НАП: Прилагане на българското осигурително законодателство спрямо гражданин на Обединеното кралство – собственик и управител на ЕООД

Във връзка с писмено запитване е изложена следната фактическа обстановка: чуждестранно физическо лице, гражданин на Великобритания, е собственик и управител на еднолични дружества с ограничена отговорност в България. Лицето е получило служебен номер от НАП във връзка с регистрация по ЗДДС на тези дружества. Лицето пребивава постоянно във Великобритания, получава доходи там и към момента няма намерение да пребивава в България дългосрочно или постоянно.

Поставени са следните въпроси:

Въпрос 1: Към момента как се третират за целите на задължителното социално и здравно осигуряване в България лицата, граждани на Великобритания - като граждани на трети страни или като граждани на Европейския съюз (ЕС)? Има ли вече приета и влязла в сила спогодба за уреждане на този вид отношения между България и Великобритания и ако да - къде може да бъде намерена?

Въпрос 2: Възниква ли задължение лицето да внася задължителни осигурителни вноски и в България, и обвързано ли е то с получаването или не на доходи от лицето в България?

Въпрос 3: Необходимо ли е и в кои случаи лицето да получи документ от Великобритания за това, че се осигурява там, който да бъде представен пред НАП/НОИ и ако да - какъв точно документ е изискуем, пред кои институции следва да се представи и в какъв срок?

Въпрос 4: В случай, че лицето не получава доходи в България и ако следва да внася задължителни осигурителни вноски, то как следва да се случи това - лицето трябва ли да се регистрира като самоосигуряващо се лице, подлежи ли на годишно изравняване на осигурителния доход и задължено ли е в тази връзка да подава годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ тук в България? Или следва да се осигурява по договор за управление и контрол по общия ред, или по друг начин?

Предвид непълната фактическа обстановка и общия характер на въпросите, свързани със задължения на други, анонимни лица, е изразено принципно становище.

1. Правен контекст след оттеглянето на Обединеното кралство от ЕС

На 24 януари 2020 г. е подписано Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия от Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия (Споразумението). Споразумението влиза в сила при излизането на Обединеното кралство от ЕС на 31 януари 2020 г. в полунощ, централноевропейско време. От този момент Обединеното кралство вече не е държава членка на ЕС и се счита за трета държава.

Влизането в сила на Споразумението поставя началото на преходен период до 31 декември 2020 г., през който правото на Съюза се прилага по отношение на и в Обединеното кралство. След изтичането на преходния период описаният случай следва да се разгледа в контекста на правилата в Дял III от Споразумението, касаещ координацията на системите за социална сигурност.

В чл. 30 от Споразумението е регламентиран персоналният обхват на Дял III "Координация на системите за социална сигурност". Съгласно чл. 30, параграф 1, буква "б" от Споразумението, разпоредбите на Дял III се прилагат за граждани на Обединеното кралство, спрямо които се прилага законодателството на държава членка в края на преходния период, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

На основание чл. 30, параграф 1, буква "д", подточка "ii" от Споразумението, разпоредбите на Дял III се прилагат и за граждани на Обединеното кралство, които упражняват дейност като заето или самостоятелно заето лице в една или повече държави членки в края на преходния период и спрямо които въз основа на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 се прилага законодателството на Обединеното кралство, както и членовете на техните семейства и преживелите ги лица.

Съгласно чл. 31, параграф 1 от Споразумението се гарантира приложението на Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социална сигурност и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност в тяхната цялост спрямо лицата, посочени в чл. 30, параграф 1.

Прилагането на Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009 се гарантира, докато съответната ситуация се запазва непроменена или лицата продължават без прекъсване да са в ситуация, която обхваща едновременно Обединеното кралство и държава членка на ЕС.

При условие, че лицето е упражнявало дейност като заето или самостоятелно заето в една или повече държави членки и за него е определено като приложимо по реда на дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 и се прилага законодателството на държава членка или законодателството на Обединеното кралство в края на преходния период, то попада в персоналния обхват на Споразумението и по отношение на него продължават да се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.

При промяна на тази ситуация следва да се има предвид Протоколът за координация на системите за социална сигурност, част от Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Обединеното кралство, публикуван в Официален вестник на Европейския съюз на 31.12.2020 г.

При условие, че лицето не отговаря на цитираните условия, за периода след 01.01.2021 г. се прилагат националните правила, както следва.

Извод: Обединеното кралство се третира като трета държава, но за лицата, попадащи в персоналния обхват на Дял III от Споразумението, продължават да се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, докато ситуацията им остане непроменена; при липса на тези условия след 01.01.2021 г. се прилага българското законодателство по общия ред.

2. Държавно обществено осигуряване (ДОО) - общи принципи

По отношение на ДОО, ако лицето упражнява трудова дейност, то се осигурява по общите правила на Кодекса за социално осигуряване (КСО). Обвързването на осигуряването с полагането на труд е основополагащо за ДОО. За да възникне задължение за осигуряване, е необходимо лицето да извършва трудова дейност по смисъла на КСО.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за която са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й.

Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените, и други доходи от трудова дейност.

Извод: Задължението за осигуряване по ДОО възниква само при упражняване на трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и осигурителните вноски се дължат върху доходите от тази дейност.

3. Осигуряване на управители и самоосигуряващи се лица

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО задължително осигурени за всички осигурени социални рискове по този кодекс са управителите и прокуристите на търговски дружества, членовете на съвети на директорите, на управителни и надзорни съвети на търговски дружества, синдиците и ликвидаторите, както и лицата, работещи по договори за управление на неперсонифицирани дружества.

Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани дружества, както и лицата, които се облагат по реда на чл. 26, ал. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители.

Съгласно чл. 4, ал. 4 от КСО лицата по ал. 3 могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство по свой избор.

Съгласно чл. 4, ал. 11 от КСО лицата, които упражняват дейности на различни основания по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, подлежат на осигуряване за всяка една от тях.

Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО осигурителите, осигурителните каси и самоосигуряващите се лица са длъжни да внасят осигурителните вноски за своя сметка и за сметка на осигурените лица в сроковете и по реда, определени с този кодекс.

Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия и икономическа дейност и не повече от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл. 6, ал. 3 от КСО осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 се дължат върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен осигурителен доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година.

Съгласно чл. 6, ал. 9 от КСО окончателният размер на осигурителния доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Окончателният размер на осигурителния доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл. 6, ал. 11 от КСО за лицата, които са осигурени на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1, 2 и 3, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните доходи по всички основания, но върху не повече от максималния месечен осигурителен доход.

Съгласно чл. 127, ал. 1 от КСО Националният осигурителен институт (НОИ) упражнява контрол по спазване на осигурителното законодателство, включително относно правилното определяне и внасяне на осигурителните вноски.

Извод: Управителите на търговски дружества се осигуряват по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО върху възнаграждението по договора за управление, а собствениците/съдружниците, упражняващи личен труд, се осигуряват като самоосигуряващи се лица по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, с годишно изравняване на осигурителния доход по чл. 6, ал. 9 от КСО.

4. Здравно осигуряване

Съгласно чл. 33, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) задължително здравно осигурени в Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) са чуждите граждани или лицата без гражданство, на които е разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, освен ако е предвидено друго в международен договор, по който Република България е страна.

Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от ЗЗО задължително здравно осигурени са и чуждите граждани, на които е разрешено продължително пребиваване в Република България, ако работят по трудово правоотношение или по служебно правоотношение в Република България.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3, които са наети по трудово правоотношение или по служебно правоотношение, здравноосигурителните вноски се дължат върху доходите, върху които се дължат и вноски за държавното обществено осигуряване, и се внасят от работодателя и осигуреното лице.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3, които са самоосигуряващи се по смисъла на КСО, здравноосигурителните вноски се дължат върху дохода, върху който се дължат и вноски за държавното обществено осигуряване, и се внасят от самоосигуряващото се лице.

Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата по чл. 33, ал. 1, т. 3, които не подлежат на осигуряване по т. 1 - 5, здравноосигурителните вноски се дължат върху минималния месечен осигурителен доход за самоосигуряващите се лица и се внасят от самите лица.

Извод: Задължението за здравно осигуряване на чужди граждани зависи от вида на пребиваването им в България и от това дали упражняват трудова дейност или са самоосигуряващи се; вноските се дължат върху същия доход, върху който се дължат и вноски за ДОО, или върху минималния осигурителен доход, когато не подлежат на осигуряване на друго основание.

5. Определяне на приложимото осигурително законодателство за граждани на трети държави

Съгласно чл. 1, ал. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ) наредбата урежда общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ разпоредбите на наредбата се прилагат и за чужди граждани, които са самоосигуряващи се лица по смисъла на КСО и упражняват трудова дейност в Република България, освен ако в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго.

Извод: За граждани на трети държави, включително на Обединеното кралство, които не попадат в обхвата на Споразумението и Протокола, се прилагат националните правила на КСО и НООСЛБГРЧМЛ, като за чуждите граждани - самоосигуряващи се лица, наредбата се прилага по аналогия, освен ако международен договор не предвижда друго.

6. Отговор по отделните въпроси

По Въпрос 1

След излизането на Обединеното кралство от ЕС и изтичането на преходния период, Обединеното кралство се счита за трета държава. Въпреки това, за лицата, попадащи в персоналния обхват на Дял III от Споразумението за оттегляне (чл. 30 и чл. 31), продължават да се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009, докато съответната ситуация се запазва непроменена или лицата продължават без прекъсване да са в ситуация, която обхваща едновременно Обединеното кралство и държава членка на ЕС.

При промяна на ситуацията се прилага Протоколът за координация на системите за социална сигурност, част от Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и Обединеното кралство, публикуван в Официален вестник на ЕС на 31.12.2020 г.

Извод: Гражданите на Великобритания по принцип се третират като граждани на трета държава, но за лицата, обхванати от Споразумението за оттегляне и Протокола към Споразумението за търговия и сътрудничество, продължават да действат правилата за координация на системите за социална сигурност на ЕС.

По Въпрос 2

Задължението за внасяне на задължителни осигурителни вноски в България възниква при наличие на трудова дейност по смисъла на КСО, упражнявана на територията на страната, и при определяне на българското законодателство като приложимо съгласно действащите правила за координация или националното право.

Осигурителните вноски за ДОО се дължат върху доходите от трудова дейност (чл. 6, ал. 2 от КСО). За лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО вноските се дължат върху получените, включително начислените и неизплатени, брутни месечни възнаграждения, но не по-малко от минималния осигурителен доход за съответната професия и икономическа дейност и не повече от максималния месечен осигурителен доход. За лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО вноските се дължат върху избран от тях месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен осигурителен доход.

Извод: Задължение за осигурителни вноски в България възниква само ако лицето упражнява трудова дейност по смисъла на КСО и българското законодателство е приложимо; вноските са обвързани с наличието и размера на доходите от тази трудова дейност.

По Въпрос 3

За лицата, попадащи в обхвата на Споразумението за оттегляне и Регламент (ЕО) №883/2004, приложимото законодателство се удостоверява по реда на тези актове. При промяна на ситуацията се прилага Протоколът за координация на системите за социална сигурност към Споразумението за търговия и сътрудничество.

В становището се подчертава, че поради непълната фактическа обстановка и липсата на конкретни данни за лицето, не може да се даде конкретен отговор относно вида на документа, компетентната институция и сроковете за представянето му, като се изразява само принципно становище, че приложимото законодателство следва да бъде удостоверено по реда на действащите европейски и международни актове или националното право.

Извод: Необходимостта от документ от Великобритания и неговият вид зависят от това дали лицето попада в обхвата на Споразумението за оттегляне и Протокола; поради непълната фактическа обстановка е възможно да се даде само принципен отговор, че приложимото законодателство следва да се удостоверява по реда на действащите координационни правила.

По Въпрос 4

Ако лицето не получава доходи в България и не упражнява трудова дейност по смисъла на КСО на територията на страната, не възниква задължение за осигуряване по българското законодателство. При наличие на трудова дейност като управител по договор за управление и контрол лицето подлежи на осигуряване по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. При упражняване на личен труд като собственик или съдружник в търговско дружество лицето подлежи на осигуряване като самоосигуряващо се по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, с годишно изравняване на осигурителния доход по чл. 6, ал. 9 от КСО и подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, когато това е предвидено в данъчното законодателство.

Поради непълната фактическа обстановка и липсата на конкретни данни за упражнявана трудова дейност и получавани доходи в България, становището остава на принципно ниво, без да се прави конкретна квалификация на осигурителния статус на лицето.

Извод: Ако лицето не упражнява трудова дейност и не получава доходи в България, не възниква задължение за осигуряване; при упражняване на дейност като управител или като самоосигуряващо се лице се прилагат съответно чл. 4, ал. 1, т. 7 и чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, с произтичащите задължения за осигурителни вноски и годишно изравняване на осигурителния доход, включително подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, когато това се изисква.