НАП: Облагане с данък при източника на авторски и лицензионни възнаграждения към чуждестранно юридическо лице по ЗКПО

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

"К" ООД извършва строително-монтажни работи (СМР) в магазин (МОЛ) в гр. ..., Словакия. Строителните дейности ще се извършват за период от 2-3 месеца. За тази дейност дружеството ще ползва дизайнерски услуги от юридическо лице, регистрирано в Словакия, с валиден ДДС номер. Възнаграждението за дизайнерските услуги ще бъде заплатено на части - аванс, междинно и крайно плащане. Разходите ще бъдат включени във фактурата към възложителя на обекта.

Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:

Въпрос 1: Облага ли се с данък при източника възнаграждението на юридическото лице от Словакия предвид това, че е "авторски и лицензионни възнаграждения"?

Въпрос 2: Ако възнаграждението се облага с данък при източника, как се удържа данъка - при всяко плащане или само при окончателното плащане?

По първи въпрос

Съгласно чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО доходите, представляващи авторски и лицензионни възнаграждения, начислени от местни юридически лица в полза на чуждестранни юридически лица, са доходи от източник в страната.

Съгласно чл. 12, ал. 6 от ЗКПО не са от източник в страната доходите по ал. 5, начислени в полза на чуждестранни юридически лица от място на стопанска дейност на местно лице или от определена база на местни физически лица, разположени извън територията на страната.

Съгласно чл. 12, ал. 10 от ЗКПО при определянето на източника на дохода по този член мястото на изплащане на дохода не се взема предвид.

По смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО "Авторски и лицензионни възнаграждения" са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит.

Най-общо, при предоставяне за използване на продукт на авторско право или на индустриална собственост, начислените на чуждестранното лице доходи се определят като такива по § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО, които са обект на облагане с данък при източника по реда на чл. 195 от ЗКПО.

Извод: Възнаграждението, представляващо авторски и лицензионни възнаграждения по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗКПО, начислено от "К" ООД в полза на словашкото юридическо лице, е доход от източник в страната по чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО и подлежи на облагане с данък при източника по чл. 195 от ЗКПО.

По втори въпрос

Възнаграждението за посочените в запитването услуги, предоставени от чуждестранното юридическо лице, представлява доход от източник в страната съгласно чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО.

Този доход подлежи на облагане с данък по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО, доколкото българското дружество не изплаща дохода чрез формирано място на стопанска дейност в Словакия.

Дължимият данък при източника е в размера, предвиден в чл. 200, ал. 2 от ЗКПО, а именно 10% върху брутния доход.

Ако съгласно сключения договор са предвидени авансови плащания, приложима е разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗКПО, според която авансовите плащания във връзка с доходите по ал. 1 не подлежат на облагане с данък при източника.

Данъкът се определя върху цялата сума на възнаграждението (включваща и авансовите, и междинните плащания) при окончателното плащане.

На основание чл. 201, ал. 1 от ЗКПО дружеството, в качеството му на задължено лице да удържи и внесе данък при източника по чл. 195, следва да декларира дължимия данък за тримесечието, в което е начислено дължимото окончателно плащане, с декларация по образец в срок до края на месеца, следващ тримесечието.

Съгласно чл. 202, ал. 2 от ЗКПО данъкът се внася в същия срок.

Извод: Данъкът при източника не се удържа при авансовите и междинните плащания, а се определя и удържа върху цялото възнаграждение при окончателното плащане; дължимият 10% данък се декларира и внася за тримесечието на начисляване на окончателното плащане в срок до края на следващия месец.

Заключителни бележки

Становището е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Извод: Приложимостта на изложеното становище е обусловена от съвпадението на реално установената фактическа обстановка с описаната в запитването; при различна фактическа обстановка не може да се ползва защитата по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.