НАП: Регистрация и отчитане на продажби чрез електронен магазин и онлайн платформи по Наредба Н-18 и ЗДДС

ОТНОСНО:Прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Правилник за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС) и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006 г.)

В Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ...... постъпи Ваше запитване с вх. № 94-00-130#2/20.11.2023 г., относно прилагане разпоредбите на ЗДДС, ЗКПО, ППЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

Изложена е следната фактическа обстановка:

Собственик сте на еднолично дружество с ограничена отговорност (ЕООД), което ще извършва продажби на стоки чрез електронен магазин на лица в България и в чужбина. За осъществяваната от дружеството дейност ще ползвате онлайн платформи като "ETSY" и "EBAY", както и собствен електронен магазин.

Намерили сте в интернет цитат, който гласи следното: "Чрез електронен магазин без да имате физически обект и приемате плащания само с дебитни и кредитни карти чрез виртуален ПОС терминал. Електронният магазин трябва да издава касови бележки автоматично при всяка продажба и да ги изпраща на клиента в момента на продажбата. Електронният магазин предварително се регистрира в НАП откъдето получавате уникален номер, посредством който всеки месец електронните касови бележки се представят в НАП, за да се отчетат реализираните продажби."

Поставени са следните въпроси:

1. Трябва ли да регистрирате електрон магазин в НАП преди започване на продажбите в платформи като "ETSY" и "EBAY"?
2. Трябва ли да издавате фискален бон при продажба чрез платформи като "ETSY" и "EBAY" или платформите издават касова бележка към клиента?
3. Трябва ли да регистрирате електрон магазин в НАП преди започване на продажбите чрез собствен електронен магазин?
4. Трябва ли да подавате одиторски файл и в какъв срок?
5. Трябва ли да се регистрирате на основание чл. 97а от ЗДДС за предстоящите онлайн продажби на стоки?
6. Нужна ли е регистрация по реда на чл. 97а от ЗДДС, ако получавате услуги от чуждестранно лице за рекламиране на стоките?
7. Ако публикувате продукта си в чуждестранен сайт като "ETSY", нужно ли е да имате регистрация по чл. 97а от ЗДДС или тази регистрация се изисква само ако получавате или извършвате платена реклама в този сайт?
8. Предвид посочения в запитването цитат следва ли да се приеме, че сайтът (онлайн платформата) Ви издава фискален бон и Вие не трябва да разполагате с касов апарат?
9. Има ли утвърден образец на касовата бележка или всеки сайт я оформя по свой начин?
10. Ако плащането се извършва по банков път има ли нужда от касов апарат и възниква ли задължение за издаване на касова бележка?
11. Плащанията по банков път включват ли плащания с карти и "Paypal"?
12. При извършвана търговия в чужбина, дружеството ще дължи ли ДДС и мито за продадените стоки, освен данък в размер на 10 %?
13. Кога се дължи ДДС и как следва се отчита?
14. В какъв размер е задължителният праг за регистрация по ДДС в България, Европа и трети страни?

В запитването не се изяснява механизмът на заплащане, не се съдържа информация относно характеристиките и функционалностите на уеб-сайтовете (онлайн платформите), чрез които ще се извършват продажбите на стоки, поради което становището относно Наредба № Н-18/2006 г. е принципно.

По първи, втори, трети, десети и единадесети въпрос:

В § 1, т. 87 от допълнителни разпоредби (ДР) на ЗДДС се съдържа определение за електронен магазин. "Електронен магазин" е софтуер, достъпът до който се осъществява през интернет при използване на уеб-браузер или мобилно приложение, и чрез който се извършва продажба на стоки/услуги посредством сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП), като се предоставя възможност за избор от клиента на стоки/услуги чрез потребителска кошница или по друг начин, както и за предоставяне на информация за контакт с купувача, адреса на доставка и метода за плащане.

Съгласно чл. 45 от ЗЗП, договор от разстояние е всеки договор, сключен между търговец и потребител като част от организирана система за продажби от разстояние или предоставяне на услуги от разстояние без едновременното физическо присъствие на търговеца и потребителя, чрез изключителното използване на едно или повече средства за комуникация от разстояние до сключването на договора, включително в момента на сключване на договора.

Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33 от наредбата.

От съществено значение дали електронен магазин следва да се регистрира в НАП е начинът на организиране на дейността, начините, чрез които клиентите заплащат за стоката и дали е налице задължение за издаване на фискален бон за извършената продажба.

Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ). Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8 от Наредба № Н-18/2006 г.

Дефиниции на изброените начини на плащане са дадени в Допълнителните разпоредби на ЗПУПС и ЗПУ.

В конкретния случай, ако извършвате продажба на стоки чрез софтуер, отговарящ на определението за електронен магазин и приемате плащания, за които се изисква издаване на фискален бон, е налице задължение за подаване на Приложение № 33 за електронен магазин.

В писмо на ЦУ на НАП с изх. № 20-00-106/05.08.2021 г. са разгледани най-често използваните начини на плащане и отчитане на продажбите.

По четвърти въпрос:

Считано от 1 февруари 2020 г. е създадена алтернативна възможност, която при определени условия допуска вместо фискален/системен бон да се издаде друг документ за продажба. По силата на чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г. лице, което извършва продажби на стоки и/или услуги чрез електронен магазин, може да регистрира и отчита тези продажби вместо с фискален или системен бон чрез документ за регистриране на продажбата, който не е издаден от ФУ или ИАСУТД, когато е извършено неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта и при условие че:

1. софтуерът/софтуерите за управление на продажбите, отговаря/т на изискванията по чл. 52с от наредбата; и

2. за продажбите, извършвани чрез електронния магазин, лицето приема неприсъствени плащания, извършвани с кредитна и дебитна карта.

В този случай е необходимо лицето, изпълняващо условията и желаещо да приложи посочената алтернативна възможност за отчитане на продажбите чрез електронен магазин, да се запознае подробно с разпоредбите в членове 52о - 52у от Наредба № Н-18/2006 г.

Съгласно чл. 52т, ал. 2 от наредбата лицето, използващо алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от наредбата, е длъжно за всеки календарен месец да подава към НАП стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38, съдържащ информация за направените в електронния магазин поръчки, по които са извършени доставки на стоки/услуги през месеца. Информацията се подава до 15-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.

Само за лицата избрали да прилагат алтернативната възможност по чл. 3, ал. 17 от Наредба № Н-18/2006 г., е налице задължение за подаване на стандартизиран одиторски файл съгласно приложение № 38 от наредбата.

По пети, шести и седми въпрос:

При рекламиране на стоките на сайта на "ETSY" платформата осъществява доставка на услуга на дружеството. Същото се отнася и за получените от дружеството посреднически услуги (в т. ч. дължими такси/комисионни за обслужване и др.), извършени от платформите.

Предвид чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, когато получателят е данъчно задължено лице, мястото на изпълнение на доставката на услуга, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. В конкретния случай, мястото на получените платени услуги за реклама от платформите е на територията на страната, където е установено дружеството получател.

В разпоредбата на чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС е указано, че на регистрация по този закон подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от с. з.

По силата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката на услуги - когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6.

На основание чл. 97а, ал. 4 от ЗДДС, за лицата по ал. 1 и 2 възниква задължение за подаване на заявление за регистрация по този закон не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.

С оглед посоченото, дружеството като получател на услуга с място на изпълнение на територията на страната, която е облагаема доставка и данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС, подлежи на задължителна регистрация на основание чл. 97а, ал. 1 от ЗДДС. Тази регистрация е предварителна и е относима само за услуги.

По отношение на предстоящите продажби на стоки, разпоредбата на чл. 97а от ЗДДС е неприложима.

По осми и девети въпрос:

Соченият от Вас цитат във Вашето запитване не кореспондира с действащи норми от ЗДДС и Наредба № Н-18/2006 г.

На основание чл. 118, ал. 3, изр. последно и ал. 3а от ЗДДС, в случаите на продажби на стоки или услуги чрез електронен магазин фискалният бон, регистриращ продажбата, може да се генерира в електронен вид и автоматично да се предостави на електронен адрес на получателя, без да се издава хартиен документ, по ред и по начин, определени с Наредба № Н-18 от 2006 г. В случаите на неприсъствено плащане с кредитна или дебитна карта по продажби/доставки на стоки или услуги се допуска вместо фискален или системен бон да се издава и предоставя на получателя по електронен път документ за продажбата, който не е издаден от фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Условията за прилагане на тази разпоредба, формата и съдържанието на документа, както и редът и начинът за издаване на документа и задълженията за предоставяне на данни от документа към Националната агенция за приходите се определят с Наредба № Н-18 от 2006 г., както е посочено по-горе. Фискалното устройство за електронен магазин трябва да регистрира и отчита всяка продажба чрез отпечатване на фискален бон или чрез генериране на фискален бон в електронен вид. Генерираният фискален бон в електронен вид трябва да отговаря на изискванията на наредбата за издаване на фискален бон на хартиен носител с изключение на изискването за отпечатване.

При подаване на информация по чл. 52р от наредбата (приложение № 33) на електронния магазин се присвоява уникален номер.

По дванадесети въпрос относно ЗКПО:

Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.

Електронната търговия със стоки, от гледна точка на отчетността, документирането и облагането, не е по-различна от обичайната търговска дейност. Тя има същите елементи, същата функционалност и същите участници, както и традиционната.

При извършване на електронна търговия са приложими същите счетоводни и данъчни разпоредби, които са относими и при търговците, извършващи дейност чрез реални магазини.

Сделките от стопански операции, следва да се идентифицират в съответствие с тяхното съдържание, същност и икономическа реалност, в съответствие с основните принципи за признаване и оценяване на позициите, които се представят във финансовите отчети на предприятията, регламентирани в чл. 26 от Закона за счетоводството (ЗСч).

Данъчната основа за облагане с корпоративен данък е данъчната печалба (чл. 19 от ЗКПО).

ЗКПО определя формирането на данъчен финансов резултат на база счетоводния финансов резултат, като се вземат предвид отразените в отчета за приходи и разходи данни за отчетния период. Приходите и разходите на едно предприятие се формират при спазване на изискванията на счетоводните стандарти, ЗСч и възприетата индивидуална счетоводна политика.

Данъчната печалба на предприятието се облага с корпоративен данък по общия ред на ЗКПО, чрез подаване на годишна данъчна декларация по чл. 92 от закона.

Въпросът свързан със задължението Ви за плащане на мито при продажба на стоките е от компетентността на Агенция "Митници".

По дванадесети, тринадесети и четиринадесети въпрос:

Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.

Предвид посочената разпоредба на закона, дружеството, което е нерегистрирано по ЗДДС лице следва да следи облагаемите си доставки - продажбите на стоки, с оглед задължителна регистрация по този закон.

Съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, всяко установено на територията на страната данъчно задължено лице, което има облагаем оборот 100 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец, е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.

При достигането на посочения по-горе оборот от продажба на стоки, за дружеството ще възникне задължение за регистрация по чл. 96, ал. 1 от закона. В този оборот ще участват реализираните продажби на стоки на територията на страната.

При продажбата на стоки в други държави следва да имате предвид следното:

За да се определи данъчното третиране на доставките на стоки между дружеството и клиент, установен на територията на друга държава членка, е необходимо да се определи дали клиентът по същите е данъчно задължено или данъчно незадължено лице.

Предвид обстоятелството, че в отправеното от Вас запитване не сте определили статута на клиентите Ви - дали са данъчно задължени или данъчно незадължени лица, изложеното по-долу принципно становище разглежда и двете хипотези.

Когато клиент по доставката на стоки е данъчно незадължено (физическо) лице, установено на територията на друга държава членка, ще е налице вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗДДС. Вътреобщностна дистанционна продажба на стоки на територията на Европейския съюз (ЕС) е доставката на стоки, за която са налице следните условия:

1. стоките се изпращат или транспортират от доставчика или от негово име, включително когато доставчикът се намесва непряко в изпращането или транспортирането на стоките от територията на държава членка, различна от тази, в която завършва изпращането или транспортирането на стоките до получателя;

2. получател по доставката е данъчно незадължено лице;

3. стоките са произведени на територията на ЕС или са допуснати за свободно обръщение с изключение на новите превозни средства, стоките които се монтират или инсталират от или за сметка на доставчика или стоки, които са предмет на специален ред на облагане на маржа на цената (за стоки - втора употреба, произведения на изкуството, предмети за колекции или антикварни предмети).

По правилото на чл. 20, ал. 1 от закона, мястото на изпълнение при доставка на вътреобщностна дистанционна продажба на стоки по чл. 14, ал. 1 е мястото, където стоката се намира към момента, в който завършва изпращането или транспортирането на стоката до получателя. В същото време в чл. 20б, ал. 1 от закона е указано изключение от правилото, като то се прилага, когато едновременно са налице следните условия:

- доставчикът, включително който управлява електронен интерфейс е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване на територията само на една държава членка;

- стоките при вътреобщностните дистанционни продажби се изпращат или транспортират от територията на държавата членка, където е установен доставчикът до друга държава членка;

- общата стойност на доставките без данъка върху добавената стойност не надвишава през текущата календарна година и не е надвишавала през предходната календарна година 10 000 евро или равностойността им в национална валута на държавата членка в която е установен, има постоянен адрес или обичайно пребиваване доставчикът.

В този случай мястото на изпълнение на извършените вътреобщностни дистанционни продажби е в държавата членка, където е установен доставчикът (чл. 20б, ал. 2 от ЗДДС) - на територията на страната.

Мястото на изпълнение на доставката, с която се надхвърли посочения праг от 10 000 евро през съответната календарна година ще се определи по реда на чл. 20, ал. 1 от закона, а именно, територията на държавата членка, където стоката пристига или се потребява от крайния клиент.

За доставките с място на изпълнение на територията на държавата членка на потребление се прилага ДДС ставката на тази държава.

За българското дружество-доставчик възниква възможност:

- за регистрация по режим в Съюза (чл. 156 от ЗДДС) в НАП или

- за регистрация по ДДС в държавите членки, в които стоките са изпратени на клиенти данъчно незадължени лица.

Когато клиент по доставката на стоките е данъчно задължено лице (има валиден ДДС номер) в друга държава членка и стоките се изпращат от територията на страната до територията на другата държава членка ще е налице вътреобщностна доставка на стоки по реда и смисъла на чл. 7, ал. 1 от материалния закон. Съгласно чл. 53, ал. 1 от закона, облагаеми доставки с нулева ставка на данъка са вътреобщностните доставки по чл. 7 с изключение на освободените съгласно ЗДДС. За да е приложим този режим, дружеството следва да е регистрирано по ЗДДС лице и да притежава документи, посочени в чл. 45 от ППЗДДС.

В случаите, когато стоките се изпращат или транспортират от територията на страната до територията на трета страна или територия (извън територията на Европейския съюз) е приложима нормата на чл. 28 от ЗДДС. Прилага се нулева ставка на данъка, като дружеството следва да разполага с визираните в чл. 21 от ППЗДДС документи.

Регистрираните по ЗДДС лица начисляват данък за извършените от тях доставки, като задължението възниква на датата на данъчното събитие - чл. 25 от ЗДДС. Издава се фактура или отчет за продажбите, начислява се данък и съответния документ се отразява в справката-декларация по ЗДДС по чл. 125, ал. 1 от закона.

Регистрираните лица по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС подават ежемесечно справка-декларация - чл. 125, ал. 1 от закона и отчетни регистри - чл. 124, ал. 1 от закона.

Регистрираните лица за режим в Съюза - по чл. 156 от ЗДДС, подават за всяко календарно тримесечие декларация, в която посочват продажбите за режим в съюза, за които са начислили ДДС на държавите членки на получателите. За тези продажби те изготвят отчет по чл. 112, ал. 6 от ППЗДДС и съгласно чл. 113, ал. 19 от ППЗДДС го отразяват в месечната справка декларация по чл. 125 от ЗДДС.

Относно минималния праг за регистрация по ДДС в Европа и трети страни, НАП не е компетентна да изрази становище.

В допълнение, на интернет страницата на НАП (https://nra.bg) може да се запознаете със становища на НАП по сходни на Вашите въпроси чрез системата "Въпроси и отговори".

Настоящото становище е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.