НАП: Определяне на приложимото осигурително законодателство за управител, осъществяващ дейност в България и Швейцария по Регламент (ЕО) №883/2004

Изх. №53-00-52/04.05.2022 г.

Регламент 883/2004 - чл. 13

Регламент 883/2004 - чл. 19, пар. 2

Регламент 987/2009 - чл. 11

Регламент 987/2009 - чл. 16

Регламент 987/2009 - чл. 21

КСО - чл. 4, ал. 1, т. 7

ЗЗО - чл. 40, ал. 1, т. 1

В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №53-00-52/07.04.2022 г., относно прилагането на разпоредбите на Регламент(ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системитезасоциалнасигурност(Регламент(ЕО)№883/2004),Регламент(ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване на процедурата за прилагане наРегламент(ЕО) №883/2004 (Регламент(ЕО) №987/2009),Кодекса за социално осигуряване (КСО)иЗакона за здравното осигуряване (ЗЗО).

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:

Управител на новорегистрираното дружество"Т" ЕООД с ЕИК е Б., гражданин на Кралство Дания. За упражняваната трудова дейност като управител на дружеството г-н Б. няма договорено възнаграждение.

Б. е управител и на дружество,регистрирано в КонфедерацияШвейцария и се осигурява в това си качество съгласно швейцарското законодателство, където е и жизненият му център на интереси.

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следният въпрос:

Подлежи ли Б. на задължително осигуряване като управител на "Т" ЕООД и на какво основание?

В описаната фактическата обстановка не са изложени конкретни факти и обстоятелства, които имат значение за определяне на осигурителните задължения, поради което с оглед действащата нормативна уредба изразявам следното принципно становище:

По отношение на лицата, граждани на държави-членки на Европейския съюз (ЕС), които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на ЕС, Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и регламента за неговото прилагане - Регламент (ЕО) №987/2009.

"Определяне на приложимото законодателство" е един от основните принципи, установени с Регламент (ЕО) №883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламентът, са подчинени на законодателството на самоеднадържавачленка(основание чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004).

Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си ("lex loci laboris"). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава членка (основание чл. 11, параграф 3, буква "а" от Регламент (ЕО) №883/2004).

В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са предвидени изключения от основното правило за различни хипотези. Една от тях е осъществяване на дейност в две и повече държави членки.В този случай приложимото законодателство се определя съобразно разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004.

За да се приложат правилата при определяне на приложимото законодателство по отношение на лицата, осъществяващи дейност в две и повече държави членки, преди всичко е необходимо да се дефинира дали са наети или самостоятелно заети лица.

За целите на прилагането на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 "дейност като заето лице" и "дейност като самостоятелно заето лице" е всяка дейност или положение, което се приема за еквивалентно за целите на осигурителното законодателство на държавата членка, в която се осъществява такава дейност или съществува еквивалентно положение (основание чл. 1, буква "а" и буква "б" от Регламент (ЕО) №883/2004).

Следователно, с оглед определяне на приложимото законодателство квалифицирането на лице като заето или самостоятелно заето се извършва въз основа третирането на съответната дейност според осигурителното законодателство на държавата членка, на чиято територия подлежащият на осигуряване полага труда си.

В тази връзка, следва да имате предвид, че по отношение на България към категорията "заети лица" спадат всички осигурени лица съгласно чл.4,ал.1 от КСО(вкл. управител на търговско дружества), а към категорията "самостоятелно заети лица" - самоосигуряващите се лица, съгласно чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, както и полагащите труд без трудово правоотношение по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от кодекса.

В хипотезата, когато едно и също лице упражнява дейности в две или повече държави членки, във всички случаи, то уведомява за това компетентната институция на държавата членка по пребиваване (аргумент чл. 16 от Регламент (ЕО) №987/2009).

Дефиниция на пребиваване за целите на прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 е въведена с чл. 1, буква "й" от регламента. "Пребиваване" е мястото, където лицето обичайно пребивава. Критериите за установяване на пребиваването по смисъла на Регламент (ЕО) №883/2004 са въведени в чл. 11 от Регламент (ЕО) №987/2009. Според тази разпоредба пребиваването по смисъла на основния регламент се определя въз основа центъра на интересите на лицето, като в зависимост от случая, могат да се вземат предвид следните критерии:

1. продължителността и непрекъснатото пребиваване на територията на съответните държави членки;
2. положението на лицето, включително:
   • естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, по-специално мястото, където обичайно се упражнява тази дейност, постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост;
   • семейното положение и роднинските връзки на лицето;
   • упражняването на неплатена дейност;
   • когато става въпрос за студенти, източникът на техните доходи;
   • жилищното положение на лицето, по-специално доколко е постоянен характерът му;
   • държавата членка, в която се счита, че лицето пребивава за целите на данъчното облагане.

Институцията на държавата членка по пребиваване на лицето незабавно определя законодателството, приложимо спрямо съответното лице, като взема предвид разпоредбите на чл. 13 от Регламент (ЕО) №883/2004 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №987/2009. Това първоначално определяне е временно. Институцията, извършила временното определяне, информира институциите на всички държави членки, на чиято територия лицето извършва дейност, или при необходимост се свързва с тях, за да се постигне взаимно съгласие относно приложимото законодателство. Освен ако вече не е постигнато взаимно съгласие, временно определеното законодателство става окончателно при условие, че в срок от два месеца някоя от институциите, които са били надлежно информирани, не изрази различно становище (основание чл. 16, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) №987/2009).

Компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е определено за приложимо временно или окончателно, незабавно информира съответното лице (чл. 16, параграф 5 от Регламент (ЕО) №987/2009).

Основното следствиеот определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 е, чесе определя държавата членка, в коятоседължатзадължителнитеосигурителнивноскисъгласнозаконодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.При определяне на дължимите осигурителни вноски, всички дейности и доходи в две или повече държави членки се считат за реализирани на територията на компетентната държава членка (основание чл. 13, параграф 5 от Регламент № 883/2004).

Важно е да се отбележи, че координационните регламенти не предвиждат възможност за избор от страна на дружеството или на осигуреното лице в коя държава да бъдат внасяни задължителните осигурителни вноски. Същите са дължими в държавата, чието законодателство е определено като приложимо за съответното лице по правилата на Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004.

Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1"Удостоверение относно законодателството в областта на социалната сигурност, което се прилага по отношение на притежателя". Документът се издава след подадено от лицето искане до компетентната институция на държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо по силата на Дял ІІ от Регламент (ЕО) №883/2004 (аргумент чл. 19, параграф 2 от Регламент (ЕО) №987/2009). Формулярът удостоверява,че лицето еподчинено на законодателството на определена държава членка исъщото е освободено от прилагането на законодателството на други държави членки.

С оглед гореизложеното, в случай че за г-н Б. е приложимо законодателство на друга държава членка, то дължимите за него задължителни осигурителни вноски от трудова дейност в България се определят и внасят съгласно това законодателство.

В хипотезата, в която за г-н Б. бъде определено за приложимо българското законодателство, той подлежи на задължително осигуряване съгласно КСО и ЗЗО, както в качеството му на управител на "Т" ЕООД така и за дейностите от други държави членки.

Съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица са управителите на търговски дружества.Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване за тези лица се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии, и не повече от максималния месечен размер на осигурителния с доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 3 от кодекса). Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване внасят се от осигурителите в сроковете по чл. 7 от КСО.

"Неначислени възнаграждения" за лица, упражняващи трудова дейност като управители на търговски дружества, са дължими възнаграждения, които не са намерили отражение в счетоводството на дружеството, в противоречие с някои от основните приципи, залегнали в Закона за счетоводството (ЗСч). Дължими възнаграждения са тези, които са договорени или определени по съответния ред съобразно вида на търговското дружество. Възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.

В случаите, в които с договора за управление и контрол, учредителния акт, с решение или по друг начин не е договорено възнаграждение, вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО не се дължат.

На основание чл. 127, ал. 1 от КСО, лицата, родени след 31 декември 1959 г., ако са осигурени във фонд "Пенсии" на държавното обществено осигуряване, с изключение на тези, осигуряващи се по реда на чл. 4б от кодекса, задължително се осигуряват за допълнителна пенсия в универсален пенсионен фонд. Осигурителните вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване се внасят върху доходите, за които се дължат осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване в сроковете по чл. 7 от КСО (аргумент чл. 157, ал. 6 и чл. 158 от кодекса).

Здравноосигурителните вноски за управителите на търговски дружества се определят и внасят на база дохода, върху който се дължат вноски за държавното обществено осигуряване, определен съгласно КСО в сроковете по чл. 7 от КСО (чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО).

Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, осигурителите са задължени да представя в Националната агенция за приходите (НАП) данни, свързани с осигуряването на лицата, по ред определен Наредба №Н-13от 17декември2019г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица(Наредба №Н-13/2019 г.).

В съответствие с гореизложеното е важно да се отбележи и разпоредбата на чл. 21, параграф 1 от Регламент (ЕО) №987/2009, съгласно която работодателите със седалище или място на дейност извън държавата членка, чието законодателство е определено като приложимо спрямо наето от тях лице, изпълняват всички задължения, произтичащи от въпросното законодателство, включително по отношение плащане на задължителните осигурителни вноски, така както ако седалището или мястото им на дейност се намираше в държавата-членка, чието законодателство е определено като приложимо.

Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.