ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... е постъпило Ваше запитване с вх. № 96-00-136/05.05.2021 г., в което е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството "Г" EООД има установени задължения по ЗДДС след извършена данъчна ревизия и издаден ревизионен доклад и ревизионен акт, които са обжалвани по административен и съдебен ред, като производството е приключило с влязло в сила съдебно решение на ВАС.
В тази връзка е поставен следният въпрос:
На коя дата става изискуемо публичното вземане за данък върху добавената стойност?
Предвид наличие на висящо изпълнително производство за събиране на посочените в приложения към запитването ревизионен акт публични задължения и с оглед разпоредбите на ЗДДС, изразявам следното принципно становище:
Независимо, че задължението за внасяне на данък добавена стойност е установено с издаден ревизионен акт, който е обжалван по съдебен ред, изискуемостта на това задължение се определя съгласно правилата на материалния закон. Общият принцип за определяне на изискуемост е посочен в чл. 25, ал. 6 от ЗДДС и гласи, че данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 от същата разпоредба, като следва да се има предвид и, че когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането за размера на плащане (чл. 25, ал. 7 от ЗДДС).
Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
Чл. 89, ал.1 от същия закон определя, че когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, който срок е посочен в чл. 125 от ЗДДС - до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася задължението.
Следователно, задължението на лицата за внасяне на ДДС е до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася това задължение, независимо от последващо установяване с ревизионен акт.
При възникнали въпроси относно принудителното изпълнение на изискуемите публични задължения компетентен да отговори е органът, който води изпълнителното производство, а именно съответният публичен изпълнител.
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружеството "Г" ЕООД има установени задължения по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) след извършена данъчна ревизия и издаден ревизионен доклад и ревизионен акт. Ревизионният акт е обжалван по административен и съдебен ред, като производството е приключило с влязло в сила съдебно решение на Върховния административен съд.
Въпрос: На коя дата става изискуемо публичното вземане за данък върху добавената стойност?
Предвид наличието на висящо изпълнително производство за събиране на посочените в приложения към запитването ревизионен акт публични задължения и с оглед разпоредбите на ЗДДС, е изложено следното принципно становище:
Независимо че задължението за внасяне на данък върху добавената стойност е установено с издаден ревизионен акт, който е обжалван по съдебен ред, изискуемостта на това задължение се определя съгласно правилата на материалния закон.
Общият принцип за определяне на изискуемостта е уреден в чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, според който данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли на датата на възникване на данъчното събитие по ал. 2, 3 и 4 от същата разпоредба. Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от ЗДДС, съгласно която, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането за размера на плащането.
Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС, данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал изискуем.
На основание чл. 89, ал. 1 от ЗДДС, когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период. Този срок е определен в чл. 125 от ЗДДС - до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася задължението.
От изложеното следва, че задължението на лицата за внасяне на ДДС възниква и е дължимо до 14-то число на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася това задължение, независимо от последващото му установяване с ревизионен акт.
Извод: Публичното вземане за данък върху добавената стойност става изискуемо съгласно правилата на ЗДДС - на датата на данъчното събитие (или на получаване на авансовото плащане по чл. 25, ал. 7 от ЗДДС), като задължението за внасяне на данъка е до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, независимо от последващото установяване на задължението с ревизионен акт.
Относно въпросите, свързани с принудителното изпълнение на изискуемите публични задължения, е посочено, че компетентен да отговори е органът, който води изпълнителното производство, а именно съответният публичен изпълнител.
Извод: Въпросите относно принудителното изпълнение на вече изискуемите публични задължения по ЗДДС следва да се отнасят до компетентния публичен изпълнител, водещ изпълнителното производство.
