Изх. №20-00-70
23.02.2016 г.
чл. 25, ал. 3, т. 7 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството притежава автомобили, които по смисъла на пар. 1, т. 18 от ДР на ЗДДС са леки автомобили, за които на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от закона не е ползван данъчен кредит.
Леките автомобили се използват от дружеството за управленска дейност и за начисления ДДС на разходите по експлоатация и поддръжка не се ползва право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Има ли дружеството задължение да начислява ДДС във връзка с използването на автомобилите, предвид промените на чл. 25, ал. 3, т. 7 и чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в сила от 01.01.2016 г.?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
В случаите, когато е налице отделяне за лични нужди на стока, за която не е ползван данъчен кредит, по аргумент за противното от чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС следва, че не се начислява данък върху добавената стойност.
В конкретния случай, предвид изложеното в запитването, лицето е включило в стопанските си активи леки автомобили по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит по силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. В този случай при използването на актива или част от него за лични нужди на собственика или неговия персонал и при условие, че не е ползван данъчен кредит за консумативи и/или режийни разходи, изразходвани при ползването на актива за лични нужди, не следва да се начислява данък върху добавената стойност.
Задължение за начисляване на данък би възникнало в случай, че активите на дружеството се използват едновременно за икономическата дейност на дружеството и за лични нужди на собственика или неговия персонал.
В случай, че автомобилите са предоставени по начин, който не изключва личното ползване на същия, това би било безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга, независимо от разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В този случай, данъчната основа на доставката на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, следва да се определя съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, като в размера на преките разходи се включват и разходите за възнаграждение на персонала управлявал леките автомобили.
За повече информация на страницата на Националната агенция за приходите (www:nap.bg) е публикувано становище изх. №20-00-15/22.01.2016 г. на изпълнителния директор на НАП относно данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, собственика, на работниците и служителите.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: дружеството притежава автомобили, които по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС са леки автомобили. За тях, на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС, не е ползван данъчен кредит. Леките автомобили се използват за управленска дейност и за начисления ДДС на разходите по експлоатация и поддръжка не се ползва право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС.
Въпрос: Има ли дружеството задължение да начислява ДДС във връзка с използването на автомобилите, предвид промените на чл. 25, ал. 3, т. 7 и чл. 27, ал. 2 от ЗДДС в сила от 01.01.2016 г.?
Съгласно чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за възмездна доставка на стока за целите на закона се смята отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото лице, на собственика, на неговите работници и служители или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при условие че при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС за възмездна доставка на услуга се смята и предоставянето на услуга за лични нужди на данъчно задълженото лице, на собственика, на работниците и служителите или за цели, различни от независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, при извършването на която се използва стока, при производството, вноса или придобиването на която е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
В случаите, когато е налице отделяне за лични нужди на стока, за която не е ползван данъчен кредит, по аргумент за противното от чл. 6, ал. 3, т. 1 от ЗДДС не се начислява данък върху добавената стойност.
В конкретния случай лицето е включило в стопанските си активи леки автомобили по смисъла на § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, за които не е налице право на приспадане на данъчен кредит по силата на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. При използването на този актив или част от него за лични нужди на собственика или неговия персонал и при условие, че не е ползван данъчен кредит за консумативи и/или режийни разходи, изразходвани при ползването на актива за лични нужди, не следва да се начислява данък върху добавената стойност.
Извод: Когато за лекия автомобил и за свързаните с личното му ползване разходи не е ползван данъчен кредит, не възниква задължение за начисляване на ДДС при използването му за лични нужди.
Задължение за начисляване на данък би възникнало, ако активите на дружеството се използват едновременно за икономическата дейност на дружеството и за лични нужди на собственика или неговия персонал. В случай че автомобилите са предоставени по начин, който не изключва личното ползване, това представлява безвъзмездна, приравнена на възмездна доставка на услуга, независимо от разпоредбата на чл. 9, ал. 4, т. 1 от ЗДДС.
В този случай данъчната основа на доставката на услуги по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС следва да се определя съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, като в размера на преките разходи се включват и разходите за възнаграждение на персонала, управлявал леките автомобили.
Извод: Когато автомобилите се използват едновременно за икономическата дейност и за лични нужди и са предоставени по начин, който не изключва личното ползване, е налице приравнена на възмездна доставка на услуга по чл. 9, ал. 3, т. 1 от ЗДДС, за която се начислява ДДС върху данъчна основа по чл. 27, ал. 2 от ЗДДС, включваща и разходите за възнаграждение на персонала, управлявал автомобилите.
Посочено е, че за повече информация на страницата на Националната агенция за приходите (www.nap.bg) е публикувано становище изх. №20-00-15/22.01.2016 г. на изпълнителния директор на НАП относно данъчно третиране по ЗДДС на използването и отделянето на стоки за лични нужди на данъчно задълженото лице, собственика, на работниците и служителите.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прилага разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер и е обвързващо само при идентична фактическа обстановка; при различни факти не може да се черпи защита по чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
