ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрeз електронен магазин (Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" .......постъпи Ваше запитване с вх. № ....../13.12.2023 г., препратено за отговор по компетентност от ЦУ на НАП.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата пранира да разшири дейността си с продажби на стоки онлайн. За целта е сключила споразумение с куриерска компания "Еконт". Споразумението е озаглавено "Онлайн продажби без касов апарат", съгласно което куриерската компания ще издава касови бонове вместо продавача, позовавайки се на чл. 29 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г.
Поставени са следните въпроси:
1. Следва ли всеки път при изпращане на пратка да се издава фактура или е достатъчно да се направи опис?
2. Ако издаването на опис е достатъчно, за да се спазят изискванията, как се процедира при отчитането на дължимото ДДС след това? Предаването на описа за осчетоводяване достатъчно ли е или следва да се предприемат и други действия?
С оглед на така изложената фактическа обстановка и разпоредбите на действащото данъчно законодателство, изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга.
В ал. 3 на чл. 113 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава, като т. 1 визира доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Когато крайните клиенти, които закупуват стоките са данъчно незадължени физически лица, за дружеството не възниква задължение за издаване на фактура.
Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването и съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС.
Следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във вр. с ал. 2 от ЗДДС, където е указано, че за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби. Той съдържа обобщена информация за тези доставки и се съставя най-късно в последния ден на данъчния период. Отчетът за извършените продажби следва да съдържа информацията, определена в разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС) .
За отчитане на дължимото ДДС регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да води дневник за продажбите и да отрази издадените от него или от негово име фактури, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното, издаването на опис не е регламентирано в ЗДДС и следва да се съобразите с посочените норми.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата планира да разшири дейността си с продажби на стоки онлайн. За целта е сключила споразумение с куриерска компания "Еконт". Споразумението е озаглавено "Онлайн продажби без касов апарат", съгласно което куриерската компания ще издава касови бонове вместо продавача, като се позовава на чл. 29 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Следва ли всеки път при изпращане на пратка да се издава фактура или е достатъчно да се направи опис?
Въпрос 2: Ако издаването на опис е достатъчно, за да се спазят изискванията, как се процедира при отчитането на дължимото ДДС след това? Предаването на описа за осчетоводяване достатъчно ли е или следва да се предприемат и други действия?
С оглед на изложената фактическа обстановка и действащото данъчно законодателство се приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга.
В чл. 113, ал. 3 от ЗДДС са разгледани хипотези, при които фактура може да не се издава. В чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е предвидено, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Когато крайните клиенти, които закупуват стоките, са данъчно незадължени физически лица, за дружеството не възниква задължение за издаване на фактура.
Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването ѝ, съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС.
Следва да се съобрази и нормата на чл. 119, ал. 1 във връзка с ал. 2 от ЗДДС, според която за доставките, за които издаването на фактура не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби. Този отчет съдържа обобщена информация за тези доставки и се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.
Отчетът за извършените продажби следва да съдържа информацията, определена в разпоредбата на чл. 112, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС).
За отчитане на дължимото ДДС регистрираното по ЗДДС лице е длъжно да води дневник за продажбите и да отрази издадените от него или от негово име фактури, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119, съгласно чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
С оглед на гореизложеното се посочва, че издаването на опис не е регламентирано в ЗДДС и следва да се съобразите с посочените норми.
Извод: Не е предвидена възможност в ЗДДС описът да замести фактурата или отчета за извършените продажби; при доставки към данъчно незадължени физически лица фактура не е задължителна, но следва да се съставя отчет по чл. 119 от ЗДДС и да се води дневник за продажбите по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, като описът сам по себе си не изпълнява тези изисквания.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има действие само при идентичност между описаната във запитването фактическа обстановка и фактическата обстановка, установена при евентуално производство по ДОПК.
