Изх. № 24-39-24
Дата: 14.03.2022 год.
ЗКПО, чл. 92;
СИДДО, чл. 7, ал. 1.
ОТНОСНО:прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане(СИДДО)
В писмено запитване, препратено по компетентност и постъпило в Централно управление на Националната агенция за приходите с вх. № 24-39-24/18.02.2022 г., е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е българско местно юридическо лице, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС). Основната дейност е организация на събития. През 2021 г. е изпълнен проект на територията на Саудитска Арабия. Клиентът е фирма, регистрирана на територията на Саудитска Арабия, ..................
От българското дружество е издадена фактура към клиента от Саудитска Арабия. В запитването е посочено, че фактурираната дейност не включва физически предмети, а е координационна дейност, която се извършва лично от управителя на дружеството, както дистанционно за кратък период от време, така и на място в град Рияд.
Обяснено е, че по време на последния проект на дружеството, който завършва през м. ноември 2021 г., по изискване клиента (чуждестранно юридическо лице) и изискванията на данъчното облагане в Саудитска Арабия е удържан 5 % данък при източника (withholding tax), който чуждестранното дружество-клиент има ангажимент да внесе от името на "Х..... ПР..." ЕООД. Във всяка фактура размерът е уточнен и изваден от дължимата сума за плащане за периода на работа. Приложена е последната фактура като пример.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Има ли формуляр или конкретен документ, който трябва да получи лицето от данъчните власти в Саудитска Арабия, който да бъде приложен към данъчната декларация?
2. Как следва да бъде деклариран този удържан данък при попълване на декларацията?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите изразявам следното становище:
За да бъде отговорено конкретно на поставените въпроси, преди това трябва да бъде разгледан режимът на облагане на реализираните от българското дружество доходи съгласно СИДДО със Саудитска Арабия. От представените обяснения става ясно, че "Х... ПР..." ЕООД е оказало услуги по координационна (организаторска) дейност. Тъй като тези доходи са доходи от стопански характер и не попадат в някоя от специално разгледаните от спогодбата категории доходи, за тях се прилага чл. 7 "Печалби от стопанска дейност" от СИДДО. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от СИДДО, печалбите на българското дружество с източник Саудитска Арабия се облагат само в България, когато не са причислими към място на стопанска дейност на това дружество в Саудитска Арабия. Понятието "място на стопанска дейност" е регламентирано в чл. 5 на СИДДО, като към конкретния случай връзка може да има разпоредбата на ал. 3, буква б) на цитирания член. Там е предвидено, че "място на стопанска дейност" включва също така предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от предприятие чрез работници или служители или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейностите с такъв характер продължават (за същия или свързан проект) в едната държава за период или периоди, надвишаващи шест месеца в рамките на всеки дванадесетмесечен период.
От описаната фактическа обстановка няма данни българското дружество да е формирало място на стопанска дейност в Саудитска Арабия, както и няма данни да е обложена печалбата от тази стопанска дейност, какъвто е предвиденият в СИДДО ред. От изложените данни става ясно, че облагането в Саудитска Арабия е върху брутния размер на реализираните доходи с данък при източника. Въз основа на това може да се направи извод, че съгласно чл. 7, ал. 1 от СИДДО посочените в запитването доходи от организиране на събития следва да се облагат с данък само в България, а не и в Саудитска Арабия. Това предполага, че осъщественото облагане на тези доходи в Саудитска Арабия противоречи на разпоредбите на СИДДО.
Методите за избягване на двойното данъчно облагане са регламентирани в чл. 23 на спогодбата. Съгласно чл. 23, ал. 1, б. "а" от СИДДО, двойното данъчно облагане се избягва, когато местно лице на едната договаряща държава получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на тази спогодба, могат да се облагат с данък в другата договаряща държава, тогава първата договаряща държава допуска като приспадане от данъка върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху доходите, платен в другата договаряща държава; такова приспадане обаче няма да надвишава тази част от данъка върху доходите, изчислен преди приспадането, която е причислима към доходите, които могат да бъдат обложени с данък в другата договаряща държава.
Видно от цитираните текстове, ползването на метод за избягване на двойно данъчно облагане и приспадането на данък в България ще стане само ако СИДДО позволява конкретният доход да се обложи в Саудитска Арабия. Или казано с други думи, държавата на местното лице предоставя метод, само ако облагането в другата държава е извършено в съответствие с разпоредбите на СИДДО. Извън тези случаи, т.е. когато данъчното облагане се извършва в нарушение на текстовете на приложимата СИДДО, държавата на местното лице, в случая България, не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Във връзка с поставените в запитването конкретни въпроси, следва да имате предвид, че при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО от българското дружество не следва да се попълва Приложение № 2 за печалби (доходи) обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане (образец 1012) и да се прилагат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци.
За да не се допусне двойно данъчно облагане, българското дружество би следвало да изиска възстановяване на недължимо платения в Саудитска Арабия данък, на основание чл. 7, ал. 1 от СИДДО. Ако възстановяване на данък бъде отказано, съгласно чл. 24 от СИДДО може да се инициира процедура за взаимно споразумение между компетентните органи на двете договарящи държави.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ГЕОРГИ АРНАУДОВ/
В запитването е описано, че дружеството е българско местно юридическо лице, регистрирано по Закона за данък върху добавената стойност, с основна дейност организация на събития. През 2021 г. дружеството е изпълнило проект на територията на Кралство Саудитска Арабия за клиент - фирма, регистрирана в Саудитска Арабия. Издадена е фактура от българското дружество към този клиент.
Посочено е, че фактурираната дейност не включва физически предмети, а представлява координационна дейност, извършвана лично от управителя на дружеството, както дистанционно за кратък период от време, така и на място в град Рияд. Обяснено е, че по време на последния проект, завършил през ноември 2021 г., по изискване на клиента (чуждестранно юридическо лице) и съгласно изискванията на данъчното облагане в Саудитска Арабия, е удържан 5 % данък при източника (withholding tax), който чуждестранното дружество - клиент има ангажимент да внесе от името на "Х..... ПР..." ЕООД. Във всяка фактура размерът на този данък е уточнен и приспаднат от дължимата сума за плащане за периода на работа. Като пример е приложена последната фактура.
Поставени са следните въпроси:
Въпрос 1: Има ли формуляр или конкретен документ, който трябва да получи лицето от данъчните власти в Саудитска Арабия, който да бъде приложен към данъчната декларация?
Въпрос 2: Как следва да бъде деклариран този удържан данък при попълване на декларацията?
За да се отговори на въпросите, първо се разглежда режимът на облагане на реализираните от българското дружество доходи съгласно Спогодбата между Република България и Кралство Саудитска Арабия за избягване на двойното данъчно облагане по отношение на данъците върху доходите и предотвратяване на отклонението от данъчно облагане.
От представените обяснения се установява, че "Х... ПР..." ЕООД е оказало услуги по координационна (организаторска) дейност. Тъй като тези доходи са доходи от стопански характер и не попадат в някоя от специално разгледаните в спогодбата категории доходи, за тях се прилага чл. 7 "Печалби от стопанска дейност" от СИДДО.
Съгласно чл. 7, ал. 1 от СИДДО, печалбите на българското дружество с източник Саудитска Арабия се облагат само в България, когато не са причислими към място на стопанска дейност на това дружество в Саудитска Арабия.
Понятието "място на стопанска дейност" е регламентирано в чл. 5 от СИДДО. В конкретния случай е относима разпоредбата на ал. 3, буква б) на този член, според която "място на стопанска дейност" включва и предоставянето на услуги, включително консултантски услуги, от предприятие чрез работници или служители или друг персонал, нает от предприятието за тази цел, но само когато дейностите с такъв характер продължават (за същия или свързан проект) в едната държава за период или периоди, надвишаващи шест месеца в рамките на всеки дванадесетмесечен период.
От описаната фактическа обстановка няма данни българското дружество да е формирало място на стопанска дейност в Саудитска Арабия, както и няма данни печалбата от тази стопанска дейност да е обложена по реда, предвиден в СИДДО. От изложените данни става ясно, че облагането в Саудитска Арабия е върху брутния размер на реализираните доходи с данък при източника.
Въз основа на това се прави извод, че съгласно чл. 7, ал. 1 от СИДДО посочените в запитването доходи от организиране на събития следва да се облагат с данък само в България, а не и в Саудитска Арабия. Това означава, че осъщественото облагане на тези доходи в Саудитска Арабия противоречи на разпоредбите на СИДДО.
Извод: Доходите от координационната (организаторска) дейност, реализирани от "Х... ПР..." ЕООД в Саудитска Арабия, подлежат на облагане само в България по чл. 7, ал. 1 от СИДДО, тъй като няма формирано място на стопанска дейност в Саудитска Арабия, а удържаният там данък при източника е в противоречие с разпоредбите на спогодбата.
Методите за избягване на двойното данъчно облагане са регламентирани в чл. 23 от СИДДО. Съгласно чл. 23, ал. 1, буква "а" от СИДДО, когато местно лице на едната договаряща държава получава доходи, които в съответствие с разпоредбите на спогодбата могат да се облагат с данък в другата договаряща държава, първата държава допуска като приспадане от данъка върху доходите на това местно лице сума, равна на данъка върху доходите, платен в другата държава. Това приспадане обаче не може да надвишава онази част от данъка върху доходите, изчислен преди приспадането, която е причислима към доходите, които могат да бъдат обложени с данък в другата договаряща държава.
От тези текстове следва, че ползването на метод за избягване на двойното данъчно облагане и приспадането на данък в България е възможно само ако СИДДО допуска конкретният доход да се обложи в Саудитска Арабия. Държавата на местното лице предоставя метод за избягване на двойното данъчно облагане само ако облагането в другата държава е извършено в съответствие с разпоредбите на СИДДО.
Извън тези случаи, тоест когато данъчното облагане е извършено в нарушение на текстовете на приложимата СИДДО, държавата на местното лице, в случая България, не следва да признава и прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане.
Извод: България не може да приложи метод за избягване на двойното данъчно облагане и да признае приспадане на данъка, удържан в Саудитска Арабия, тъй като този данък е наложен в противоречие с чл. 7 от СИДДО и доходът не е такъв, който по спогодбата може да се облага в Саудитска Арабия.
По отношение на конкретно поставените въпроси се посочва, че при подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане от българското дружество не следва да се попълва Приложение № 2 за печалби (доходи), обложени в чужбина, за които се прилага метод за избягване на двойното данъчно облагане (образец 1012), нито да се прилагат доказателства за размера на внесените в чужбина данъци.
Извод: По въпрос 1 не се изисква представяне на формуляр или конкретен документ от данъчните власти в Саудитска Арабия към годишната данъчна декларация, а по въпрос 2 удържаният данък не се декларира в Приложение № 2 към декларацията по чл. 92 от ЗКПО и не се ползва метод за избягване на двойното данъчно облагане.
За да не се допусне двойно данъчно облагане, българското дружество следва да изиска възстановяване на недължимо платения в Саудитска Арабия данък на основание чл. 7, ал. 1 от СИДДО. Ако възстановяването на данъка бъде отказано, съгласно чл. 24 от СИДДО може да се инициира процедура за взаимно споразумение между компетентните органи на двете договарящи държави.
Извод: За избягване на двойно данъчно облагане дружеството следва да търси възстановяване на недължимо платения данък в Саудитска Арабия, а при отказ - да се ползва процедурата за взаимно споразумение по чл. 24 от СИДДО между компетентните органи на България и Саудитска Арабия.
