|
НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ 1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52 Телефон: (02) 98591 Факс: (02) 9870827 |
Изх. № 24-39-96
Дата: 23.07.2015 год.
Регламент (ЕО) № 883/2004, Дял ІІ;
Регламент № 987/2004, чл. 21(1).
В отговор на Ваше писмо вх. №................. препратено ни по компетентност от Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ......... Ви уведомяваме следното:
Според описаната в писмото Ви фактическа обстановка търговско дружество, регистрирано по българското законодателство, има намерение да открие офис в Република Унгария, като в обекта няма да се извършва търговска дейност. В офиса ще бъде наето по трудово правоотношение лице - унгарски гражданин, който живее постоянно и е с място на икономическа дейност в Република Унгария.
Поставени са следните въпроси:
1. Какъв е редът за сключване и регистриране на трудов договор с лице, което няма българско гражданство, не живее и не пребивава в България?
2. При посочените обстоятелства как ще се осъществява социалното осигуряване на наетото лице, съответно необходимо ли е да се подават данни за лицето в НАП?
С оглед изложената фактическа обстановка, поставените въпроси и относимата нормативна уредба изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Доколко Кодекса на труда е приложим в посочената с писмото Ви хипотеза е от компетентността на Министерството на труда и социалната политика.
В случай, че трудовото правоотношение е уредено на основание Кодекса на труда /КТ/, съгласно чл. 62, ал. 3 от същия кодекс, работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. Данните, които се съдържат в уведомлението и редът за неговото изпращане се регламентират с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
Предвид чл. 10, ал. 3 от КТ, допускайки че визираното трудово правоотношение е с международен елемент, и страните са избрали трудовото им правоотношение да се урежда от законодателството на Република Унгария, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима. Същият извод може да се направи от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. Съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. "а" от наредбата в уведомлението за сключения трудов договор се съдържат данни за условията по трудовия договор, включително - основанието за сключването на трудовия договор съгласно КТ. Следователно работодателят няма задължение да изпрати уведомление, когато трудовото правоотношение не е уредено на основание КТ.
По втори и трети въпрос:
От 01.05.2010г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета) за координация на системите за социална сигурност на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС). Предназначението на координационните регламенти е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите-членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС. Регламентите се прилагат пряко и с приоритет в случаи на противоречие с националното законодателство на държавите-членки.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял ІІ от Регламент (ЕО) 883/2004 (чл. 11 - 16), при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват). Както е посочено в писмото Ви, унгарският гражданин ще осъществява трудова дейност само на територията на Република Унгария, но предвид обстоятелството, че работодателят е установен на територията на Република България ще бъде налице специфичен случай на трансгранична ситуация.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) 883/2004 лицата, за които се прилага регламента, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка (чл. 11(3)(а) от Регламент 883/2004).
В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата-членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето, и в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски за лицето.
В този случай работодателят със седалище или място на дейност извън държавата - членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наетото лице изпълнява всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение превеждане на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или мястото на дейност се намира в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо (основание чл. 21 (1) от Регламент 987/2004).
С оглед посоченото за българското търговско дружество възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски в Република Унгария, съгласно унгарското законодателство. В този случай българският работодател и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноски (основание чл. 21(2) от Регламент № 987/2009). Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата-членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Въпреки това, тази договореност не освобождава работодателя от отговорност в случай, че лицето, с което се е договорил, не изпълнява въпросните задължения.
Тъй като в посочената хипотеза не е приложимо българското осигурително законодателство не е налице основание за подаване на данни по чл. 5, ал.4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване за лицето, за което ще бъде приложимо унгарското осигурително законодателство.
ЗАМ. изпълнителен
Директор на НАП:
/Г. ДИМИТРОВА/
Според изложената фактическа обстановка търговско дружество, регистрирано по българското законодателство, възнамерява да открие офис в Република Унгария, в който няма да се извършва търговска дейност. В офиса ще бъде наето по трудово правоотношение лице - унгарски гражданин, който живее постоянно и има място на икономическа дейност в Република Унгария.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Какъв е редът за сключване и регистриране на трудов договор с лице, което няма българско гражданство, не живее и не пребивава в България?
Въпрос 2: При посочените обстоятелства как ще се осъществява социалното осигуряване на наетото лице, съответно необходимо ли е да се подават данни за лицето в НАП?
По първи въпрос
Относно приложимостта на Кодекса на труда към описаната хипотеза компетентен орган е Министерството на труда и социалната политика.
В случай че трудовото правоотношение е уредено на основание Кодекса на труда (КТ), съгласно чл. 62, ал. 3 от КТ работодателят е длъжен да изпрати уведомление за сключения трудов договор. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от сключването на трудовия договор. Данните, които се съдържат в уведомлението, както и редът за неговото изпращане, са регламентирани с Наредба № 5 от 29 декември 2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от Кодекса на труда.
С оглед чл. 10, ал. 3 от КТ, при допускане, че визираното трудово правоотношение е с международен елемент и страните са избрали то да се урежда от законодателството на Република Унгария, разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ е неотносима. Същият извод следва и от Наредба № 5 от 29 декември 2002 г., тъй като съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. "а" от наредбата в уведомлението за сключения трудов договор се съдържат данни за условията по трудовия договор, включително основанието за сключването му съгласно КТ.
Следователно, когато трудовото правоотношение не е уредено на основание КТ, работодателят няма задължение да изпраща уведомление по чл. 62, ал. 3 от КТ и Наредба № 5.
Извод: Ако трудовото правоотношение е уредено по унгарското законодателство и не е на основание КТ, за работодателя не възниква задължение за подаване на уведомление за трудов договор по чл. 62, ал. 3 от КТ и Наредба № 5.
По втори въпрос
От 01.05.2010 г. се прилагат Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета за неговото прилагане, които координират системите за социална сигурност на държавите членки на Европейския съюз.
Предназначението на тези координационни регламенти е да гарантират и стимулират свободното движение на гражданите на държавите членки, съгласно първичното право на ЕС. Регламентите се прилагат пряко и с приоритет пред националното законодателство на държавите членки при противоречие.
Приложимото законодателство се определя по разпоредбите на дял II от Регламент (ЕО) № 883/2004 (чл. 11 - 16), при наличие на трансгранична ситуация - пресичане на граници между държави, които прилагат регламента, от лица, попадащи в персоналния му обхват.
В конкретния случай унгарският гражданин ще осъществява трудова дейност само на територията на Република Унгария, но работодателят е установен на територията на Република България. Това представлява специфичен случай на трансгранична ситуация.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Съгласно чл. 11(1) от общите правила на Регламент (ЕО) № 883/2004 лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството само на една държава членка. Съгласно чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) № 883/2004 спрямо лице, осъществяващо дейност като заето или като самостоятелно заето лице в една държава членка, се прилага законодателството на тази държава членка.
В резултат от определяне на приложимото законодателство се определя държавата членка, която за съответния период е единствено и изцяло компетентна за социалната сигурност на лицето и в която следва да се превеждат задължителните осигурителни вноски.
В разглеждания случай приложимо е унгарското законодателство, тъй като трудът се полага на територията на Република Унгария. Съгласно чл. 21(1) от Регламент (ЕО) № 987/2009, когато работодателят има седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наетото лице, този работодател изпълнява всички задължения, произтичащи от това законодателство, включително относно превеждането на задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, така както ако седалището или мястото на дейност се намира в държавата членка, чието законодателство е приложимо.
Следователно за българското търговско дружество възниква задължение за внасяне на осигурителни вноски в Република Унгария, съгласно унгарското законодателство.
Съгласно чл. 21(2) от Регламент (ЕО) № 987/2009 в този случай българският работодател и заетото лице могат да се договорят последното да изпълнява от свое име задълженията на работодателя по плащането на вноските. Работодателят уведомява за тази договореност компетентната институция на държавата членка, чието законодателство се прилага спрямо лицето. Тази договореност не освобождава работодателя от отговорност, ако лицето, с което е сключена договореността, не изпълнява съответните задължения.
Тъй като в посочената хипотеза не е приложимо българското осигурително законодателство, не е налице основание за подаване на данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване за лицето, за което ще бъде приложимо унгарското осигурително законодателство.
Извод: Социалното осигуряване на унгарския гражданин се осъществява по унгарското законодателство, като българското дружество дължи осигурителни вноски в Унгария по реда на това законодателство. Не се подават данни за лицето по чл. 5, ал. 4, т. 1 и 2 от КСО в НАП.
