В Дирекция постъпи писмено запитване с вх. № 07-00-187 от 08.11.2017 г. относно документиране на получено в брой плащане за бъдещо събитие в ресторант.
В запитването е зададен следният въпрос: При получено в брой плащане за бъдещо събитие в ресторант какъв документ следва да се издаде - фискален бон или първичен счетоводен документ по реда на чл. 7 от Закона за счетоводството /ПКО/?
В отговор на поставения от Вас въпрос, поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка изразявам принципно становище:
Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата, депозит, гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции. Те имат потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна функция. Независимо от тези облигационно-правни функции предварителните плащания, разгледани в данъчно-правен аспект, обичайно има и характер на частично авансово плащане. Същите обуславят изискуемост на данъка, в случай, че доставката, по повод на която е платен, е облагаема.
За предварителното плащане по сделката, следва да се приема, че е налице авансово плащане, във всички случаи когато паричната сума Ви е предоставена по начин, при който можете да се разпореждате с нея.
Когато плащането на задатъка или друго предварително плащане се извършва по начин, при който доставчикът не може да се разпорежда с преведената сума преди изпълнението на предвидени по договора условия, които обичайно са свързани с неговото изпълнение, т.е средствата са постъпили по сметка под условие се приема, че не е налице авансово плащане.
Получената от Вас сума в брой за бъдещо събитие в ресторанта, който стопанисвате не може да се третира като задатък, тъй като същата Ви е предоставена по начин, при който можете да се разпореждате с нея. Конкретната сума ще има характер на авансово плащане и следва да се начисли данък по общите правила на ЗДДС.
Следва да се има предвид, че съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
В ал. 3, т. 1 на чл. 113 от ЗДДС е посочено, че фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
Предвид ал. 6 на чл.113 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, като съдържанието на обобщената информация се определя с ППЗДДС /чл. 119 от ЗДДС/.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги по чл. 3, ал. 1 от същата Наредба. На основание ал.3 от същата разпоредба фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
При описаната в запитването фактическа обстановка следва да се издадат две фискални касови бележки при получаване на плащанията в брой: първата от които за авансовото плащане, а втората - за доплащането до окончателната цена на конкретното събитие. Фискалната касова бележка следва да съдържа реквизитите, посочени в чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Въпрос: При получено в брой плащане за бъдещо събитие в ресторант какъв документ следва да се издаде - фискален бон или първичен счетоводен документ по реда на чл. 7 от Закона за счетоводството (ПКО)?
Поради недостатъчно изяснена фактическа обстановка се изразява принципно становище.
Предварителните плащания (задатък, капаро, предплата, депозит, гаранции и др.), извършени във връзка с бъдещи доставки, имат различни облигационно-правни функции - потвърдителна, гаранционна и обезщетително-наказателна. Независимо от тези функции, в данъчно-правен аспект предварителните плащания обичайно имат характер на частично авансово плащане. Те обуславят изискуемост на данъка, ако доставката, по повод на която са платени, е облагаема.
За предварителното плащане по сделката следва да се приема, че е налице авансово плащане във всички случаи, когато паричната сума е предоставена по начин, при който доставчикът може да се разпорежда с нея. Когато плащането на задатъка или друго предварително плащане се извършва по начин, при който доставчикът не може да се разпорежда с преведената сума преди изпълнението на предвидени по договора условия, свързани с неговото изпълнение, т.е. средствата са постъпили по сметка под условие, се приема, че не е налице авансово плащане.
Получената в брой сума за бъдещо събитие в ресторанта, който стопанисвате, не може да се третира като задатък, тъй като е предоставена по начин, при който можете да се разпореждате с нея. Конкретната сума има характер на авансово плащане и следва да се начисли данък по общите правила на ЗДДС.
Извод: Полученото в брой плащане за бъдещо събитие в ресторанта представлява авансово плащане, за което възниква изискуемост на данъка по общите правила на ЗДДС.
Съгласно чл. 4, ал. 3 във връзка с чл. 7 от Закона за счетоводството предприятията осъществяват счетоводството на основата на документалната обоснованост на стопанските операции и факти, като спазват изискванията за съставянето на документите съгласно действащото законодателство.
На основание чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице - доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.
Съгласно чл. 113, ал. 3, т. 1 от ЗДДС фактура може да не се издава за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Съгласно чл. 113, ал. 6 от ЗДДС, когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.
За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът - регистрирано по ЗДДС лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период, като съдържанието на обобщената информация се определя с ППЗДДС (чл. 119 от ЗДДС).
Извод: При авансово плащане за бъдещо събитие възниква задължение за издаване на фактура, освен ако получателят е данъчно незадължено физическо лице, когато фактурата е по желание, а при липса на фактура или протокол доставчикът включва доставката в отчет за извършените продажби по чл. 119 от ЗДДС.
Съгласно чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, независимо от документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1 - за всяко плащане, с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез:
- внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
- кредитен превод,
- директен дебит,
- наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи,
- пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги,
по чл. 3, ал. 1 от същата Наредба.
На основание чл. 25, ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. фискалната касова бележка в случаите по ал. 1 се издава при извършване на плащането. Лицата по чл. 3 са длъжни едновременно с получаване на плащането да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка.
При описаната фактическа обстановка следва да се издадат две фискални касови бележки при получаване на плащанията в брой: първата - за авансовото плащане, и втората - за доплащането до окончателната цена на конкретното събитие. Фискалната касова бележка следва да съдържа реквизитите, посочени в чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ.
Извод: При получено в брой плащане за бъдещо събитие в ресторант следва да се издадат две фискални касови бележки - една при получаване на аванса и една при доплащането до окончателната цена, като всяка бележка съдържа реквизитите по чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г.; издаването на ПКО не отменя задължението за издаване на фискален бон.
