ОТНОСНО: Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ..... постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-28-83 от 08.04.2022 г., препратено по компетентност от Териториална дирекция на НАП ...... с изх. № 70-00-3431#1/08.04.2022 г.
Изложена е следната фактическа обстановка:
"М" ООД продава конфекция на фирма A, регистрирана в Турция. Турската фирма купувач иска дружеството да изпрати конфекцията от България в Германия. Движението на стоката България - Германия означава, че същата няма да минава през митнически контрол и "М" ООД няма да има издадена митническа декларация за износ.
Поставени са следните въпроси:
1. Фактурата, която ще издаде "М" ООД на турската фирма, с начислен или без начислен ДДС трябва да е?
2. Ако не се начислява ДДС, с какви документи се доказва износът?
С оглед така изложената фактическа обстановка и действащото законодателство, изразявам следното становище по поставените въпроси:
От изложеното в запитването е видно, че дружеството извършва доставки на стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС. За определяне данъчния режим на доставка на стоки от съществено значение е да се определи мястото на изпълнение на доставката, съобразно посочените в чл. 17 от ЗДДС правила. При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, мястото на изпълнение на доставката, на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Следователно доставката на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до място извън нея, е с място на изпълнение на територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС тази доставка е облагаема доставка.
В случаите, когато стоките се превозват или изпращат от територията на страната до територията на трета страна или територия, за да се приложи нулева ставка на данъка по отношение на доставката на тези стоки, е необходимо да са изпълнени визираните в чл. 28 от ЗДДС изисквания, а именно:
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, доставчикът следва да удостовери наличието на обстоятелства по чл. 28, т. 1 и т. 2 от закона с визираните в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) документи.
В случая е важно да се отбележи, че за да се приложи редът на чл. 28 от ЗДДС (износ), е необходимо стоките физически да напуснат митническата територия на Общността. Тъй като според изложеното в запитването, физическото движение на стоката е от България до Германия, т.е. до друга държава членка и стоката не напуска митническата територия на Общността, въпреки че купувачът е дружество от трета страна (в случая Турция), за "М" ООД не възниква основание за прилагане на нулевата ставка на данъка на основание чл. 28 от закона (износ).
Когато стоките се превозват или изпращат от територията на страната до територията на друга държава членка (в случая Германия), доставката на тези стоки по правило се облага със стандартна ставка в държавата членка на доставчика (в случая България), съгласно принципа на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, посочен по-горе.
Изключение от този принцип е предвидено при вътреобщностните доставки (ВОД), регламентирани в чл. 7 от ЗДДС, като следва да се има предвид, че тъй като разпоредбата на чл. 53 от ЗДДС определя вътреобщностните доставки като облагаеми доставки с нулева ставка на данъка, доказването на вътреобщностния им характер е в тежест на доставчика.
ВОД на стоки е доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът, установен за ВОД, за дадена доставка на стоки, следва да са налице кумулативно следните условия:
- доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
- получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
- предмет на доставката са стоки;
- възмездност на доставката;
-транспортиране на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
За удостоверяване наличие на обстоятелства за ВОД е необходимо получателят по доставката (в случая турската фирма) да разполага с валиден идентификационен номер, издаден от друга държава членка (Германия). Липсата на валиден номер на получателя, издаден от друга държава членка, при ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС води до третирането на тези доставки като такива с място на изпълнение на територията на страната и облагането им (ако са облагаеми такива) с приложимата, съгласно чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, ставка от 20 %. Документите за доказването на ВОД са регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС.
С оглед гореизложеното, тъй като стоките се превозват или изпращат от територията на страната до територията на друга държава членка, за дружеството е неприложим режимът на чл. 28 от ЗДДС. Облагането на доставките следва да е със стандартна ставка от 20 % в държавата членка на доставчика (в случая България), съгласно принципа на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Ако са налице обстоятелствата по чл. 7 от закона (ВОД) и документите по чл. 45 от ППЗДДС, облагането ще бъде с нулева ставка, съгласно чл. 53 от ЗДДС.
Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Изложена е следната фактическа обстановка: "М" ООД продава конфекция на фирма A, регистрирана в Турция. Турската фирма изисква стоката да бъде изпратена от България в Германия. Движението на стоката е по маршрут България - Германия, без преминаване през митнически контрол, поради което "М" ООД няма да разполага с митническа декларация за износ.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Фактурата, която ще издаде "М" ООД на турската фирма, с начислен или без начислен ДДС трябва да е?
Въпрос 2: Ако не се начислява ДДС, с какви документи се доказва износът?
От изложеното е видно, че дружеството извършва доставки на стоки по смисъла на чл. 5 от ЗДДС. За определяне на данъчния режим на доставката е съществено да се определи мястото на изпълнение съгласно чл. 17 от ЗДДС.
При доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или трето лице, мястото на изпълнение по чл. 17, ал. 2 от ЗДДС е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. Следователно, когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до място извън нея, мястото на изпълнение е на територията на България и на основание чл. 12 от ЗДДС доставката е облагаема.
Когато стоките се превозват или изпращат от територията на страната до територията на трета страна или територия, за да се приложи нулева ставка на данъка, трябва да са изпълнени изискванията на чл. 28 от ЗДДС, а именно:
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на доставчика;
- извършва се доставка на стоки, които се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия от или за сметка на получателя, ако получателят е лице, което не е установено на територията на страната.
Когато стоките се изпращат или превозват от място на територията на страната до трета страна или територия, доставчикът трябва да удостовери наличието на обстоятелствата по чл. 28, т. 1 и т. 2 от ЗДДС с документите, посочени в чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от ППЗДДС.
За прилагане на реда на чл. 28 от ЗДДС (износ) е необходимо стоките физически да напуснат митническата територия на Общността. В разглеждания случай физическото движение на стоката е от България до Германия, тоест до друга държава членка, и стоката не напуска митническата територия на Общността. Независимо че купувачът е дружество от трета страна (Турция), за "М" ООД не възниква основание за прилагане на нулевата ставка по чл. 28 от ЗДДС (износ).
Когато стоките се превозват или изпращат от територията на страната до територията на друга държава членка (в случая Германия), доставката по правило се облага със стандартна ставка в държавата членка на доставчика (България), съгласно принципа на чл. 17, ал. 2 от ЗДДС.
Изключение от този принцип е предвидено за вътреобщностните доставки (ВОД), регламентирани в чл. 7 от ЗДДС. Съгласно чл. 53 от ЗДДС вътреобщностните доставки са облагаеми доставки с нулева ставка, като доказването на вътреобщностния им характер е в тежест на доставчика.
Вътреобщностна доставка на стоки по чл. 7 от ЗДДС е налице, когато стоките се транспортират от или за сметка на доставчика - регистрирано по ЗДДС лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, и получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
За да е приложим режимът за ВОД, трябва кумулативно да са налице следните условия:
- доставчикът е регистрирано по ЗДДС лице на територията на страната;
- получателят е регистрирано лице за целите на ДДС в друга държава членка;
- предмет на доставката са стоки;
- доставката е възмездна;
- стоките се транспортират от територията на страната до територията на друга държава членка.
За удостоверяване на обстоятелствата за ВОД е необходимо получателят по доставката (в случая турската фирма) да разполага с валиден идентификационен номер, издаден от друга държава членка (Германия). Липсата на валиден номер на получателя, издаден от друга държава членка, при ВОД по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС води до третиране на тези доставки като доставки с място на изпълнение на територията на страната и облагането им (ако са облагаеми) със ставка 20 % по чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Документите за доказване на ВОД са регламентирани в чл. 45 от ППЗДДС.
С оглед горното, тъй като стоките се превозват или изпращат от територията на страната до територията на друга държава членка, за дружеството не е приложим режимът на чл. 28 от ЗДДС. Облагането на доставките следва да бъде със стандартна ставка 20 % в държавата членка на доставчика (България), съгласно чл. 17, ал. 2 от ЗДДС. Ако са налице обстоятелствата по чл. 7 от ЗДДС (ВОД) и документите по чл. 45 от ППЗДДС, облагането ще бъде с нулева ставка по чл. 53 от ЗДДС.
Извод: По Въпрос 1: Фактурата, издадена от "М" ООД към турската фирма, по общо правило следва да е с начислен ДДС 20 % в България, освен ако са изпълнени условията за вътреобщностна доставка по чл. 7 от ЗДДС и са налице документите по чл. 45 от ППЗДДС, при което се прилага нулева ставка по чл. 53 от ЗДДС.
Извод: По Въпрос 2: Режимът на износ по чл. 28 от ЗДДС и съответно документите по чл. 21 от ППЗДДС за доказване на износ не са приложими, тъй като стоката не напуска митническата територия на Общността. При наличие на ВОД доказването се извършва с документите по чл. 45 от ППЗДДС.
Настоящото становище е изготвено въз основа на изложената във запитването фактическа обстановка. В случай че в производство по ДОПК се установи различна фактическа обстановка, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
