НАП: Данъчно третиране по ЗДДС и Наредба Н-18 на онлайн търговия със стоки чрез склад в друга държава членка

ОТНОСНО:Третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) на онлайн продажби на стоки

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-21-5/14.06.2023 г., относно третиране по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.) на онлайн продажби на стоки.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Дружеството, което управлявате, е регистрирано на основание чл. 100, ал. 1 от ЗДДС и възнамерява да стартира онлайн търговия през собствен електронен магазин, който ще регистрира в България. Предвиждат се голям обем продажби, като стоките ще се изпращат в логистичен склад в Германия, където ще се съхраняват, пакетират и изпращат от името на "М" ООД до клиенти в Германия и други страни. Услугата от логистичния център ще се таксува месечно според броя поръчки.

При продажбите от онлайн магазина (платформата е на немски език), фактурите ще се издават на немски и български език.

Българското дружество няма да има собствен адрес в Германия.

Фирмата ще закупува стоките от друга българска фирма (фирма "Х"), регистрирано по ЗДДС лице, която ще изпраща стоките от България към логистичния склад в Германия от името и за сметка на дружество "М" ООД. Може да се внасят стоки от трети страни на територията на Германия, както и да осъществява вътреобщностно придобиване на територията на Германия от доставчици, регистрирани по ДДС в други държави членки.

Поставени са следните въпроси:

1. Какви документи следва да се съставят за прехвърлянето на стоката от България до Германия и къде ще намерят отражение в дневниците в България и Германия?

2. Проблем ли е, че българският търговец - фирма "Х" ще осъществява изпращането на стоките от името и за сметка на българското дружество - доставчик от територията на страната до логистичния склад на територията на Германия?

3. При внос на стоки или при покупка от регистрирани по ДДС фирми от Европейския съюз (ЕС) какви са процедурите и в дневника в Германия ли ще намерят отражение, тъй като стоките директно ще пристигат в Германия?

4. За продажбите от Германия към данъчно незадължени физически лица (ДНФЛ) от други държави членки, както и към България, във фактурата кой ДДС номер ще фигурира - българският или немският? Ще има ли включено ДДС във фактурата?

5. Продажбите от Германия към регистрирани по ДДС дружества в Германия или други страни в ЕС, както и към трети страни, в дневника за продажби на Германия ли ще се включат?

6. В кой точно момент българското дружество следва да се регистрира в Германия - преди изпращането на стоките за Германия ли?

7. Възможно ли е българското дружество да се регистрира по режим OSS преди да осъществи продажбите, като подаде декларация за регистрация в края на тримесечието и се регистрира от първо число на следващия месец? Следва ли преди това да се регистрира електронният магазин съгласно чл. 52 от Наредба Н-18/2006 г.?

8. Дружеството счита, че ще е по-удачно да използва алтернативния метод, съгласно чл. 3, ал. 17 от Наредба Н-18/2006 г. и всеки месец да подава одиторски файл, съгласно чл. 59т, ал. 2 от същата наредба. За тази цел, за всяка продажба ли следва да има фактура, която да съдържа всички реквизити, изисквани от одиторския файл? Тази фактура, ако разполага с всички реквизити би ли заместила документа за регистрация на продажбите по чл. 52о, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 г.?

9. Тъй като българското дружество е регистрирано по ЗДДС в България на основание чл. 100, ал. 1 от закона, ще има ли право на данъчен кредит за покупките?

С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:

По първи и втори въпрос:

Тъй като от изложеното в запитването не става ясно дали представляваното от Вас дружество има регистрация по ДДС в Германия (посочили сте само, че е регистрирано по чл. 100, ал. 1 от ЗДДС лице), изложеното по-долу становище е принципно.

Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 4 от ЗДДС, възмездна вътреобщностна доставка на стоки е и изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от регистрирано по ЗДДС лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано за целите на ДДС.

Предвид гореизложеното, в случай че представляваното от Вас дружество има регистрация по ДДС в Германия, при изпращането на стоките от негово име или за негова сметка до склада на територията на Германия, ще е налице вътреобщностна доставка на стоки по реда на чл. 7, ал. 4 от материалния закон. Данъчната основа на доставката по този ред е данъчната основа по чл. 27, ал. 1 от ЗДДС, увеличена по реда на чл. 26, ал. 3 от с.з. Приложима е нулева ставка по чл. 53, ал. 1 от ЗДДС.

Ако дружеството няма регистрация по ДДС в Германия, следва да се съобразите с разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС. Изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС се смята за възмездна доставка на стоки. Данъчната основа на тази доставка се определя по реда на чл. 27, ал. 1 от закона. Приложима е ставката от 20% по чл. 66, ал. 1 от ЗДДС.

И в двете гореизложени хипотези, при изпращането на стоките от Ваше име и за Ваша сметка от територията на страната до територията на Германия ще е налице възмездна доставка на стоки за целите на ЗДДС. Дружеството следва да издаде протокол съгласно чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС в срока по чл. 117, ал. 3 от с.з., който да намери отражение в отчетния регистър - дневник за продажбите и справка-декларацията за съответния данъчен период, през който е издаден.

Отразяването на документи под идентификационен номер по ДДС, издаден от друга държава членка е съгласно законодателството на тази държава членка (в случая Германия), поради което, Националната агенция за приходите (НАП) нe е компетентна да изрази становище в тази връзка.

За транспортната услуга са приложими общите правила на ЗДДС.

По трети въпрос:

Внос на стоки по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС е въвеждането на несъюзни стоки на територията на страната. При придобиване на стоки от внос на територията на друга държава членка (Германия) се прилага законодателството на тази друга държава членка.

За целите на третирането на вътреобщностно придобиване на стоки на територията на Германия (посочили сте, че стоките директно се транспортират до територията на Германия), осъществено под ДДС номер на дружеството, издаден в Германия, следва да се запознаете със законодателството на тази държава членка.

В случай, че извършите вътреобщностно придобиване под българския си ДДС номер и стоките не пристигат на територията на страната, мястото на изпълнение на това придобиване е територията на страната (чл. 62, ал. 2 от ЗДДС). В този случай, дружеството следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС и да начисли изискуемия от него данък като придобиващ. В случай, че дружеството разполага с доказателства, че вътреобщностното придобиване на стоките е обложено в държавата членка, където стоките пристигат или завършва превозът им, лицето коригира резултата по прилагането на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС по реда на чл. 10, ал. 1 и 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).

По четвърти и седми въпрос:

Следва да имате предвид, че вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз е доставката на стоки, за която едновременно са налице условията на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС, а именно:

1. Стоките се изпращат или транспортират или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. Получател по доставката е данъчно незадължено лице; за данъчно незадължено лице се счита и данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което няма задължение да начислява ДДС при вътреобщностно придобиване на стоката в държавата членка, където транспортът приключва;

3. Стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обръщение с изключение на нови превозни средства, стоки, които се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика или са стоки, които са предмет на специален ред за облагане на маржа на цената за стоки втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

На основание чл. 20, ал. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при вътреобщностна дистанционна продажба на стоки е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането й до получателя. В случай, че извършвате вътреобщностни дистанционни продажби на стоки от територията на друга държава членка - Германия (от логистичния склад), място на изпълнение на тези доставки е мястото, където завършва изпращането или транспортирането на стоките.

Във връзка с гореизложеното, при извършването на вътреобщностни дистанционни продажби на стоки, които се изпращат от територията на Германия за дружеството възниква задължение за регистрация в държавите членки, където е мястото на изпълнение на същите или с извършване на първата доставка дружеството може да упражни правото си да се регистрира за прилагане на режим в Съюза на територията на страната по реда на чл. 156 във връзка с чл. 152 от ЗДДС. За осъществените доставки се дължи данъка на държавата членка на клиентите - ДНЗЛ.

Регистрирането на електронния магазин по реда на Наредба Н-18/2006 г. е ирелевантно обстоятелство по отношение възникването на задължение или упражняването на правото за регистрация за режим в Съюза.

На основание чл. 158 от ЗДДС, документирането на доставки, за които се прилага режим в Съюза е по правилата на законодателството на държавата членка по идентификация. Доставките с място на изпълнение на територията на друга държава членка на стоки при условията на дистанционни продажби, за които не се прилагат специалните режими по чл. 152, ал. 2, 3 и 5 от ЗДДС се документират по правилата на законодателството на тази друга държава членка (чл. 79, ал. 3, т. 2 от ППЗДДС).

По пети въпрос:

При извършване на доставка на стоки от българското дружество от територията на Германия (от логистичния склад), които се изпращат към клиенти - данъчно задължени лица, установени в Германия, в други държави членки или в трети страни, мястото на изпълнение e на територията на Германия (откъдето започва транспортът на стоките), т.е., извън територията на страната. За документирането на доставките на стоки с място на изпълнение на територията на друга държава членка, представляваното от Вас лице следва да се запознае със законодателството на тази държава членка.

По шести въпрос:

Възникването на задължение за регистрация в друга държава членка (Германия) е съгласно законодателството на тази държава членка, поради което НАП не може да изрази становище.

По осми въпрос:

Лицата по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. са длъжни да регистрират и отчитат всяка продажба на стоки или услуги при неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта чрез издаване на документ за регистриране на продажбата, който трябва да бъде четим и да съдържа реквизитите по чл. 52о, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. Когато за продажбата е издадена фактура, се допуска да не се издава документ по чл. 52о, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., ако във фактурата се съдържат данните по чл. 52о, ал. 1, т. 3 - 6 от наредбата.

Лицето е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл, съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца.

Съгласно приложение № 38 към чл. 52т, ал. 2 от Наредба № Н-18/2006 г. всички регистрирани и натрупвани суми се изразяват в левове.

По девети въпрос:

Когато лицето е регистрирано на основание чл. 156 от ЗДДС и на основание чл. 96 или чл. 100, ал. 1 от ЗДДС, то има право на приспадане на данъчен кредит по общите правила на закона за получени доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната във връзка с извършвани от него доставки, за които лицето прилага режима.

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.