В дирекция ОДОП .... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № ...... от 30.01.2017 г.
Фактическата обстановка посчена в запитването е следната:
Сдружение с нестопанска цел "Волейболен клуб ......." има състезатели, наети по трудов договор, които през 2016 г. са трансферирани в отбори в чужбина. Издадени са съответните фактури с трансферните суми.
Поставени са следните въпроси:
1. Как следва да се осчетоводят приходите от тези трансфери?
2. Трябва ли да се третират като приходи от стопанска дейност и съответно да се обложат с корпоративен данък?
3. Какво се случва в този случай с разходите за заплати и съответно осигуровки за тези състезатели, защото трудовите им договори не са прекратени и са начислявани, и изплащани заплати и осигуровки за тях?
4. Може ли тези разходи да се приспаднат от приходите от трансфера?
5. На сдружението са изплатени неустойки от състезател за неспазен състезателен договор. Как следва да се третира този приход - от стопанска или от основната нестопанска дейност, т.е. трябва ли да се облага с корпоративен данък?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки се с относимата нормативна уредба за 2017 година, изразявам следното становище:
Националната агенция за приходите /НАП/ има определени компетентности, които са регламентирани с разпоредбите на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите /ЗНАП/. НАП осигурява обслужване данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им осигурява необходимата информация, разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации, съдържащи указания за попълването им, на формуляри и други документи, които се изискват или издават въз основа на закон, като ги публикува и в Интернет на страницата на агенцията. Извън компетентността на агенцията е изразяване на становища относно счетоводното отчитане и формиране на счетоводния финансов резултат на предприятие, каквото е сдружението /местно юридическо лице, което не е търговец/ по смисъла на 2, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството /ЗСч/, поради което в настоящия отговор НАП не може да се ангажира с отговор по прилагане на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
Представената фактическа обстановка не е достатъчно ясна, не са представени устав на сдружението, образци от трудовите договори, договорите за трансфер, други документи, които имат отношение към специфичността на дейността на сдружението, не е посочено в устава коя дейност е възприета за нестопанската и коя е приета от сдружението за извършване като стопанска, както и други обстоятелства, поради което отговорът има принципен характер.
За да се определи една дейност като нестопанска, същата следва да е изцяло съобразена и да отговаря на изискванията на чл. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел /ЗЮЛНЦ/. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Въпреки, че естеството на целта, за осъществяването на която се създават тези лица е нестопанска, предвид чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ същите могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на определените в устава или учредителния акт цели. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани с чл. 3, ал. 2-6 от закона.
Предвид горното, макар и да не са търговци по своя статут, юридическите лица с нестопанска цел, са данъчно задължени на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ в случаите, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон /ТЗ/, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно. За да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните критерии:
-дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
-цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Или казано по друг начин преценката дали резултатът от дадена дейност подлежи или не на облагане по реда на ЗКПО се базира на следния примерен критерий:
Резултатът не подлежи на облагане, когато:
-се реализира в резултат на действия от страна на юридическото лице, което не е търговец, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт и
-цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
В чл. 62, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта /ЗФВС/ са посочени източниците за финансиране на спортните организации, които са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, а с ал. 2 е регламентирано, че данъчните и други облекчения за изброените в ал. 1 източници, се установяват със закон.
В ЗКПО не се съдържа специален текст, който да освобождава от облагане юридически лица с нестопанска дейност, извършващо дейност в областта на спорта. В закона не се определят видовете дейности, а се изброяват възможните източници за формиране на приходи, които се определят като търговски, т.е. като такива, които могат да се извършват и от други предприятия със статут на търговци по смисъла на ТЗ. Ако дейността, свързана с трансфер на спортист /определение в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗФВС - нормативно регулиран акт за промяна в клубната принадлежност и състезателните права на спортистите/ може да бъде извършвана от търговец на конкурентни начала и резултатът се облага с корпоративен данък при него, то за същата дейност сдружението ще е задължено да отчита приход от стопанска дейност и съответно да облага с данък постигнатия финансов резултат. Основната цел, която преследва ЗКПО с въвеждането на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи икономическа дейност на същия пазар /географски и предметен/, тъй като това би имало неблагоприятен ефект върху конкуренцията.
Във връзка с гореизложеното, при преценка на данъчното третиране на извършваната от сдружението стопанска дейност, следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО.
В зависимост от сферата, в която се извършва самата стопанска дейност, следва да се съобразите и със специфичните закони, които регламентират условията, при които се извършва тази дейност.
Промяната на клубната принадлежност и състезателните права на спортистите е "трансфер на спортист" по смисъла на т. 5 от § 1 от ДР на ЗФВС. При трансфер на спортист една спортна организация се задължава да прехвърли на друга спортна организация състезателните права на даден състезател срещу определена цена.
Възможно е предоставянето за ползване на състезателните права за определено време. Същественото при този временен трансфер е, че преотстъпващият клуб запазва собствеността си върху състезателните права на играча и не прекратява трудовото правоотношение с него.
Трансферът на спортист се осъществява на базата на договори, които както по-горе се посочи не са представени със запитването. Ето защо не може да се предостави конкретен отговор на поставения въпрос какво се случва с разходите, начислени на основание трудовите договори на спортистите.
Приспадането на разходи от приходи във връзка с определена сделка е въпрос свързан с основни принципи на счетоводната отчетност и прилагане на СС 18 Приходи, където в т. 5.1 е посочено, че приходът се признава, когато направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат надеждно да бъдат измерени и приходите за всяка сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи /принцип на съпоставимост между приходите и разходите/.
Относно признаването на приход от неустойки от състезател за неспазени клаузи в договор поради липса на достатъчно информация не може да бъде изразено становище. Преценката дали договорът, който е сключен между сдружението и спортиста е причислим и свързан с нестопанската дейност или е относим към стопанска дейност следва да направите като вземете под внимание посоченото по-горе.
Фактическата обстановка е следната: Сдружение с нестопанска цел "Волейболен клуб ......." има състезатели, наети по трудов договор, които през 2016 г. са трансферирани в отбори в чужбина. Издадени са фактури с трансферните суми.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Как следва да се осчетоводят приходите от тези трансфери?
Въпрос 2: Трябва ли да се третират като приходи от стопанска дейност и съответно да се обложат с корпоративен данък?
Въпрос 3: Какво се случва в този случай с разходите за заплати и съответно осигуровки за тези състезатели, защото трудовите им договори не са прекратени и са начислявани и изплащани заплати и осигуровки за тях?
Въпрос 4: Може ли тези разходи да се приспаднат от приходите от трансфера?
Въпрос 5: На сдружението са изплатени неустойки от състезател за неспазен състезателен договор. Как следва да се третира този приход - от стопанска или от основната нестопанска дейност, т.е. трябва ли да се облага с корпоративен данък?
В отговор, при съобразяване с относимата нормативна уредба за 2017 г., се изразява следното становище:
Националната агенция за приходите има определени компетентности, регламентирани в чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за националната агенция за приходите. НАП осигурява обслужване на данъкоплатците, осигурителите, осигурените и самоосигуряващите се лица, като им предоставя необходимата информация и разяснения по правата и задълженията им, осигурява отпечатването и безплатното разпространение на данъчни и други декларации с указания за попълването им, на формуляри и други документи, изисквани или издавани въз основа на закон, като ги публикува и в интернет страницата на агенцията.
Извън компетентността на НАП е изразяване на становища относно счетоводното отчитане и формиране на счетоводния финансов резултат на предприятие, каквото е сдружението (местно юридическо лице, което не е търговец) по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за счетоводството. Поради това НАП не може да се ангажира с отговор по прилагането на ЗСч и приложимите счетоводни стандарти.
Представената фактическа обстановка не е достатъчно ясна. Не са представени устав на сдружението, образци от трудовите договори, договорите за трансфер и други документи, свързани със специфичността на дейността на сдружението. Не е посочено в устава коя дейност е възприета за нестопанска и коя е приета за стопанска, както и други обстоятелства. Поради това отговорът има принципен характер.
За да се определи една дейност като нестопанска, тя трябва да е изцяло съобразена и да отговаря на изискванията на чл. 3 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗЮЛНЦ юридическите лица с нестопанска цел определят свободно средствата за постигане на техните цели. Макар целта, за която се създават тези лица, да е нестопанска по своето естество, по силата на чл. 3, ал. 3 от ЗЮЛНЦ те могат да извършват допълнителна стопанска дейност, свързана с предмета на основната им дейност, като използват приходите за постигане на целите, определени в устава или учредителния акт. Извършването на стопанска дейност и нейният предмет са регламентирани в чл. 3, ал. 2-6 от закона.
Въпреки че юридическите лица с нестопанска цел не са търговци по своя статут, те са данъчно задължени лица на основание чл. 2, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане, когато извършват сделки по чл. 1 от Търговския закон, както и когато отдават под наем движимо и недвижимо имущество. Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ не е изчерпателно.
За да се определи една дейност, осъществявана от юридическо лице с нестопанска цел, като търговска/стопанска, тя трябва да отговаря на следните критерии:
- дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и да се осъществява с цел печалба (не е необходимо печалбата фактически да е реализирана) или да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
- цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
Преценката дали резултатът от дадена дейност подлежи на облагане по реда на ЗКПО се базира на следния примерен критерий: резултатът не подлежи на облагане, когато:
- се реализира в резултат на действия от страна на юридическото лице, което не е търговец, които то е задължено да извърши по силата на нормативен акт, и
- цената е определена в нормативен акт или в нормативен акт е заложено ограничение на цената до размера на извършените разходи.
В чл. 62, ал. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта са посочени източниците за финансиране на спортните организации, които са юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, а в ал. 2 е предвидено, че данъчните и други облекчения за изброените в ал. 1 източници се установяват със закон.
В Закона за корпоративното подоходно облагане няма специален текст, който да освобождава от облагане юридически лица с нестопанска дейност, извършващи дейност в областта на спорта. В закона не се определят видовете дейности, а се изброяват възможните източници за формиране на приходи, които се определят като търговски, тоест такива, които могат да се извършват и от други предприятия със статут на търговци по смисъла на ТЗ.
Ако дейността, свързана с трансфер на спортист (определение в § 1, т. 5 от допълнителните разпоредби на ЗФВС - нормативно регулиран акт за промяна в клубната принадлежност и състезателните права на спортистите), може да бъде извършвана от търговец на конкурентни начала и резултатът при него се облага с корпоративен данък, то за същата дейност сдружението ще е задължено да отчита приход от стопанска дейност и съответно да облага с данък постигнатия финансов резултат.
Основната цел на ЗКПО при въвеждане на облагане на печалбите на юридическите лица, които не са търговци, от сделки по чл. 1 от ТЗ, е тези лица да не се поставят в по-благоприятно положение от останалите стопански субекти, осъществяващи икономическа дейност на същия пазар (географски и предметен), тъй като това би имало неблагоприятен ефект върху конкуренцията.
При преценка на данъчното третиране на извършваната от сдружението стопанска дейност следва да се има предвид, че ако тази дейност отговаря на посочените по-горе критерии, печалбите от нея подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на част втора от ЗКПО. В зависимост от сферата, в която се извършва самата стопанска дейност, следва да се съобразят и специфичните закони, които регламентират условията за извършване на тази дейност.
Промяната на клубната принадлежност и състезателните права на спортистите е "трансфер на спортист" по смисъла на т. 5 от § 1 от допълнителните разпоредби на ЗФВС. При трансфер на спортист една спортна организация се задължава да прехвърли на друга спортна организация състезателните права на даден състезател срещу определена цена. Възможно е и предоставяне за ползване на състезателните права за определено време. Същественото при този временен трансфер е, че преотстъпващият клуб запазва собствеността си върху състезателните права на играча и не прекратява трудовото правоотношение с него.
Трансферът на спортист се осъществява на базата на договори, които не са представени със запитването. Поради това не може да се даде конкретен отговор на въпроса какво се случва с разходите, начислени на основание трудовите договори на спортистите.
Приспадането на разходи от приходи във връзка с определена сделка е въпрос, свързан с основни принципи на счетоводната отчетност и прилагане на СС 18 "Приходи", където в т. 5.1 е посочено, че приходът се признава, когато направените разходи или тези, които ще бъдат направени във връзка със сделката, могат...
Извод: НАП не дава становище по счетоводното отчитане (вкл. осчетоводяване на приходите от трансфери и приспадане на разходи), поради липса на компетентност и непредставени договори и устав, а по отношение на данъчното третиране приема принципно, че ако дейността по трансфер на спортисти отговаря на критериите за стопанска дейност и може да се извършва от търговец на конкурентни начала, приходите от нея са приходи от стопанска дейност и подлежат на облагане с корпоративен данък по реда на ЗКПО.
