, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите в които този закон предвижда друго.

Разпоредбата на чл. 45, ал. 4 от ЗДДС определя като освободена доставка отдаването под наем на сграда или част от нея за жилище на физическо лице, което не е търговец, като съгласно чл. 45, ал. 6 от същия закон, алинея 4 не се прилага при настаняване в хотели, мотели, вилни и туристически селища, самостоятелни стаи, вили, къщи, бунгала, къмпинги, хижи, туристически спални, странноприемници, ханове, пансиони, караванни паркове, ваканционни лагери, почивни станции, балнеоложки центрове и санаториални комплекси.

Понятието "настаняване", както е дефинирано в § 1, т. 45 на ДР на ЗДДС, препраща към определението за "основни туристически услуги" съгласно т. 69 от ДР на Закона за туризма (ЗТ). Видно от § 1, т. 69 от ДР на ЗТ (в сила от 26.03.2013 г.) "основни туристически услуги" са настаняване, хранене и транспортиране, а съгласно § 1, т. 12 от ДР на отменения ЗТ "основни туристически услуги" бяха нощувка и хранене, както и транспортни услуги, осъществявани при спазване изискванията на законодателството на транспорта. Видно от Указание на министъра на финансите с изх. № УК-2/10.07.2012 г. относно приложението на ЗДДС в случаите на доставки, свързани с туристически услуги след 01.01.2012 г. (указанието),за да е налице доставка на услуга по настаняване за целите на прилагане на намалената данъчна ставка, е необходимо във всички случаи да е предоставена нощувка, т.е. доставката по настаняване може да включва:

- нощувка;

- нощувка и хранене;

- нощувка, хранене и транспортиране.

Считам, че указанието е приложимо и за доставки, извършени след 26.03.2013 г. при действието на новия ЗТ, въпреки липсата на термина "нощувка" в дефиницията за "основни туристически услуги", съгласно § 1, т. 69 от ЗТ, тъй като целта на "настаняването" е да се предостави нощувка.

Доколкото в случая, изложен в запитването, апартаментът ще се предоставя на различни лица - туристи, което предполага краткосрочно ползване от същите за нощувки, придружени от допълнителни услуги като почистване, смяна на бельо и др., в случая е налице услуга по настаняване, която съгласно чл. 45, ал. 6 от ЗДДС е облагаема доставка.

Следователно, за физическото лице, представящо услугата по настаняване, може да възникне задължение за задължителна регистрация по ЗДДС, тъй като извършените доставки на услуга по настаняване, предоставяна на туристи чрез платформите Booking и AirBnB, участват при формирането на облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 2 от закона. При достигане на облагаем оборот от 100 000 лв. (съответно 50 000 лв. преди 1 януари 2023 г.) или повече за период не по-дълъг от 12 последователни месеца ще възникне задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон в 7-дневен срок от изтичане на данъчния период, през който е достигнат този оборот. Когато обаче оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, заявлението за регистрация по закона следва да се подаде в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

В допълнение, обръщам внимание, че до достигане на оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, е налице възможност за доброволна регистрация на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС. Съответно лице, регистрирано на основание на чл. 96, ал. 1 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, има право на основание чл. 68 от ЗДДС да приспада данъчен кредит за начислен му данък за получени стоки и услуги, които доставчици - регистрирани по този закон лица, са му доставили или предстои да му доставят. Данъчният кредит е налице в срока по чл. 72 от ЗДДС при изпълнение на условията по чл. 69, 70 и 71 от същия закон, а именно - стоките или услугите, за които се упражнява данъчен кредит, да се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, да не са налице ограниченията за правото на приспадане на ДК в чл. 70 и да са налице съответните документи, посочени в чл. 71 от закона.

В тази връзка, когато недвижимият имот, в който ще се извършва дейността по настаняване, е придобит в режим на СИО и доколкото дейността ще се осъществява само от единия от съпрузите, следва да се вземе предвид практиката на СЕС, която предвижда възможност лично имущество (капиталова стока) да се включи изцяло или частично в имуществото на данъчно задължено лице (Решение Charles и Charles-Tijmens, C‑434/03, т. 23), и тълкуванието на ВАС относно режима на СИО като съвместна бездялова собственост (Решения на ВАС №№ 92/2011 г., 9390/2011 г., 9473/2011 г. и 3627/2010 г.). В този смисъл, по отношение на имот, придобит в режим на СИО, при приобщаването му за независимата икономическа дейност на някой от съпрузите - регистрирано по ЗДДС лице, за същото възникват всички права и задължения по този закон: право за приспадане на данъчен кредит за платения при покупката ДДС и задължения за корекция на данъка в случаите и по реда на чл. 79 от закона и за начисляване на данък при продажбата на същия. По-специално следва да се приеме, че е допустимо в случаите, когато регистрирано по ЗДДС лице придобива имот в режим на СИО, който ще използва изцяло за независимата си икономическа дейност, за това лице ще е налице право на приспадане на данъчен кредит за целия размер на начисления ДДС при придобиването на имота. В същото време такова включване на имота в имуществото на предприятието на регистрираното лице би довело до задължението за начисляване на ДДС върху продажната цена на целия имот.

Също така следва да имате предвид, че на основание чл. 66а от ЗДДС, доставката на услуга по настаняване, предоставяно в хотели и подобни заведения, включително предоставянето на ваканционно настаняване и отдаване под наем на места за площадки за къмпинг или каравани, с място на изпълнение на територията на страната, се облага с данъчна ставка 9 на сто.

Намалената ставка на данъка в размер на 9 на сто, предвидена в чл. 66а от ЗДДС се прилага, когато доставчик на услуги по настаняване в туристически обект е регистрирано по ЗДДС лице и разполага с документите, посочени в чл. 40 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ППЗДДС).

Следователно, за целите на прилагане на намалената ставка по чл. 66а от ЗДДС туристическите обекти, в които се извършва настаняването, следва да са категоризирани по ЗТ. С чл. 119-137 от ЗТ са регламентирани условията и редът за категоризиране на местата за настаняване.

Разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗТ регламентира, че местата за настаняване подлежат на категоризиране независимо от вида на тяхната собственост и начина на управлението им. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 2 от ЗТ хотелиерство в стаи за гости, апартаменти за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на Търговския закон (ТЗ), включително когато те са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда. В тези случаи стаите за гости и апартаментите за гости, ако не са категоризирани, се регистрират при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.

Предвид горното и по аргумент от чл. 40 от ППЗДДС, във връзка с чл. 113, ал. 2 и чл. 119, ал.1 от ЗТ, в случай че апартаментът, в който ще се извършва настаняването, не е категоризиран или регистриран като туристически обект по ЗТ, приложимата данъчна ставка за регистрираните лица - доставчици на услугата по настаняване, е в размер на 20 на сто, съгласно чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.

1. Данъчното третиране на доставката, извършвана от платформите Booking иAirBnBвъв връзка с предоставяне за ползване на апартамент, и задължение за регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

Съгласно чл. 31а, пар. 3, б. "д" от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност посредничество при осигуряване на настаняване в хотелиерския сектор или в секторите с подобна функция, като този на ваканционните лагери или на обектите, развити за ползване като къмпинги, ако посредникът действа от името на друго лице и за негова сметка, не е услуга, свързана с недвижим имот. Доколкото предоставяните от платформите Booking и AirBnB услуги по посредничество са свързани с услуга по настаняване, то те не се считат за свързани с недвижим имот, съответно при определяне мястото на изпълнение на доставките на такива услуги не се прилага чл. 47 от Директива 2006/112/ЕО (транспонирана в националното право с разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС).

Общите правила за определяне на мястото на изпълнение на доставките на услуги са регламентирани с чл. 21, ал. 1 и 2 от ЗДДС. Видно от чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставка на услуга е мястото, където той е установил независимата си икономическа дейност.

В случая получател на посредническите услуги е данъчно задължено лице - лице, предоставящо услугата по настаняване (хотелиерство в апартамент за гости) по чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, т.е. в конкретния случай за определяне мястото на изпълнение на доставката приложение следва да намери разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.

Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС при доставка на услуги с получател - данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната, а доставката е облагаема и с място на изпълнение на територията на страната, ДДС е изискуем от получателя по доставката.

Доколкото, съгласно изложеното в запитването, доставките са облагаеми и са с място на изпълнение на територията на страната и доставчиците (платформите Booking и AirBnB) не са установени на територията на страната, то данъкът е изискуем от получателя по доставката - физическото лице, извършващо дейността по предоставяне на настаняване на туристи.

Съгласно чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от закона.

Получател по смисъла на ЗДДС е лицето, което получава стоката или услугата съгласно чл. 11, ал. 2 от ЗДДС. В този смисъл, получател на посредническата услуга е физическото лице, което извършва дейността по предоставяне на апартамента за настаняване на туристи. Предвид това, за това лице възниква задължение за регистрация по чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Задължение за подаване на заявление за регистрация възниква не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

При регистрация по чл. 97а от ЗДДС на облагане с ДДС ще подлежат само получените от физическото лице доставки на услуги, като за тях се прилага ставката от 20 на сто. В тези случаи не е налице право на приспадане на данъчен кредит за начисления ДДС за получените от физическото лице доставки.

1. По прилагането на Закона за данъците върху доходите на физическите лица(ЗДДФЛ)

От изключително значение за данъчното третиране по реда на ЗДДФЛ на доходите от отдаване на недвижимото имущество е целта на неговото предоставяне, както и начинът, по който се извършва тази дейност. Когато недвижимият имот се предоставя на хотелски принцип следва да се имат предвид и цитираните по-горе разпоредби на ЗТ, като се има предвид и разпоредбата на чл. 111, ал. 1 от ЗТ съгласно която хотелиерство или ресторантьорство на територията на Република България се извършва само в категоризирани или регистрирани по този закон туристически обекти.

Същевременно, както е отбелязано по-горе, съгласно чл. 113, ал. 1 от ЗТ хотелиерство може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла но ТЗ и не е категоризирано, а е регистрирано при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 121, ал. 5 от ЗТ.

Предвид изложеното по-горе, според конкретните специфики, свързани с извършването на дейността, е възможно различно данъчно третиране на придобитите доходи.

На основание чл. 14, ал. 4 от ЗДДФЛ физическите лица, включително едноличните търговци, за доходите от патентни дейности се облагат с патентен данък при условията и по реда на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Редът и условията за облагане с патентен данък са определени в глава втора, Раздел VІ от ЗМДТ, а видовете патентни дейности са посочени в Приложение № 4 към глава втора, раздел VІ на ЗМДТ.

На основание чл. 61з от ЗМДТ физическо лице, включително едноличен търговец, което извършва дейности, посочени в Приложение № 4 (патентни дейности), се облага с годишен патентен данък за доходите от тези дейности, при условие че:

1. оборотът на лицето за предходната година не превишава 50 000 лв., и

2. лицето не е регистрирано по ЗДДС, с изключение на регистрация при доставки на услуги по чл. 97а и за вътреобщностно придобиване по чл. 99 и чл. 100, ал. 2 от същия закон.

В т. 1 на Приложение № 4 е посочена дейността "Места за настаняване с не повече от 20 стаи, категоризирани една или две звезди или регистрирани по ЗТ", като данъкът се определя за стая според местонахождението на обекта. Съгласно определението, дадено в § 1, т. 27 от ДР на ЗМДТ, места за настаняване са съответните туристически обекти по чл. 3, ал. 2, т. 1 от ЗТ. Тъй като за патентния данък се прилагат правилата на ЗМДТ, конкретният размер се определя от общинския съвет в зависимост от местонахождението на обекта на територията на съответната община.

Лицата, които подлежат на облагане с патентен данък, подават данъчна декларация по образец, в която декларират до 31 януари на текущата година обстоятелствата, свързани с определянето на данъка. В случаите на започване на дейността след тази дата данъчната декларация се подава непосредствено преди започването на дейността (чл. 61н от ЗМДТ). Декларацията се подава в общината, на територията на която се намира обектът, в който се извършва патентна дейност. Доходите, подлежащи на облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, подлежат на деклариране и в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, като само информативно се посочват в Приложение № 7 (образец 2071) на декларацията.

Когато не са налице условията за облагане с патентен данък по реда на ЗМДТ, физическите лица, извършващи хотелиерска дейност чрез предоставянето на недвижими имоти за настаняване на туристи, се облагат с предвидените в ЗДДФЛ данъци, а именно:

1. С данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ

На основание чл. 14, ал. 2 от ЗДДФЛ с такъв данък се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец и доходите от друга стопанска дейност по чл. 29а. В тази връзка следва да се има предвид, че съгласно чл. 1, ал. 1, т. 13 от ТЗ търговец по смисъла на този закон е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски услуги, а според чл. 2, т. 3 от същия закон не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища.

Предвид това, ако физическото лице извършва хотелиерски услуги, освен в случаите по чл. 2, т. 3 от ТЗ, следва да се третира като търговец по смисъла на ТЗ. На основание чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ по реда на чл. 26, ал. 1 - 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец, т.е. за данъчни цели физическите лица в тези случаи се облагат като еднолични търговци, независимо че нямат съответната търговска регистрация.

Годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се формира по реда на чл. 28 от ЗДДФЛ, а на основание чл. 48, ал. 2 от същия закон облагането е с 15 на сто данък върху годишната данъчна основа по чл. 28.

Доходите, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа по чл. 28 от ЗДДФЛ, се декларират в Приложение № 2 (образец 2021) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, която се подава в срок от 1 март до 30 юни на годината, следваща годината на придобиването на доходите.

На основание чл. 43, ал. 8 от ЗДДФЛ лицата, извършващи стопанска дейност като търговци по смисъла на ТЗ, включително едноличните търговци, правят авансови вноски при данъчна ставка 15 на сто при условията и по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане.

1. По прилагане на осигурителното законодателство:

Упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване(КСО) е основополагащо за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Това произтича от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, която гласи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от същия кодекс, и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването ѝ.

С разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от КСО е дефинирано понятието самоосигуряващо се лице за целите на държавното обществено осигуряване. Това е физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка.

Самоосигуряващите се лица са изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО и това са:

- лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност (чл. 4, ал. 3, т. 1 от КС);

- лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО);

- регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители (чл. 4, ал. 3 т. 4 от КСО).

Съгласно чл. 1, ал. 5 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) за лица, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които упражняват дейност:

1. на основание на предварителна регистрация, определена с нормативен акт - нотариуси, адвокати, дипломирани експерт-счетоводители; регистрирани одитори, независими оценители, експерти към съда и прокуратурата, медицински специалисти, застрахователни агенти по чл. 313, ал. 1 от Кодекса за застраховането и други;

2. за която подлежат на облагане с патентен данък и не са еднолични търговци;

3. като извършват професионална дейност на свой риск и за своя сметка - дейци на науката, културата, образованието, архитекти, икономисти, инженери, журналисти и други физически лица, упражняващи свободна професия, регистрирани с ЕИК по регистър БУЛСТАТ, извън тези по чл. 1, ал. 5, т. 1 и 2.

Относно обектите, които подлежат на регистрация и категоризация с повече от две звезди съгласно ЗТ, следва да имате предвид, че на основание чл. 1, ал. 5, т. 1 от НООСЛБГРЧМЛ сред лицата, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност по регистрация, се считат тези, които подлежат на предварителна регистрация, определена с нормативен акт. Категоризираните туристически обекти се вписват в Националния туристически регистър (НТР), създаден на основание чл. 166, ал. 1 от ЗТ. В него, освен местата за настаняване, на вписване подлежат и лицата, които извършват дейност в тях.

Физическите лица, които не са еднолични търговци и извършват дейност, за която подлежат на облагане с патентен данък при условията на ЗМДТ, са самоосигуряващи се лица, упражняващи свободна професия по регистрация и подлежат на осигуряване по реда на чл. 1, ал. 5, т. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.

Предвид разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ към самоосигуряващите се лица са включени и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ.

С оглед изложеното, самоосигуряващите се лица са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).

Задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии", съответно във фонд "Пенсии за лицата по чл. 69", на държавното обществено осигуряване, с изключение на лицата, осигуряващи се по реда на чл. 4б. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 127, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от КСО).

Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО, съответно чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от кодекса, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание.

Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО внасят здравноосигурителните си вноски по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО).

На основание чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност. Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 8 от КСО). Те определят и окончателен размер на месечния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 9 от КСО за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец (ОКд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството. Декларация за прекъсване на дейността не се подава за периодите по чл. 9, ал. 2, т. 5 от КСО.

В случаите, когато физическото лице получава доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред, определен с разпоредбата на чл. 6, ал. 11 от кодекса:

1. доходи от дейности на лицата съгласно последователността, посочена в чл. 4, ал. 1 и 10 от кодекса;

2. доходи от обезщетения, изплащани по Кодекса на труда или по специални закони, върху които се дължат осигурителни вноски;

3. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, лица, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от ЗДДФЛ, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;

4. доходи за работа без трудово правоотношение.

Подчертавам, че настоящото становище е валидно за данъчното третиране на случаите, при които в имот в режим на СИО се извършва дейност по настаняване на туристи (хотелиерски услуги по смисъла на ЗТ). В случаите на отдаване на имот в режим на СИО под наем посоченото в настоящото становище е неприложимо.

ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:

/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/