В Дирекция ОДОП постъпи Ваше запитване с вх. № ....../08.09.2015г., относно прилагането на разпоредби на данъчното законодателство.
Изложената е следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява производството си в наето помещение.
Дружеството наемодател отказва да издаде фактури, както е по сключения договор, защото има връчено запорно съобщение от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ и сумите за заплащане на наема се превеждат в запорирана сметка.
Във връзка с така изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Кой и кога следва да издава фактурите за наем?
2.Може ли да се прилага смесено плащане на издадените фактури за наем по следния начин:
-наемната цена да се превежда в запорната сметка на ЧСИ;
-ДДС по издадената фактура на наемателя?
След разглеждане на нормативната уредба, актуална към момента на поставяне на запитването и изложената фактическа обстановка, изразявам следното становище:
Предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството /ЗСч/.
Един от основните принципи, които следва да съблюдава всяко данъчно задължено лице при осъществяване на своето счетоводство е принципът за предимство на съдържанието пред формата /чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч/. Това означава сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. С други думи необходимо е стопанската операция, отразена в счетоводните документи, да е действителна.
Фактурата като първичен счетоводен документ е частен документ, който съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска информация.
Изискванията за минимално изискуемите реквизити на първичния счетоводен документ са регламентирани в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Начинът на плащане не е сред задължителните реквизити, посочени в цитираната правна норма.
Документалната обоснованост в Закона за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ е регламентирана в разпоредбите на чл. 10, ал. 1 и ал. 2, съгласно които:
- стопанската операция е документално обоснована, когато е вярно отразена в първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч;
- документалната обоснованост на стопанската операция е налице и при условие, че липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
Предвид цитираната нормативна уредба при преценката на един първичен документ и произтичащото от него осчетоводяване, освен изискването за минимум реквизити, следва да се изхожда и от обстоятелството има ли достатъчно доказателства относно достоверността на отразената в него стопанска операция.
ЗКПО не съдържа текстове, които да поясняват или да имат специални изисквания по отношение на паричните взаимоотношения между страните във връзка със коментирана сделка /наем/.
Предвид гореизложеното за да бъдат признати разходи за наем в дружеството-наемател, то следва да притежава първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ЗСч и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, издаден от доставчика по сделката, съобразно клаузите в договора между двете предприятия.
По смисъла на чл.25, ал.4 от ЗДДС, при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.6 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по този закон става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
По смисъла на чл.86, ал.1 от ЗДДС, регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред - в случая фактура,
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период и
- посочи фактурата в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
ДДС е многофазен некумулативен данък, тъй като начисления на всеки етап от реализацията на стоката или услугата ДДС не се кумулира в крайната цена, а се съдържа в нея еднократно чрез механизма на правото на приспадане на данъчен кредит.
В този смисъл, доколкото начисления за наема ДДС подлежи на внасяне в бюджета от съответния доставчик, считаме, че е възможно след съгласуване с ЧСИ сумата за данъка да се преведе на доставчика, който да я разчете с бюджета.
Изложена е следната фактическа обстановка: дружеството осъществява производството си в наето помещение. Наемодателят отказва да издава фактури съгласно сключения договор, тъй като срещу него е връчено запорно съобщение от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) и сумите за наема се превеждат по запорирана сметка.
Във връзка с това са поставени следните въпроси:
Въпрос 1: Кой и кога следва да издава фактурите за наем?
Въпрос 2: Може ли да се прилага смесено плащане на издадените фактури за наем по следния начин: - наемната цена да се превежда в запорната сметка на ЧСИ; - ДДС по издадената фактура на наемателя?
Съгласно чл. 4, ал. 3 от Закона за счетоводството (ЗСч) предприятията осъществяват счетоводството си на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставяне на документите съгласно действащото законодателство.
Един от основните принципи, които всяко данъчно задължено лице следва да съблюдава при осъществяване на счетоводството си, е принципът за предимство на съдържанието пред формата по чл. 4, ал. 1, т. 5 от ЗСч. Това означава сделките и събитията да се отразяват счетоводно съобразно тяхното икономическо съдържание, същност и финансова реалност, а не формално според правната им форма. Необходимо е стопанската операция, отразена в счетоводните документи, да е действителна.
Фактурата като първичен счетоводен документ е частен документ, който съгласно чл. 6, ал. 1, т. 1 от ЗСч е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска информация. Минималните изискуеми реквизити на първичния счетоводен документ са регламентирани в чл. 7, ал. 1 от ЗСч. Начинът на плащане не е сред задължителните реквизити по тази правна норма.
Документалната обоснованост в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) е уредена в чл. 10, ал. 1 и ал. 2, съгласно които:
- стопанската операция е документално обоснована, когато е вярно отразена в първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч;
- документалната обоснованост е налице и когато липсващата информация може да се подкрепи с други документи, които я удостоверяват.
При преценка на първичен документ и произтичащото от него осчетоводяване, освен изискването за минимални реквизити, следва да се изхожда и от това дали има достатъчно доказателства относно достоверността на отразената стопанска операция.
ЗКПО не съдържа текстове, които да поясняват или да имат специални изисквания относно паричните взаимоотношения между страните във връзка с разглежданата сделка (наем).
Предвид горното, за да бъдат признати разходите за наем в дружеството - наемател, то трябва да притежава първичен счетоводен документ по смисъла на чл. 7, ал. 1 и ал. 3 от ЗСч и чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от ЗКПО, издаден от доставчика по сделката, съобразно клаузите в договора между двете предприятия.
Извод: Фактурите за наем следва да се издават от доставчика (наемодателя) съгласно договора между страните, като за признаване на разхода за наем наемателят трябва да разполага с първичен счетоводен документ по ЗСч и ЗКПО, независимо от начина на плащане.
По смисъла на чл. 25, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
Съгласно чл. 25, ал. 6 от ЗДДС, на датата на възникване на данъчното събитие данъкът по закона става изискуем за облагаемите доставки и възниква задължение за регистрираното лице да го начисли.
По смисъла на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го начисли, като:
- издаде данъчен документ, в който посочи данъка на отделен ред - в случая фактура;
- включи размера на данъка при определяне на резултата за съответния данъчен период в справка-декларацията за този данъчен период;
- посочи фактурата в дневника за продажбите за съответния данъчен период.
ДДС е многофазен некумулативен данък, тъй като начисленият на всеки етап от реализацията на стоката или услугата ДДС не се кумулира в крайната цена, а се съдържа в нея еднократно чрез механизма на правото на приспадане на данъчен кредит.
В този смисъл, доколкото начисленият за наема ДДС подлежи на внасяне в бюджета от съответния доставчик, се приема, че е възможно след съгласуване с ЧСИ сумата за данъка да се преведе на доставчика, който да я разчете с бюджета.
Извод: Допустимо е смесено плащане, при което наемната цена се превежда по запорната сметка на ЧСИ, а сумата на ДДС по фактурата - на доставчика, при условие че това е съгласувано с ЧСИ, като доставчикът внася ДДС в бюджета съгласно изискванията на ЗДДС.
