НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ
ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ
1000 София, бул. "Княз Дондуков" № 52, тел: 0700 18 700, факс: (02) 9859 3099
Изх. № 24-39-36
Дата: 30.03.2015 год.
ЗДДС, чл. 133, ал. 6;
ЗДДС, чл. 135, ал. 3;
ДР на ЗДДС, § 1, т. 63.
Относно: прилагане на Закона за данък върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
В Централно управление на Национална агенция за приходите е постъпило Ваше писмено запитване, заведено с вх. № 24-39-36 от 12.03.2015 г., в което поставяте въпроси, свързани с прилагането на разпоредбите ЗДДС, като излагате следната фактическа обстановка:
Дружество желае да стане акредитиран представител по смисъла на чл. 135 от ЗДДС на търговско дружество, регистрирано в Швейцария.
В разпоредбата на чл. 135, ал. 3 от ЗДДС е предвидена солидарна и неограничена отговорност на акредитирания представител за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС. Тази отговорност не се прилага в случаите по чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато чуждестранното лице е установено в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ.
Съгласно дефиницията на § 1, т. 63 от Допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност (ДР на ЗДДС) "Трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ" е трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15.03.1976 г. за взаимопомощ за установяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (Директива 76/308/ЕИО) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 07.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (Регламент № 1798/2003).
Между България и Швейцария е подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО), ратифицирана със Закона за ратифициране на спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, приет на 26.02.2013 г., обнародван в Държавен вестник бр. 23 от 08.03.2013 г.
Между Европейската общност (ЕО) и Конфедерация Швейцария е подписано и Споразумение за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.
Във връзка с изложеното е поставен следния въпрос:
При наличието на посочените международни актове ще отпадне ли отговорността на акредитирания представител по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите (ЗНАП), изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Предвид разпоредбата на чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 6 и § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС, освен ако страната, в която то е регистрирано, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
С оглед текста на разпоредбите на Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 се налага изводът, че обхватът на предвидената в тях взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава-членка със съдействието на компетентните органи на друга държава-членка. Регламент № 1798/2003 урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за ДДС, както е изложено в чл. 1, § 2 от същия. Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, например ред за обмен на информация /чл. 4/, за връчване на съобщения /чл. 5/, за налагане на обезпечителни мерки /чл. 13/, за събиране /чл. 9/ и изплащане на вземания /чл. 6/. Предвид изложеното, в конкретния случай, за да бъде освободен акредитирания представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС е необходимо между Република България и Конфедерация Швейцария да съществуват и действат международноправни актове, уреждащи механизми за взаимодействие в областта на установяването и събирането на задължения за ДДС на лица, установени в едната от двете държави.
Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото предвижда възможност за обмен между двете държави на информация, отнасяща се до администрирането и привеждането в изпълнение на вътрешните законодателства относно данъци от всякакъв вид /чл. 26/. Изрично е посочено, че обменът на информация не е ограничен от приложното поле на спогодбата. В СИДДО не е уреден механизъм за взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО т.е. липсва механизъм за събиране на вече установени от органи на едната договаряща държава вземания със съдействието на органите на другата договаряща държава.
Такъв механизъм не е регламентиран и в посоченото Споразумение за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания. От друга страна предвиденият в споразумението ред за обмен на информация /чл. 10/ е приложим до ограничен брой случаи, в които поведението на правния субект може да бъде квалифицирано като данъчна измама или друго подобно със "същото ниво на незаконност" съгласно законодателството на запитаната държава, и е свързано с доходи от спестявания под формата на лихвени плащания по смисъла на споразумението.
Между ЕС и Швейцария е подписано и Споразумение за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, ратифицирано със Закона за ратифициране на споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 03.10.2008 г. Същото, обаче, макар и да предвижда механизми за обмен на информация и взаимопомощ в случаи, свързани със задължения за ДДС, се прилага само в тези от случаите, в които административното производство е свързано с предстоящо или вече образувано наказателно производство. Споразумението предвижда и праг от 25 000 евро на предполагаемия размер на задълженията, под който запитаният орган може да счете случая за незначителен и да отхвърли отправеното искане за сътрудничество. Поради това считам, че взаимопомощта, регламентирана с това споразумение не може да се възприеме като сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
Предвид изложеното считам, че в конкретния случай между Република България и Конфедерация Швейцария липсва международноправен акт, регламентиращ взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, респективно липсва правно основание годно да освободи акредитирания представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС.
зАМ. Изпълнителен Директор на
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/
В запитването е изложена следната фактическа обстановка: дружество желае да стане акредитиран представител по смисъла на чл. 135 от ЗДДС на търговско дружество, регистрирано в Швейцария.
Посочено е, че в чл. 135, ал. 3 от ЗДДС е предвидена солидарна и неограничена отговорност на акредитирания представител за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС. Тази отговорност не се прилага в случаите по чл. 133, ал. 6 от ЗДДС, когато чуждестранното лице е установено в трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ.
Съгласно дефиницията на § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС "Трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ" е трета страна, с която страната ни има правни инструменти за взаимопомощ, сходна по обхват с тази, предвидена в Директива 76/308/ЕИО на Съвета от 15.03.1976 г. за взаимопомощ за установяване на вземания във връзка с определени налози, митнически сборове, данъци и други мерки (Директива 76/308/ЕИО) и Регламент (ЕО) № 1798/2003 на Съвета от 07.10.2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност (Регламент № 1798/2003).
Между България и Швейцария е подписана Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото (СИДДО), ратифицирана със Закона за ратифициране на спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото, приет на 26.02.2013 г., обнародван в Държавен вестник, бр. 23 от 08.03.2013 г.
Между Европейската общност (ЕО) и Конфедерация Швейцария е подписано и Споразумение за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.
Въпрос: При наличието на посочените международни актове ще отпадне ли отговорността на акредитирания представител по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, е изразено следното становище:
Съгласно чл. 135, ал. 3 във връзка с чл. 133, ал. 6 и § 1, т. 63 от ДР на ЗДДС, акредитираният представител носи солидарна и неограничена отговорност за задълженията на чуждестранното лице по ЗДДС, освен ако страната, в която то е регистрирано, и Република България са подписали международноправен акт, който е влязъл в сила, урежда правни инструменти за взаимопомощ и тази взаимопомощ е сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
С оглед текста на разпоредбите на Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003 се приема, че обхватът на предвидената в тях взаимопомощ включва установяване и събиране на публични вземания за ДДС на една държава-членка със съдействието на компетентните органи на друга държава-членка.
Регламент № 1798/2003 урежда процесуални възможности за обмен на информация от значение за установяването на публични вземания за ДДС, както е посочено в чл. 1, § 2 от същия.
Директива 76/308/ЕИО урежда възможности за събирането на определени публични вземания, включително за ДДС, като предвижда ред за обмен на информация (чл. 4), за връчване на съобщения (чл. 5), за налагане на обезпечителни мерки (чл. 13), за събиране (чл. 9) и изплащане на вземания (чл. 6).
Предвид горното, в конкретния случай, за да бъде освободен акредитираният представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС, е необходимо между Република България и Конфедерация Швейцария да съществуват и действат международноправни актове, уреждащи механизми за взаимодействие в областта на установяването и събирането на задължения за ДДС на лица, установени в едната от двете държави.
Спогодбата между Република България и Конфедерация Швейцария за избягване на двойното данъчно облагане на доходите и имуществото предвижда възможност за обмен между двете държави на информация, отнасяща се до администрирането и привеждането в изпълнение на вътрешните законодателства относно данъци от всякакъв вид (чл. 26). Изрично е посочено, че обменът на информация не е ограничен от приложното поле на спогодбата.
В СИДДО обаче не е уреден механизъм за взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО, т.е. липсва механизъм за събиране на вече установени от органи на едната договаряща държава вземания със съдействието на органите на другата договаряща държава.
Такъв механизъм не е регламентиран и в посоченото Споразумение за предвиждане на мерки, еквивалентни на тези, предвидени в Директива 2003/48/ЕО относно данъчното облагане на доходи от спестявания под формата на лихвени плащания.
Отделно от това, предвиденият в това споразумение ред за обмен на информация (чл. 10) е приложим до ограничен брой случаи, в които поведението на правния субект може да бъде квалифицирано като данъчна измама или друго подобно със "същото ниво на незаконност" съгласно законодателството на запитаната държава, и е свързано с доходи от спестявания под формата на лихвени плащания по смисъла на споразумението.
Между ЕС и Швейцария е подписано и Споразумение за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави-членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси, ратифицирано със Закона за ратифициране на споразумението за сътрудничество между Европейската общност и нейните държави членки, от една страна, и Конфедерация Швейцария, от друга страна, за борба с измамите и друга незаконна дейност, засягаща техните финансови интереси и на заключителния акт към него, обнародван в Държавен вестник, бр. 86 от 03.10.2008 г.
Това споразумение, макар и да предвижда механизми за обмен на информация и взаимопомощ в случаи, свързани със задължения за ДДС, се прилага само в тези случаи, в които административното производство е свързано с предстоящо или вече образувано наказателно производство.
Споразумението предвижда и праг от 25 000 евро на предполагаемия размер на задълженията, под който запитаният орган може да счете случая за незначителен и да отхвърли отправеното искане за сътрудничество.
Поради това е прието, че взаимопомощта, регламентирана с това споразумение, не може да се възприеме като сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003.
Извод: В конкретния случай между Република България и Конфедерация Швейцария липсва международноправен акт, регламентиращ взаимопомощ, сходна по обхват с предвидената в Директива 76/308/ЕИО и Регламент № 1798/2003, поради което липсва правно основание, което да освободи акредитирания представител от отговорността по чл. 135, ал. 3 от ЗДДС.
