3_661/30.04.2020 г.
ЗДДФЛ, чл. 4, ал. 1, и ал. 5;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 12, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 13, ал. 1, т. 15 и т. 16;
ЗДДФЛ, чл. 35, т. 6;
ЗДДФЛ, чл. 50, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 50а;
ЗДДФЛ, чл. 52, ал. 1, т. 3
ОТНОСНО: Подаване на годишна данъчна декларация (ГДД) по чл. 50от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), във връзка с получени суми за социални помощи от Кралство Холандия
От изложеното в запитването става ясно, че за периода от 01.01.2019 г. до 25.06.2019 г. физическо лице е получило суми в Кралство Холандия, като социални помощи - Bbz uitkering и като субсидия за наем и здравна застраховка, която е била за част от наема на обитаваното жилище и задължителната медицинска застраховка, която е плащало.
Предвид описаната в запитването фактическа обстановка е поставен въпросът следва ли тези суми да бъдат декларирани с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и как следва да бъдат представени в нея - като доходи от чужбина или като социални помощи?
Тъй като правото да дава становища по конкретни казуси във връзка с практическото прилагане на СИДДО, както и да тълкува и разяснява текстовете на същите има Дирекция СИДДО при ЦУ на НАП, запитването е изпратено за отговор по компетентност. С писмо вх. № ........ е получен отговор, в който се посочва, че позовавайки се единствено на посочената в запитването информация, може да се отбележи, че посочените доходи попадат в обхвата на чл. 22 "Други доходи" от СИДДО с Холандия, което ограничава правото на Холандия да ги облага, когато са получени от местни лица на България.
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на ЗДДФЛ (обн. ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 38 от 24 април 2020 г.) е изразено следното принципно становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
1. което има постоянен адрес в България, или
2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната /чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ/.
В конкретния случай, според изложеното в запитването, данъчно задълженото лице е с постоянен адрес в България и пребивава трайно в страната от 25.06.2019 г. до момента. Следователно за 2019 г. пребивава повече от 183 дни в България и поради това е местно лице за Република България.
Нормата на чл. 6 от ЗДДФЛ регламентира, че местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина.
В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ е предвидено, че облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Последните са посочени неизчерпателно в чл. 13 от ЗДДФЛ. В тази връзка и доколкото в запитването липсва необходимата подробна информация, следва да се има предвид, че в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ е посочено, че не са облагаеми помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт.
Предвид изложеното, ако предоставените от Кралство Холандия суми като социални помощи - Bbz uitkering, и като субсидия за наем и здравна застраховка (доколкото и те представляват тип социална помощ), се получават по силата на нормативен акт съгласно холандското законодателство, то те биха попаднали в обхвата на необлагаемите доходи и по силата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ няма да подлежат на деклариране с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. При необходимост, задължение на лицето е да представи документи и да докаже приложимото чуждо право (аргумент от чл. 116 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 40, ал. 2 от Административно процесуалния кодекс).
Алтернативно може да бъде преценена и относимостта на чл. 13, ал. 1 т. 16 от ЗДДФЛ, относно помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска, цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност.
Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ, местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, придобитите през годината доходи по чл. 13 от същия закон, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт. Ако лицето желае да декларира придобитите необлагаеми доходи, същото следва да попълни Приложение № 13 (образец 2013) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
От друга страна, в случай, че получените суми не попадат в обхвата на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 15 и т. 16 от ЗДДФЛ, то същите ще подлежат на данъчно облагане.
При това положение, доколкото този доход е от източник, който не е сред изрично посочените в ЗДДФЛ, не е обложен с окончателни данъци по този закон и с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, данъкът следва да се определи по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като доход от всички други източници.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ на физическите лица, които са ги придобили. Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година, като данъчната ставка е 10 на сто. Същите се посочват в Приложение № 6 към ГДД с код 606. Крайният срок за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ от лицата, придобили доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както и сроковете за внасяне на дължимия по декларацията данък е 30 април на 2020 г.
От запитването се установява, че за периода от 01.01.2019 г. до 25.06.2019 г. физическо лице е получило в Кралство Холандия суми като социални помощи - "Bbz uitkering", както и субсидия за наем и здравна застраховка, покриваща част от наема на обитаваното жилище и задължителната медицинска застраховка, която лицето е плащало.
Въпрос: следва ли тези суми да бъдат декларирани с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ и как следва да бъдат представени в нея - като доходи от чужбина или като социални помощи?
Тъй като правомощието да дава становища по конкретни казуси, свързани с практическото прилагане на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО), както и да тълкува и разяснява текстовете им, има Дирекция "СИДДО" при ЦУ на НАП, запитването е изпратено за отговор по компетентност.
С писмо вх. № ........ е получен отговор, в който се посочва, че, позовавайки се единствено на информацията в запитването, посочените доходи попадат в обхвата на чл. 22 "Други доходи" от СИДДО с Холандия, което ограничава правото на Холандия да ги облага, когато са получени от местни лица на България.
При така изложената фактическа обстановка, с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн. ДВ, бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 38 от 24.04.2020 г.), е изразено следното принципно становище.
Съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
- 1. което има постоянен адрес в България, или
- 2. което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период, или
- 3. което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
- 4. чийто център на жизнени интереси се намира в България.
За целите на ал. 1, т. 4 центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При определянето им могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си.
Съгласно чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
В конкретния случай, според изложеното в запитването, данъчно задълженото лице е с постоянен адрес в България и пребивава трайно в страната от 25.06.2019 г. до момента. Следователно за 2019 г. то пребивава повече от 183 дни в България и поради това е местно лице за Република България.
Извод: За 2019 г. лицето е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 6 от ЗДДФЛ местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и чужбина.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон. Необлагаемите доходи са посочени неизчерпателно в чл. 13 от ЗДДФЛ.
В тази връзка и доколкото в запитването липсва необходимата подробна информация, следва да се има предвид, че съгласно чл. 13, ал. 1, т. 15 от ЗДДФЛ не са облагаеми помощите и добавките от социално подпомагане, получени на основание на Закона за интеграция на хората с увреждания, Закона за закрила на детето, Закона за семейни помощи за деца или на друг нормативен акт, както и обезщетенията и помощите при безработица, получени на основание на нормативен акт.
Предвид изложеното, ако предоставените от Кралство Холандия суми като социални помощи - "Bbz uitkering", и като субсидия за наем и здравна застраховка (доколкото и те представляват тип социална помощ), се получават по силата на нормативен акт съгласно холандското законодателство, то те биха попаднали в обхвата на необлагаемите доходи и по силата на чл. 52, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ няма да подлежат на деклариране с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
При необходимост задължение на лицето е да представи документи и да докаже приложимото чуждо право (аргумент от чл. 116 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и чл. 40, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс).
Алтернативно може да бъде преценена и относимостта на чл. 13, ал. 1, т. 16 от ЗДДФЛ, относно помощите от организации със социална дейност, създадени със закон, и от юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на обществено полезна дейност.
Извод: Ако сумите от Холандия представляват социални помощи, предоставени по силата на нормативен акт по холандското право или попадат в хипотезата на чл. 13, ал. 1, т. 16 от ЗДДФЛ, те са необлагаеми и не подлежат на деклариране по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Съгласно чл. 50а от ЗДДФЛ местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ придобитите през годината доходи по чл. 13 от същия закон, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.
Ако лицето желае да декларира придобитите необлагаеми доходи, същото следва да попълни Приложение № 13 (образец 2013) на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Извод: Декларирането на необлагаемите доходи по чл. 13 от ЗДДФЛ е възможно по желание на лицето чрез Приложение № 13 към ГДД по чл. 50.
От друга страна, в случай че получените суми не попадат в обхвата на разпоредбите на чл. 13, ал. 1, т. 15 и т. 16 от ЗДДФЛ, те ще подлежат на данъчно облагане.
При това положение, доколкото този доход е от източник, който не е сред изрично посочените в ЗДДФЛ, не е обложен с окончателни данъци по този закон и с окончателни данъци по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане, данъкът следва да се определи по реда на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ, като доход от всички други източници.
Доходите по чл. 35 от ЗДДФЛ подлежат на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа и на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от физическите лица, които са ги придобили. Облагаемият доход е брутната сума на облагаемите доходи, придобити през данъчната година, като данъчната ставка е 10 на сто. Тези доходи се посочват в Приложение № 6 към годишната данъчна декларация с код 606.
Крайният срок за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ от лицата, придобили доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа, както и срокът за внасяне на дължимия по декларацията данък, е 30 април 2020 г.
Извод: Ако сумите не са необлагаеми по чл. 13, ал. 1, т. 15 и т. 16 от ЗДДФЛ, те се облагат като "доходи от всички други източници" по чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ с 10% данък върху общата годишна данъчна основа, декларират се в ГДД по чл. 50 в Приложение № 6 с код 606, в срок до 30.04.2020 г.
