Изх. № 20-00-483
12.01.2015 г.
ЗКПО - чл.3, ал.2, чл. 13, чл. 73, чл. 92, ал. 6
В дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" VVV е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-483/ 08.12.2014 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Българско дружество - агенция за временна заетост, която изпраща български служители, наети в Р. България по договори за временна заетост с френски работодатели, възнамерява да се регистрира като работодател/осигурител в Република Франция във връзка с назначаване на френски гражданин, който ще осъществява трудова дейност във Франция за целите на дейността на местното дружество. Трудовият договор с френския гражданин, респ. и осигуровките ще бъдат удържани и плащани съгласно френското законодателство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Ще бъдат ли признати за разход за данъчни цели съгласно българското данъчно законодателство изплащаните за сметка на местното дружество трудови възнаграждения и осигуровки на нает френски гражданин, който ще полага труд на територията на Република Франция?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица са данъчно задължени за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина. В глава трета на ЗКПО, озаглавена "Международно облагане" и по-конкретно в чл. 13 от същата е указано, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор. Между Народна Република България и Република Франция е подписана "Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода", ратифицирана с Указ № 1579 на ДС на НРБ от 15.05.1987 г. - ДВ, бр. 39 от 1987 г. и обн. в ДВ, бр. 41 от 31.05.1988 г., в сила от 1.06.1988 г. /СИДДО с Франция/.В чл. 4 оттази СИДДО са изброени критериите относно наличие на "място на стопанска дейност" на едно предприятие, както и облагането на печалбите чрез това място на стопанска дейност.
Доколкото в отправеното запитване са обективирани намерения за осъществяване на дейност на местно дружество в Република Франция, то следва да бъде извършена първо преценка дали българското дружество, регистрирано като работодател в Република Франция ще формира място на стопанска дейност във Франция, наличието на което обстоятелство предпоставя и проявлението му като данъчно задължено лице съгласно френското данъчно законодателство. В тази връзка поясняваме, че компетентността на органите на НАП е да преценяват дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България с оглед териториалната им компетентност във връзка с прилагане на българските данъчни закони, а не относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български дружества.
Предвид гореизложеното, указваме, че при извършвана стопанска дейност в чужбина от местно юридическо лице, приложими по отношение формирането на данъчния финансов резултат и декларирането за целите на ЗКПО са чл. 3, ал. 2, чл. 73 и сл. (загуба от източник в чужбина), както и чл. 92, ал. 6 (доказателства за размера на внесените в чужбина данъци) от закона.
В случай, че местното дружество не формира място на стопанска дейност във Франция, за данъчни цели се признават разходите, които са свързани с дейността и са документално обосновани (чл. 10 и чл. 26 от ЗКПО).Следователно всички извършени от местното дружество разходи за възнаграждения и осигуровки за наето по трудов договор чуждестранно физическо лице, които отговарят на посочените законови критерии, следва да бъдат признати за данъчни цели.
В случай, че във връзка с извършваната от българското предприятие дейност възникнат конкретни въпроси относно прилагане на СИДДО с Република Франция, то може да отправите същите до компетентната дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - София, бул. "Дондуков" № 52.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Фактическата обстановка е следната: Българско дружество - агенция за временна заетост, което изпраща български служители, наети в Република България по договори за временна заетост с френски работодатели, възнамерява да се регистрира като работодател/осигурител в Република Франция във връзка с назначаване на френски гражданин. Този френски гражданин ще осъществява трудова дейност на територията на Франция за целите на дейността на българското местно дружество. Трудовият договор с френския гражданин, както и осигурителните вноски, ще бъдат удържани и плащани съгласно френското законодателство.
Въпрос: Ще бъдат ли признати за разход за данъчни цели съгласно българското данъчно законодателство изплащаните за сметка на местното дружество трудови възнаграждения и осигуровки на нает френски гражданин, който ще полага труд на територията на Република Франция?
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица са данъчно задължени за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина.
В глава трета на ЗКПО "Международно облагане", и по-конкретно в чл. 13, е предвидено, че когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор.
Между Народна Република България и Република Франция е подписана "Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане и предотвратяване отклонението от облагане с данъци върху дохода", ратифицирана с Указ № 1579 на Държавния съвет на НРБ от 15.05.1987 г., обнародвана в ДВ, бр. 39 от 1987 г. и в сила от 1.06.1988 г., обнародвана в ДВ, бр. 41 от 31.05.1988 г. (СИДДО с Франция). В чл. 4 от тази СИДДО са изброени критериите относно наличие на "място на стопанска дейност" на едно предприятие, както и облагането на печалбите чрез това място на стопанска дейност.
Тъй като в запитването са изложени намерения за осъществяване на дейност на местно дружество в Република Франция, следва първо да се прецени дали българското дружество, регистрирано като работодател във Франция, ще формира място на стопанска дейност там. Наличието на място на стопанска дейност е обстоятелство, което предпоставя и проявлението на дружеството като данъчно задължено лице съгласно френското данъчно законодателство.
Компетентността на органите на НАП обхваща преценката дали чуждестранни юридически лица имат място на стопанска дейност в България, с оглед териториалната им компетентност по прилагане на българските данъчни закони. Органите на НАП не са компетентни да се произнасят относно наличието на място на стопанска дейност в чужбина по отношение на български дружества.
Предвид горното, при извършване на стопанска дейност в чужбина от местно юридическо лице, за формирането на данъчния финансов резултат и декларирането за целите на ЗКПО са приложими чл. 3, ал. 2, чл. 73 и следващите (относно загуба от източник в чужбина), както и чл. 92, ал. 6 (относно доказателства за размера на внесените в чужбина данъци) от закона.
В случай че местното дружество не формира място на стопанска дейност във Франция, за данъчни цели се признават разходите, които са свързани с дейността и са документално обосновани, съгласно чл. 10 и чл. 26 от ЗКПО. Следователно всички извършени от местното дружество разходи за възнаграждения и осигуровки за наето по трудов договор чуждестранно физическо лице, които отговарят на посочените законови критерии, следва да бъдат признати за данъчни цели.
Извод: Разходите за трудови възнаграждения и осигуровки на наетия френски гражданин, полагащ труд във Франция, се признават за данъчни цели по ЗКПО, ако са свързани с дейността на местното дружество и са документално обосновани, при условие че дружеството не формира място на стопанска дейност във Франция; при наличие на място на стопанска дейност се прилагат чл. 3, ал. 2, чл. 73 и сл. и чл. 92, ал. 6 от ЗКПО и разпоредбите на СИДДО с Франция.
В случай че във връзка с извършваната от българското предприятие дейност възникнат конкретни въпроси относно прилагане на СИДДО с Република Франция, те могат да бъдат отправени до компетентната дирекция СИДДО при ЦУ на НАП - София, бул. "Дондуков" № 52.
Настоящото становище е принципно и е изготвено въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случай че в производство, възложено по реда на ДОПК, се установи фактическа обстановка, различна от посочената, не може да се прави позоваване на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
Извод: Становището има принципен характер, обвързано е с конкретно описаната фактическа обстановка и не може да бъде ползвано по чл. 17, ал. 3 от ДОПК, ако при контролно производство се установят различни факти.
