ОТНОСНО: Приложение на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 94-00-218#2/30.11.2022 г. относно прилагане на Наредба № Н-18/2006 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Стоматолог упражнява дентална практика и предоставя услуги - дентални дейности. Уточнено е в запитването, че денталните лекари нямат производствена дейност.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
В коя група трябва да попадат услугите, които лицето предоставя в практиката си - достатъчно ли е да бъдат наименувани с общо име "дентални дейности"?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство изразявам следното становище:
Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. задължава лицата да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, а именно:
1. група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
2. група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС;
3. група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
4. група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.
Лицето по чл. 3 от Наредбата, независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно ал. 1 на същата разпоредба, както и задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група А (чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006г.).
Програмирането и регистрирането на конкретен вид стока или услуга като артикул (с точно наименование и програмирана цена) или артикулна подгрупа (обобщено наименование) трябва да бъде извършено в съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-18 от 2006 г.
Одобрените и разрешени за разпространение в България фискални устройства (ФУ) осигуряват минимум 100 натрупващи регистри за запис на артикули.
Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006г., фискалната касова бележка, издадена от ФУ, трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 - 17 на същата алинея. В съответствие с т. 7 фискалната касова бележка трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
Видно от цитираната разпоредбата, един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименование на стоката/услугата. Това изискване е императивно - от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка продажба на стока/услуга в търговския обект и следва да бъде разглеждано с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.
Предвид гореизложеното и с оглед специфичната дейност в различните търговски обекти и използваните в тях фискални устройства следва степента на детайлност в наименованието на продаваната стока/услуга да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока или получената услуга.
В тази връзка и в съответствие с чл. 26, ал. 1, т. 7 от наредбата следва да има детайлното описание на продаваната стока/услуга, което позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. Препоръчително е отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация.
Не е допустимо отразяване във ФУ с обобщена категория от типа "дентални дейности", тъй като по този начин не се позволява идентифициране на продадената стока/услуга в търговския обект.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: стоматолог упражнява дентална практика и предоставя услуги - дентални дейности. В запитването е уточнено, че денталните лекари нямат производствена дейност.
Въпрос: В коя група трябва да попадат услугите, които лицето предоставя в практиката си - достатъчно ли е да бъдат наименувани с общо име "дентални дейности"?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се прави следният правен анализ.
Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лицата са задължени да регистрират всяка продажба на стока или услуга по данъчни групи според вида на продажбите, както следва:
- група "А" - за стоки и услуги, продажбите на които са освободени от облагане с данък, за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 0 % ДДС, както и за продажби, за които не се начислява ДДС;
- група "Б" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 20% ДДС;
- група "В" - за продажби на течни горива чрез измервателни средства за разход на течни горива;
- група "Г" - за стоки и услуги, продажбите на които се облагат с 9% ДДС.
Лицето по чл. 3 от Наредба № Н-18/2006 г., независимо дали е регистрирано или не по ЗДДС, задължително регистрира всички продажби по данъчни групи съгласно чл. 27, ал. 1, както и задължително се програмират и регистрират с наименование и единична цена като отделни артикули стоките или услугите, отнасящи се към данъчна група "А" (чл. 27, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г.).
Програмирането и регистрирането на конкретен вид стока или услуга като артикул (с точно наименование и програмирана цена) или артикулна подгрупа (обобщено наименование) следва да се извършва в съответствие с разпоредбите на Наредба № Н-18/2006 г. Одобрените и разрешени за разпространение в България фискални устройства осигуряват минимум 100 натрупващи регистри за запис на артикули.
Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. фискалната касова бележка, издадена от фискално устройство, трябва да бъде четима, да съответства на образеца съгласно приложение № 1 и да съдържа задължителните реквизити, изброени в т. 1 - 17 на същата алинея. В съответствие с т. 7 фискалната касова бележка трябва да съдържа наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги.
От цитираната разпоредба следва, че един от основните задължителни реквизити на фискалната касова бележка е наименованието на стоката/услугата. Това изискване е императивно и е от категорията на задължителните реквизити при извършване на всяка продажба на стока/услуга в търговския обект. То следва да се разглежда с оглед спецификата на търговския обект и техническите и функционални параметри на използваното фискално устройство.
С оглед на изложеното и предвид специфичната дейност в различните търговски обекти и използваните в тях фискални устройства, степента на детайлност в наименованието на продаваната стока/услуга трябва да позволява на клиента да идентифицира вида на закупената от него стока или получената услуга. В тази връзка и в съответствие с чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/2006 г. следва да има детайлно описание на продаваната стока/услуга, което позволява по-ефективно упражняване правата на клиентите. Препоръчително е отразяването на продаваните стоки/услуги да се осъществява в по-голяма степен на индивидуализация.
Не е допустимо отразяване във фискалното устройство с обобщена категория от типа "дентални дейности", тъй като по този начин не се позволява идентифициране на продадената стока/услуга в търговския обект.
Извод: Услугите, предоставяни в денталната практика, следва да се регистрират по съответната данъчна група съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., като не е допустимо те да бъдат наименувани във фискалното устройство само с общото наименование "дентални дейности"; необходимо е детайлно и индивидуализиращо описание на всяка услуга.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването и не може да се ползва по чл. 17, ал. 3 от ДОПК при различни факти.
